Основни разпространители и участници в новата игра стават възпитаници на Американския колеж в Самоков и членове на Младежките християнски дружества. Заедно с футбол, баскетбол, бокс, лека атлетика и други, през 1924 г. българското спортно дружество „Сила” в Цариград включва за развитие и волейбола в своята дейност. Година по-късно, у нас е проведено и първото официално състезание. Макар и само училищно, то е, все пак, на елитната и до днес ІІ мъжка гимназия в столицата, известна вече като ХХІІ СОУ. /За високата класа и здравите й спортни традиции, не на последно място, говори и фактът, че гимназията е единствената у нас, с покрит плувен басейн от преди ІІ световна война./ Срещите излъчват и първия волейболен шампион в България. За негова чест, той остава в историята със скромното си име, отборът на VІІ Д клас (ХI кл).
Волейболът започва да се разпространява и извън София. От 1926 г. той вече се играе в Русе, Казанлък, Борисовград /дн. Първомай/, Варна, Пловдив, Перник, Пазарджик и другаде, а от следващата година там започват и вътрешни състезания, училищни и градски.
Първите опити за административно утвърждаване на новите игри, волейбол и баскетбол са през 1928 г. Решено е, че в градското първенство по футбол на София ще могат да участват само тези спортни клубове, които имат отбори по волейбол и баскетбол. Тогава, сезонът 1928-1929 г., се провежда и първият шампионат на столицата, с победител АС-23, пред „Славия” и „Спортклуб”. На следващата година в София е проведен и първият курс по волейбол. Градското първенство на София е разширено в 3 дивизии. Първите шампиони на дивизиите в София са излъчени през сезона 1930-1931 г.: на І дивизия – АС-23, на ІІ – „Акоах”, а на ІІІ – ЖСК. Тогава се публикуват и първите журналистически отзиви и коментари в пресата за тези волейболни срещи. Отпечатан е и първият у нас волейболен правилник. През 1932 г. дебют прави ученическото първенство на столицата, за купата „Просвета”. В турнира за купата „Средец”, първи победител и носител на купата е отборът на ІІ мъжка гимназия. В неговия състав е и най-добрият състезател Иван Манолев. Повишава се спортното майсторство на отборите, а над всички се откроява АС-23. През 1933 г. дивизиите се премахват и всички състави участват в една група за градското първенство.

Първата ни международна изява е през 1934 г., когато отборът на Американския колеж /София/ гостува на „Роберт колеж” в Цариград и отстъпва с 0:3 гейма. У нас първата международна проява е на национално равнище следващата година, когато ни гостуват отборите на Румъния по волейбол и баскетбол. Срещите са по време на турнира по футбол за Балканската купа в София. Първият мач, на 22.VІ. е само демонстративен и завършва с победа на нашите национали с 3:0 гейма. Официалната среща е на 23.VІ. и също е с българска победа 3:0 /15:7, на 11 и на 10/. Започват и международните прояви на жените. Първите срещи са в София-1937 г.: „Българска юнакиня”-„Чехословашки соколи”-0:3 и „Българска юнакиня”-„Югославски соколи”-0:3.

Разрастването на волейбола у нас води до остра нужда от разширяване на материалната база, за което през 1939 г. се появяват първите критични материали в пресата. Във в-к „Спорт” един от тях е озаглавен: „29 тима, а само 2 игрища.”

През 1940 г. в градското първенство на София отборите отново са разделени в 3 дивизии, а на следващата година пресата често отбелязва, че волейболът е един от най-масовите ни спортове, след футбола. Тогава-1941 г., е създаден СИРТ /Съюз за игрите с ръчна топка/, който обединява волейбола и баскетбола в рамките на БНСФ /Българска национална спортна федерация/.

