Симеон Николов прикова сериозно вниманието към себе си с дебюта за мъжкия национален отбор на България. Това се случи по време на олимпийския квалификационен турнир в Сиан, Китай. Разпределителят на Левски стана най-младият състезател, обличал екипа на мъжете със своите 16 години. Той получи шанс от селекционера Пламен Константинов още в първия мач срещу домакина Китай. При завръщането на отбора на родна земя Мони, който е един от синовете на легендата Владимир Николов, даде интервю пред медиите, в което сподели своите емоции от участието си за тима. 

Какво е чувството да дебютираш с фланелката на мъжкия национален отбор и доволен ли си от твоето представяне?

Чувството да играеш на най-високото ниво за България е уникално! Да играеш и с хора, които са били на най-най-високото ниво. Гордея се със себе си! Мисля, че като за дебют и за моите години показах едно добро ниво, което знам, че всяка година може да става все по-високо и високо. Така че – радвам се за моето представяне.

 Изглеждаше като човек, който има едно изключително добро ниво на психика, нищо не можеше да те разконцентрира. Така ли е наистина или слагаш една маска по време на мачове?

Може би от гена на баща ми, но никога не съм се притеснявал, когато играя волейбол. Аз мисля, че ако се притесняваш – това означава, че не си сигурен в себе си. Докато играя волейбол при мен е точно обратното – аз съм най-сигурен в себе си. Още от малък винаги съм знаел какво трябва да правя и повечето пъти съм го правил.

 Много бързо брат ти застана отстрани, а ти започна да даваш интервюта. Как ти влияе този интерес към теб?

Не е най-важното кой от двамата ни дава интервю. Радвам се, че българският волейбол получава повече и повече популярност. Със сигурност докато играя и след това не мисля за медиите. Това е просто един бонус за българския волейбол.

 Играеш при подрастващите в националните отбори, но как можеш да определиш атмосферата при мъжете? Колко по-различно е?

Голямата разлика е, че на подрастващи психиката е най-важна. Тъй като там волейболната игра не е толкова важна, колкото психиката. Трябва да си уверен в себе си. Голямата разлика при мъжете е, че технически изпълняват нещата – на 99 процента както им е казано от треньора. При подрастващите – стараем се, както и аз да слушаме какво казва треньорът, но невинаги се получава и затова трябва да го компенсираме със здрава психика.

 Как ти повлиява, когато при таймаут Пламен Константинов ти казва: "това не е ученическо първенство, трябва да започнеш да играеш по друг начин"?

Прав беше. Направих няколко глупави грешки, които на такова ниво не могат да се простят. Разбирам го напълно и се радвам, че е откровен с мен и ме критикува, за да ми помогне. Не го приемам толкова лично, а да го приемам, за да променя играта ми, защото реално той е треньор и иска да победи.

 Получи ли оценка от баща си за представянето си в Китай?

Получих и беше позитивна. Преди да вляза първия мач срещу Китай, лично аз, нямах никакви очаквания, какво ще стане и дали ще успея да свикна с нивото, дали ще мога да помогна на отбора. Влязох смело и дадох всичко от себе си. Хареса ми!

 Очакваш ли да получиш още повиквателни за мъжкия отбор и през следващата година?

Да. Мисля, че имам нивото и всяка година ще ставам все по-добър. Мисля, че заслужавам да бъда извикан и догодина.

 Това официално оттегляне на Цветан Соколов как ще повлияе на отбора? Той каза, че трябва да се даде път на младите, от които ти си част.

Това е лично негово решение. Ние като един отбор и нация можем само да го подкрепяме, каквото и да прави той. Щом така е решил, значи е говорил с треньор и федерация, и е по-добре за България и за него.

Националите на България се завърнаха у нас след олимпийската квалификация за мъже в Сиан, Китай. На летище София пред чакащите медии капитанът на "трикольорите" Цветан Соколов обяви, че се оттегля от националния отбор. 33-годишният диагонал изигра последната си официална среща с екипа на България при победата над Белгия с 3:2, в която отбеляза 27 точки. Соколов намекна за решението си още преди квалификацията, но сега обяви и мотивите за решението си. Той подчерта, че е време да даде път на по-младите състезатели и вярва, че България има сили да се завърне в топ 10 на света. 

Беше ли това последният турнир за Цветан Николов в националния отбор?

 Да, това беше последният ми турнир. Наистина нямам какво да добавя, защото го приемам емоционално. Беше удоволствие и чест да нося цветовете на България, да защитавам герба и знамето. Благодаря страшно много за всички тези емоции, които ми даде националният отбор. И на всички за извървяния път с националния отбор, но мисля, че вече трябва да кажа "край", защото има други момчета, които трябва да поемат по своя пътя. И аз трябва да направя това нещо – вече да се оттегля. Вече 17 години съм в националния и мисля, че е напълно достатъчно.

 Как се взима такова решение? В кой момент го взе и колко трудно ти беше?

Доста е трудно наистина. Аз от няколко години, от 1-2, вече си го мисля. Тялото ми не издържа на натоварването и не съм това, което мога да бъда. Винаги се старая да давам максикума и да бъда на 100 процента тук, но след един един тежък сезон идвам и някаква контузия ме спира да правя това, което мога - давам всичко от себе си на националния отбор. И сега този сезон се стараеха да бъда на 100 процента. За жалост, опитахме всички да направим тази после последната стъпка и да се класираме на Олимпиадата. Но както винаги нещо малко не ни достигна. Независимо, че мачовете, които загубихме на квалификацията бяха с резултат 0:3, винаги се борихме и се опитвахме да останем в мача. Защото все пак е една мечта, която последно умира. Всеки иска да отида на Олимпийски игри.

