Занимавал ли си се с волейбол?

Да, играл съм в отбора на Казанлък, не съм се състезавал на високо ниво. Като бях студент ми се отвори възможност да отида в „Левски” и така до сега.

Защо избра да станеш треньор?

Отдаде ми се възможност и реших да я използвам. След като намалих тренировките, залегнах над учебниците, но ми се искаше да се занимавал с волейбол и продължих образованието си в Националната спортна академия.

Какво те отведе в „Левски”?

Разбрах от мои преподавател по волейбол, че в „Левски” търсят треньор за подготвителна група за момчета. Срещнах се с Надя Велева, която по това време беше ръководител на детско-юношеската школа и от тогава съм в „Левски”.

От доста време работиш с женския отбор, може ли да се каже, че едва сега започваш „да береш” плодовете на своя труд?

Много спорно, тъй като и първата година, когато бях в отбора имахме успехи, миналия сезон също не беше лош за нас, но сега със спечелването на Купата може да се каже, че постигнахме един малък връх. Ще се борим за още.

Защо избра жените, а не остана при подрастващите?

Станах помощник на Петър Шопов, който беше старши треньор на жените. Когато той напусна, аз поех женския отбор. Женски в кавички, тъй като тогава дойдоха тези състезателки, с които играем в момента и бяха на 16-17 години.

Кое ти допада повече – да работиш с деца, които тепърва се докосват до волейбола или с вече изградени състезатели?

Не мога да дам конкретен отговор. Когато учиш деца, бързо виждаш техния напредък, което радва всеки треньор. При изградените състезатели резултатът се вижда по-трудно и идва по-бавно.

Няма еднозначен отговор, но и в двата случая изпитвам удоволствие от работата.

Какви са целите ти?

Искам да побеждаваме. Казвал съм го винаги – целите ни са да побеждаваме във всеки мач. Не винаги се случва, но вдигаме глава и продължаваме напред.

А твоите лични цели?

Не си поставям ултиматоми – като това днес искам да съм в „Левски”, до края на годината в националния или в друг отбор. При мен няма подобно нещо, съсредоточен съм в това, което правя в момента. Най-важната цел пред мен винаги е да работя усилено с отбора, с който съм в дадения момент.

Ако имаше възможност да продължиш спортната си кариера на висико ниво или да бъдеш треньор, кое би избрал?

Както казах, никога не съм играл волейбол на висико ниво, но исках да се занимавам с този спорт и може би затова решението бе лесно и не съжалявам за избора си.

Треньорството ли е твоето призвание?

Да, не искам да правя нищо друго, интересно ми е и ми доставя удоволствие.