Първият градски шампионат на столицата за жени е през 1942 г., с победител отборът на „Раковски”, пред „Левски”, „Спортклуб” и др. Същата година е и първият ни държавен шампионат. Освен отборите от София, при мъжете участват и 3 състава извън стлицата, от Варна, Пловдив и Враца. Първият шампион на България е отборът на „Раковски”, който побеждава във финалния мач АС-23 с 3:2 гейма. Основен състав на шампионите: Р. Шаханов, Л. Петров, Б. Караиванов, Б. Стоилков, К. Томов и И. Живодеров.  При жените първенец е съставът на АС-23, след победа на финала срещу „Раковски” с 3:1. В основния състав на шампионките са: Балакчиева, Кирякова, Божилова, Игнатова, Иванова и Дермонска.
Развитието на волейбола получава силен тласък през 1943 г. Важна причина за това е, че в новото ръководство на СИРТ заместник-председател става Константин Бушев, активен деятел и авторитетен съдия по волейбол.Това се отнася и за армията и особено Школата за запасни офицери в столичния квартал Горна баня. И преди това военните маневри на школниците през есента завършвали в околностите на Перник. След тях цяла седмица в града се провеждали двустранни срещи по волейбол и други видове спорт между Перник и ШЗО.
За сезона 1943-1944 г. е проведен само есенният дял от първенството на София. През 1944 г. има само подготовка на отборите, но срещи от първенството не се провеждат.
След ІІ световна война-1945 г., волейболът, заедно с още 4 спорта, продължава да се администрира от СИРТ, само в една стая на ул. „Иван Вазов” № 20 в столицата. За популяризиране на играта е взето решение преди всеки мач от държавното първенство по футбол да се играят срещи по волейбол. За волейбола в СИРТ председател е Желязко Колев, а секретар Динко Константинов. Първият ни шампион след войната е излъчен през октомври-1945 г. Това е отборът на ПСК”Левски”, с победа във финалния мач над ТВ-45 /Варна/ с 3:0 гейма. При жените участват само столични отбори, а първенец е съставът на „Славия-45”, който печели с 3:2 финала срещу „Раковски-ФК”.

Дебютът ни в официална международна проява е на първата Балканиадата в Букурещ-1946 г. България заема 3-то място за мъже и жени, след Румъния и Югославия.

За кратко време СИРТ се преименува на Комитет за игрите с ръчна топка, с председател Ал. Димитров, а сред членовете на ръководството са волейболните деятели В. Анков, Ж. Колев, Д. Печеняков. Те стават инициатори за членството на България във ФИВБ /Международната федерация по волейбол/, създадена през април-1947 г. в Париж. Безусловното изискване обаче е да имаме национална федерация или друга самостоятелна структура за развитие и ръководство на волейбола. Това налага, а силният политически авторитет на Ж. Колев спомага през есента 1947 г. волейболът да се обособи в отделна административна единица.Така е създаден първообразът на БФВ, който за малък период дори носи и гръмкозвучащото име Централен комитет по волейбол. Председател е Ж. Колев, секретар Д. Константинов, председател на съдийската колегия К. Бушев, а треньори на националните отбори са: В. Анков на мъжете и Д. Печеняков на жените. КИРТ престава да съществува и се създава НФС /Народен физкултурен съюз/, с комитети по 10 вида спорт. Прецедент става в края на първенството на страната за мъже, през октомври-1947 г. в Пловдив. Финалната среща е между отборите на „Чавдар” /София/ и „Чавдар”/Пазарджик/. Столичани напускат терена преди да е започнал мачът, защото оспорват големината на топката. Съдията Веселин Темков /бъдещият известен треньор по баскетбол/ отхвърля претенциите им и присъжда служебна победа за отбора от Пазарджик, който става шампион.

В Тирана са Балканосредноевропейските игри, където отборите ни са на 3-то място, след Югославия и Румъния. Любопитен факт е, че сред бронзовите ни медалистки там са и известните ни националки по баскетбол Калинка Симанова и Добринка Джамбазова.

Особено важна година за родния волейбол е 1948, с идването у нас на известния руски специалист Александър Аникин. Той посвещава десетки наши треньори в последните новости на съвременния волейбол с проведения курс в София.

Това е годината и на първата официална международна проява у нас. На кортовете на столичния колодрум се провежда Балканосредноевропейското първенство. Мъжкият ни отбор е 3-ти, след Чехословакия и Югославия, а женският е на 5-о място, след Чехословакия, Полша, Югославия и Румъния. Още в началото на годината, месец януари, е създаден ВКФС /Върховен комитет за физкултура и спорт/, с председател генерал Владимир Стойчев, на мястото на НФС.

