„Лион” бе сред изпадащите отбори в края на първия полусезон, но след началото на втория се изкачи с няколко места. В последния мач на клубния си тим той реализира 60% перфектно посрещане и показа добра игра в защита.

Ето какво сподели Теди специално за сайта на БФВ в средата на трудния сезон във Франция:

Здравей, Теди, как си?

Добре съм и се чувствам добре, а това е най-важното.

Преди месец с националния отбор се класирахте за Световно първенство, а преди седмица станаха ясни и съперниците в група. Как би я коментирал?

На Световно първеснство се класират най-добрите отбори в света, хубавото е, че форматът позволява да варират мачове с по-слаби и по-силни противници. Така ще има време за възстановяване. На прима виста ми се струва, че сме в по-приемливата група, тъй като и потокът след това изглежда по-добър. Попаднахме в група с отборите, срещу които играем по-сполучливо.

Все пак групата няма чак такова значение, ако не играем на високо ниво, няма как да очакваме и големи резултати. Без значение каква е формулата за това Световно, ние трябва да сме здрави и много добре подготвени, за да се борим за медал.

Допада ли ти новата формула?

Мисля, че е по-реална. По този начин е трудно домакините да си направят програмата и да има задкулисни игри, затова бих казал, че е добре за нас.

С клубния ти отбор имахте тежък период на загуби и дори бяхте сред изпадащите, но успяхте да се измъкнете от тази „група”. Имате ли шансове да играете на плейофите, все пак остават 9 кръга?

Имаме шансове да играем в плейофите и да бъдем отново сред изпадащите, защото тук всеки може да победи всеки, както видяхме през последните 5 месеца. Този сезон първенството във Франция е много равностойно, което е хубаво, защото се играе на високо ниво във всеки мач.

В началото започнахме с победа срещу шампиона, но след това играехме по-лошо от мач на мач, започнаха и контузии и стигнахме до последното място в края на първия полусезон. Хубаво е, че сега стартирахме втория полусезон с повече победи, отколкото загуби и не сме вече в дъното на класирането. Целта ни сега е да не се връщаме на последното място. Ако ни се отвори шанс да играем на плейофите ще го използваме, защото, както казах, всичко е възможно във френския шампионат. Надявам се да бъдем здрави и да имаме шанс в отделните мачове и да ги спечелим.

И в Лион, и в националния отбор сте сред основните състезатели. Не ти ли тежи понякога тази отговорност?

Не. Свикнал съм с тази отговорност, тъй като имам достатъчно голям опит. Вече доста години играя в чужбина и за националния отбор, така че за мен е удоволствие. Изпитвам удоволствие от самата игра и се радвам на всеки един мач и чакам с нетърпение да изляза на терена. Може би след една определена възраст на по-опитните състезатели започва да ни се нрави играта все повече и е по-интересно, тъй като вече можем да четем играта, така да се каже.

Когато бяхме на по 20-21 години чакахме само треньорът да каже къде трябва да бъдем в различните ротации, а сега сме по-опитни и сякаш всичко идва от само себе си.  

Желанието ми за игра все още е огромно и се надявам да е така, защото, ако го няма, ще трябва да спра и със спорта.

С коя фланелка се чувстваш по-добре – с тази на националния отбор или на клубния тим?

Те са несъпоставими. Тръпката е различна. Няма значение дали съм с фланелката на националния отбор или на клубен тим, винаги давам максимума от себе си и се старая да побеждавам във всеки един мач.

Разбира се, емоцията в националния отбор е съвсем различна, играе се на високо ниво и знаем къде е мястото на волейбола в България и каква огромна подкрепа имаме от нашите фенове.

Във Франция също е интересно. След като не се представихме особено добре през първия полусезон, това ме мотивира да давам още повече от себе си, както аз, така и моите колеги, за да постигнем добър резултат. Радвам се, че избрах да играя във Франция, защото шампионатът е доста равностоен и интересен.

Когато излезеш на терена и запееш българския химн, тръпката е уникална, особено в България, пред пълни трибуни. Няма значение дали сме във Варна пред 5000 или в София пред 13 000, само онзи, който е бил долу знае какво е усещането. Това те мотивира до такава степен, че можеш да дадеш не 100% от себе си, а 1 000%. Това е разликата между клубния и националния отбор.

Успяхте ли да се чуете с Тошко Алексиев и с Цецо Соколов по повод контузиите им?

Не, не сме се чули. Знам само това, което и вие, надявам се, че не е нещо сериозно, защото те са важни фигури за националния отбор. Ако разбера, че имат по-сериозен проблем, ще им се обадя, за да разбера от тях как се чувстват.