През 1949 г. Комитетът по волейбол прераства в РСВ /Републиканска секция по волейбол/. Тя е създадена на учредително събрание на 12 юли, с председател Ж. Колев и няколко комисии. Същата година България е приета за член на ФИВБ. На първия световен шампионат за мъже в Прага нашият отбор заема 3-то място, след СССР и Чехословакия, пред Румъния, Полша, Франция и др. Тези бронзови отличия са първите световни медали за родния спорт! Ето първопроходците за следващите значими международни успехи на родния волейбол: К. Шопов-капитан, Б. Гюдеров, Др. Стоянов, Г. Коматов, М. Димитров, Т. Симов, П. Пондалов, Б. Мошелов, Г. Хаджипетров, К. Баджаков,  Ст. Кърджиев и Б. Владимиров, с треньор В. Анков и помощник М. Стоилов. След световното първенство, Ж. Колев привлича на работа в РСВ К. Шопов, Др. Стоянов и М. Димитров.

Първото ни домакинство на европейски шампионат е на кортовете на колодрума в София-1950 г. България е на 4-то място, мъже – след СССР, Чехословакия и Унгария, а жени – след СССР, Полша и Чехословакия.

Най-доброто ни класиране на европейско първенство за мъже е в Париж-1951 г., където България е вицешампион на континента, със сребърни медали, след СССР и пред Франция. Този връх постигнаха: К. Шопов-капитан, Б. Гюдеров, Др. Стоянов, П. Пондалов, Ст. Кърджиев, Б. Данаилов, К. Баджаков, Ив. Конарев, П. Межанджийски, Г. Петков, П. Пърлев и Д. Денев, с треньор Д. Еленков.

Отново с бронзови медали са българите и на следващия световен шампионат, в Москва-1952 г., след СССР и Чехословакия, пред Румъния, Унгария, Франция и др. Там ни представят 11 национали: Б. Гюдеров-капитан, К. Шопов, Др. Стоянов, Д. Захариев, П. Пондалов, Б. Мошелов, Т. Симов, К. Баджаков, Л. Гюдеров, Д. Денев и Б. Владимиров, с треньор Г. Кръстев. Там е и успешният световен дебют на женския ни волейбол, с 4-то място, след СССР, Полша и Чехословакия.

Важни събития отбеляза 1954 г. През април, на стадион „Васил Левски”,  за приятелски срещи с нашите национали гостуваха представителните отбори на СССР. Мъжкият им състав дойде в София без нито една международна загуба, след 100 мача и 100 победи! Пред близо 20 000 зрители българските волейболисти направиха мача на живота си. Те нанесоха първата загуба на непобедимата, до тогава, Сборная, след успех с 3:2! Основната тежест изнесоха: Б. Гюдеров-капитан, П. Пондалов, Д. Захариев, Б. Мошелов, Т. Симов, Н. Лечев и С. Гаврилов /руснак, от спортното дружество на съветските граждани у нас „Червена звезда”/, с треньор Г. Кръстев.

Същата победа постигнаха и жените на реванша след седмица: Ц. Берковска-капитан, И. Игнатова, Н. Топалова, З. Асенова, Н. Чакърова, В. Лазарова, Б. Здравкова, И. Деветакова, Л. Райкова, Л. Виткова, Ек. Янева и А. Крумова, с треньор М. Стоилов.

Със златните медали и титлата световен студентски шампион се завръща националният ни мъжки отбор от Световните студентски игри в Будапеща. Състав: Б. Мошелов-капитан, Т. Чакъров, К.Йоцов, Д. Шойлев, Я. Оташлийски, Т. Вутов, Т. Симов, Б. Гюдеров, П. Пондалов, Н. Лечев,  Г. Петков и Д. Захариев, с треньор Г. Кръстев. Тогава бе сложено началото и на турнира за купата на страната, който завършва на следващата година. С призово място за нашите национали е и европейското първенство в Букурещ-1955 г. Б. Гюдеров,  П. Пондалов, Б. Мошелов, Н. Лечев,  Н. Чалъшканов, Т. Симов, Н. Тасков, Д. Денев, Л. Гюдеров, Т. Вутов, Я. Оташлийски и Г. Генчев, с треньор Г. Кръстев станаха 3-ти. Те спечелиха бронзовите отличия, след Чехословакия и Румъния, пред СССР, Полша, Югославия и др.

Въпреки оптимистичните очаквания, на СП в Париж-1956 г. отборът ни зае 5-о място. Независимо от това, двама българи бяха сред най-ярките имена на шампионата и бяха обявени за почетни граждани на Париж: капитанът Борис Гюдеров и Панайот Пондалов. А Пондалов получи и друга висока чест – да бъде в идеалната символична шестица на света!

Емблематична за международния авторитет на родния волейбол е 1957 г. В края на септември се провежда 53-ата сесия на МОК в София. По този повод на стадион „Васил Левски” БФВ, под шефството на в-к „Народен спорт”, организира демонстративен турнир. С личното си присъствие помощ оказва и президентът на ФИВБ Пол Либо /Франция/. С участието на най-силните отбори в света, българските национали спечелиха първото място, пред СССР, Чехословакия, Румъния, Франция и Италия. Високото качество на турнира убеди членовете на МОК да включат волейбола в олимпийската програма. Нашият състав бе с треньор Д. Еленков и помощници К. Шопов и М. Димитров.
В началото на януари-1958 г., се провежда учредителният конгрес на БСФС, с първи председател Лъчезар Аврамов. Тогава републиканските секции по различните видове спорт се преобразуват във федерации.
Първият клубен турнир за КЕШ /Купа на европейските шампиони, днешната Шампионска лига ИНДЕЗИТ/-мъже е за сезона 1959-1960 г. Нашият първенец „Левски” достига до ½-финал.
София е домакин на първата си лятна Универсиада-1961 г., с второ място и сребърни медали за българските отбори, мъже и жени.

Мъжкият ни състав е участник на олимпийския дебют в Токио-1964 г., с 5-о място, след СССР, Чехословакия, Япония и Румъния.

Идва и първият значим международен успех за женския ни волейбол. Отборът на „Левски” спечели първата ни КЕШ /от общо 4, останалите са на ЦСКА: жени-2 и мъже-1/. Сините клубни шампионки на Европа: Ц. Берковска, Л. Маркова, Я. Радева, Ц. Паунова, В. Найденова, В. Антонова, А. Торбова, Е. Дойчева, Н. Александрова, Л. Танева, В. Маркова и Е. Недкова, с треньор Вл. Прохоров.
Първият турнир за Световната купа-мъже е във Варшава-1965 г., с 9-о място за България.

Единствената ни /все още/ КЕШ за мъже е на ЦСКА-1969 г., спечелена от: В. Симов, Д. Златанов, Ст. Крайчев, З. Симеонов, Ал. Тренев, Д. Каров, Ж. Жечев, Ив. Стефанов-Мечо,  С. Дончев, Г. Гергов, Ив. Петков и Ив. Стефанов, с треньор М. Караиванов.

Най-големият ни успех на световно първенство е в столичната зала „Фестивална”-1970 г., с вицешампионската титла на мъжете. В решителния мач с ГДР, след 10:1 и 13:5 в петия гейм, националите ни отстъпиха с 13:15 и 2:3. При равни победи /по 10/ и загуби /по 1/, само при загубените геймове нашите имаха с 1 повече… Сребърните медалисти: В. Симов, Д. Златанов-обявен за най-добър нападател, Ст. Крайчев, З. Симеонов, Ал. Тренев, Д. Каров-капитан, обявен за най-добър защитник, Л. Стоянов, Бр. Илиев, К. Славов, Ст. Стоев, Цв. Павлов и К. Методиев, с треньор Д. Гигов и помощници М. Караиванов и С. Робев.

Освен с престижното си място в света, българският волейбол е високо представен и в ръководството на ФИВБ (от 1953 г.). Дългогодишен заместник-генерален (от 1955 г.), а накрая и генерален секретар (до 1980 г.) на международната федерация е Ангел Бързашки – председател на БФВ. По негово време в София се издава официалният бюлетин на ФИВБ.
През 1976 г. мъжкият отбор на ЦСКА стана носител на КНК /Купа на носителите на купи, днешната Купа на Европейската конфедерация/.

Първите отличия от голямо първенство за нашите националки са на европейския шампионат в Лион-1979 г. Бронзовите медали са за 3-ото място, след СССР и ГДР, пред Унгария, Румъния, Холандия и др. Извоюваха ги: Т. Гогова-капитан, Р. Каишева, Ц. Божурина, М. Стоева, А. Узунова, В. Стоянова, Т. Мумджиева, Р. Михайлова, Т. Димитрова, С. Петрунова, Н. Милева и М. Халачева, с треньор В. Симов.

Най-доброто ни представяне на олимпийски игри е в Москва-1980 г., където и двата ни отбора спечелиха медали. Д. Златанов-капитан, Ц. Цанов, Йор. Ангелов, М. Тодоров, П. Петков, Д. Димитров, Ем. Вълчев, Хр. Илиев, Ст. Димитров, К. Симеонов, Ст. Гунчев и Хр. Стоянов, с треньор Т. Пиперков станаха вицешампиони, след СССР, пред Румъния, Полша, Бразилия и др.

Т. Гогова-капитан, Р. Каишева, Ц. Божурина, М. Стоева, А. Узунова, В. Стоянова, Р. Михайлова, С. Петрунова, Г. Станчева, Т. Димитрова, В. Харалампиева и М. Миткова, с треньор В. Симов спечелиха бронзовите медали за 3-ото място, след СССР и ГДР, пред Унгария, Куба, Перу и др.

Единственото ни /засега/ злато за мъже и жени от голяма официална проява е титлата при жените на европейското първенство в София-1981 г. Извоюваха го: Т. Гогова-капитан, Ц. Божурина, Р. Каишева, А. Узунова, М. Стоева, В. Стоянова, Г. Станчева, Р. Михайлова, М. Рангелова, Т. Димитрова, В. Манова и Зл. Стоичкова, с треньор В. Симов, пред СССР, Унгария, ГДР и др.

И мъжете ни спечелиха медали, бронзови за 3-ото място във Варна, след СССР и Полша: Йор. Ангелов-капитан, П. Петков, М. Тодоров, Б. Кьосев, Ас. Гълъбинов, Г. Василев, Д. Димитров, В. Ненов, Ив. Николов, Ст. Петров, Хр. Стоянов и М. Натов, с треньор Цв. Павлов.

На следващата година женският състав на ЦСКА спечели КНК.

Мъжкият ни отбор е отново бронзов медалист на европейския шампионат в Берлин-1983 г., след СССР и Полша, пред Италия, Чехословакия, ГДР и др.: М. Тодоров-капитан, П. Петков, Б. Кьосев, Ив. Николов, Ст. Соколов, Ст. Гунчев, П. Драгиев, Пл. Христов, М. Натов, Ас. Гълъбинов, В. Миланов и Д. Димитров, с треньор В. Симов.

Ново международно признание за мъжкия ни волейбол е 3-ото място на световното първенство в Париж-1986 г., след САЩ и СССР, пред Бразилия, Куба, Франция и др. Бронзови медалисти станаха: П. Петков-капитан, Б. Кьосев, П. Драгиев, Д. Тонев, Ас. Гълъбинов, Пл. Христов, Л. Ганев, Цв. Флоров, Ив. Лазаров, Н. Димитров, Ил. Казийски и Д. Божилов, с треньор Б. Кючуков и помощници Г. Василев и К. Аладжов. Трима българи получиха най-високо признание. Б. Кьосев и Д. Тонев влязоха в символичния отбор на света, а П. Драгиев бе обявен за най-добър блокировач.
Наследващия световен шампионат, в Рио де Жанейро-1990 г. Д. Тонев е обявен за най-добър блокировач, а отборът ни е на 5-о място, след Италия, Куба, СССР и Бразилия.

Единствената /засега/ световна титла на България в колективните спортове е от първенството на планетата по волейбол за младежи в Кайро-1991 г. Златните ни медалисти са: М. Стоев-капитан и обявен за най-добър волейболист, П. Узунов, И. Стефанов, Р. Арсов, В. Секулов, Н. Иванов, К. Тодоров, П. Илиев, Е. Иванов, В. Димчев, Н. Янакиев и Ст. Митев, с треньор Св. Стойчев.
Първото ни участие в най-комерсиалното състезание за мъже, Световната лига е през 1994 г., с 4-то място, след Италия, Куба и Бразилия.

20 г. след европейската титла, женският ни отбор отново извоюва медали, бронзови, за 3-ото място на шампионата на континента във Варна-2001 г., след Русия и Италия: Н. Маринова-Нешич-капитан, А. Зетова, В. Соколова, А. Германова, Е. Кунова, И. Гочева, Д. Величкова, Р. Рангелова-Градева, Е. Серафимова, А. Иванова, М. Марик и И. Петкова, с треньор Ем. Тренев и помощник Д. Нешич.

Отново между призьорите е мъжкият ни състав на световното първенство в Токио-2006 г., 3-то място, след Бразилия и Полша, пред Сърбия и Черна гора, Италия, Франция и др. Бронзовите ни медалисти: Пл. Константинов-капитан, М. Казийски, Е. Иванов, Хр. Цветанов, Вл. Николов, А. Жеков, Б. Йорданов, Кр. Гайдарски, Ив. Зарев, Т. Алексиев, Д. Пеев,  и Т. Салпаров, с треньор М. Стоев и помощник Вл. Тодоров. Сред индивидуално наградените е и М. Казийски, за най-добър изпълнител на начален удар. Той е обявен и за най-добър волейболист на Европа през годината.

Българският успех е потвърден и на турнира за Световната купа, пак в Токио-2007 г., който осигурява 3 олимпийски квоти за Пекин-2008. Българските национали: Пл. Константинов-капитан, М. Казийски, Вл. Николов, Е. Иванов, Хр. Цветанов, А. Жеков, Б. Йорданов, Кр. Гайдарски, Ив.Станев, Н. Николов, Т. Алексиев и Т. Салпаров, с треньор М. Стоев и помощник Вл. Тодоров отново са на 3-то място. Заедно с Бразилия и Русия те взимат и олимпийските визи, пред САЩ, Испания, Пуерто Рико и др.

За 5-и път българският отбор бе между медалистите и за 4-ти път стана бронзов от първенството на континента в Турция /първия път е вицешампион, в Париж-1951 г./. Националите ни: В. Николов-капитан, М. Казийски, Т. Алексиев, Х. Цветанов, В. Йосифов, А. Жеков, К. Гайдарски, Г. Братоев, Ц. Соколов, М. Ананиев, В. Братоев и Т. Салпаров, с треньор С. Пранди, заеха 3-тото място, след Полша и Франция, и пред Русия, Сърбия, Германия и др.

РЪКОВОДИТЕЛИ НА БФВ

Председатели: Желязко Колев, Ангел Бързашки, проф. Петър ­­­­­Слънчев, Илия Савов, Георги Бончев, Стефан Вучков, Борислав Халачев, Валентин Заяков, Димитър Златанов, Венцислав Върбанов, инж. Данчо Лазаров, Любомир Ганев.

Отговорни/генерални секретари и изп. директори: Динко Константинов, Любомир Климентов, Аспарух Иванов, Кирил Николов (Сф.), Кирил Николов (Пк., щат зам.-председател), Георги Митев, Живко Жечев, Антонио Павлов, Цветан Павлов, Константин Тюфекчиев, Илия Илиев, Станислав Николов, Илия Илиев

НАЦИОНАЛНИТЕ НИ ОТБОРИ-МЕДАЛИСТИ ОТ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ­­­, СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА, СВЕТОВНИ КУПИ И ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА

МЪЖЕ

МЛАДЕЖИ

ЮНОШИ

ЖЕНИ

ДЕВОЙКИ

 Носители на КЕШ (Купа на европейските шампиони, сега Шампионска лига).

Жени:
“Левски” – 1964 г., Берлин, треньор Вл. Прохоров, капитан Цв. Берковска;
 ЦСКА    – 1979 г., Измир, треньор М.Димитров, капитан М. Минева;
ЦСКА    – 1984 г., Лохов (Гер.), играещ треньор и капитан В. Стоянова.

Мъже:
ЦСКА – 1969 г., Букурещ, треньор М. Караиванов, капитан В. Симов.

Носители на КНК (Купа на носителите на купи, сега CEV CUP).

Жени: ЦСКА – 1982 г., Измир, треньор И. Сеферинов, капитан В. Стоянова

Мъже: ЦСКА – 1976 г., Братислава, треньор В. Симов , капитан Д. Златанов.

Забележка: имената с по-тъмен шрифт са на починали.

Рецензенти: Митко Димитров, Тодор Симов, Живко Жечев