 Къде виждаш националния отбор без твоето присъствие през следващата година?

Има изключително талантливи и млади момчета, които според мен трябва да им се даде шанс да минат трудния път. Трябва да изтърпят спадовете, грешките и проблемите, които ще имат. Аз първата си година в националния не бях най-добрия, дори и сега, но всеки трябва да се стреми да постига целите си – като това и да играе в националния отбор на България. Защото все пак е привилегия да представляваш държавата си и да играеш за националния отбор, да си пред всички други. Как го виждам ли? Виждам, че с една добра работа и с едно себеотдаване и раздаване националният отбор отново може да бъде в топ 10 на света.

 С резултатите кои показа националния отбор през лятото – това е лицето на българския тим сега?

Мисля, че не е това реалността. Имахме доста по-големи възможности да направим едно по-добро класиране, най-вече на Европейското първенство. На олимпийския квалификационен турнир е едно малко "убиване" на състезателите, защото за 9 дни трябва да изиграеш 7 мача, в които задължително трябва да спечелиш. И да си винаги на топ ниво, дори и в 10 ч. сутринта да играеш. Никога няма как това да се случи. Всеки един състезател на професионално ниво не може да дава постоянно 100 процента от себе си за 7 поредни мача. Това не е възможно! Както видяхте Полша дойде с 13-14 състезатели, които постоянно играеха и ги сменяха. Но там имаш два еднакви състава. Първа или втора 7-ца, няма никакво значение кой играе. Както видяхте имаше и изненади. Аржентина не се класира. А всеки говореше "Аржентина, Аржентина", а те играха слабо, защото няма как постоянно да поддържаш една топ форма. Ние имахме нашите възможности, но не успяхме да ги използваме. Сега всички си "ближем раните", защото това е една мечта, която всеки един иска да изпълни.

 Какво означава за българския волейбол пропускането на трета поредна Олимпиада?

Наистина е много болно да гледаш Олимпийските игри от вкъщи, от дивана, както се казва. Като знаеш, че винаги си имал тази възможност да се класираш – както ние имахме във Варна, след това в Германия, където изиграхме едни добри квалификации, но малко не ни достигна. Точно на това трябва да се обърне внимание – на тези малките детайли, които "ни изяждат главата". Трябва да работим! Трябва да го искаме! Трябва да имаме една цел и тя да играем все по-добре.

 Една от идеите на БФВ е да националните състезатели да имат 5-годишни договори, в които да нямат право да избират турнирите, в които да участват. Как виждаш подобно решение?

Според мен, няма смисъл от такива договори, защото всеки един състезател трябва да се радва, ако получи повиквателна от националния отбор. Дали ще е с договор, или без – лично за мен винаги е било удоволствие като ме повикат в националния отбор. И с най-голямо удоволствие съм се явявал. Никога не ме е интересувало дали ще ми предложат някакъв договор. Ти играеш за родината си.

 Самият ти си молил да почиваш в някои от турнирите поради ангажиментите, които си имал. Може ли такива договори да афектират част от състезателите?

Това не е вярно. Аз съм отсъствал от Лигата на нациите не поради ангажименти с клубния ми отбор, а поради медицински причини. В повечето случаи, когато съм отсъствал от националния отбор, е било защото е трябвало да си лекувам някакви травми. Тази година лекувах нова травма, която не ми позволяваше да играя, както трябва. Имах изтръпване на ръката, посиняваха ми пръстите на ръката и нямаше как да играя. Трябваше да ходя да се лекувам, за да мога да продължа да играя волейбол. Не бих казал, че някои от младите състезатели няма да иска да играе за България и дори да си помисли да откаже на националния отбор. Имало го е в годините. Не мисля, че някое от тези момчета, които са сега в националния отбор, би отказал да се яви на повиквателна.

 Имаше една изкуствена еуфория в началото на лятото покрай евентуалното завръщане на Матей Казийски в националния отбор. Повлия ли ви неговото крайно решение да не играе за България?

Няма какво да си кривим душите – Матей си е Матей. Той е един състезател, който винаги би помогнал на националния отбор. Така че дали ще коментираме или не, това нещо не се случи. Ние гледаме само това, с което разполагаме сега. Много пъти сме, че ние не сме Бразилия, Русия или САЩ, които могат да избират от 300 000 волейболисти. Ние разполагаме с това, което имаме и трябва да се напаснем с този материал.

 Как ви въздейства, когато всяка година се говори за Матей Казийски и националния отбор, а не се акцентира върху вас, които сте в отбора?

Това е негово решение и ние трябва да го зачитаме. Той е човек, който знае какво прави. И разбира се, може на по-малки да влияе, но аз го познавам. Като дойда в националния отбор, съм се старал да правя моите неща и да помагам на отбора. Но Матей винаги е бил човек, който ще помогне, можеш да гледаш от него и можеш да "откраднеш" нещо от него в занаята. Той е един от най-добрите волейболисти и да го гледаш как играе или тренира – винаги можеш да вземеш нещо от него.

 Как ти подейства да играеш с 16-годишен разпределител? Като че ли се получи?

Да, получи се! Той е един стрхотен талант. Въобще няма какво да ви изненадва, че той беше на олимпийската квалификация, че игра добре и се справи страхотно. Той има уникално и светло бъдеще пред себе си в националния отбор, което може само да ни радва, че имаме един такъв състезател, който е само на 16 години и се представя по този начин?

 Трябва ли да остане Пламен Константинов начело на националния отбор?

Тези въпроси трябва да ги зададете другаде. Наистина много треньори се смениха последните години. Дали трябва той да остане, дали не трябва, това решение той трябва да си го вземе. Ние, като национални състезатели, идваме в националния отбор и работим, с който ни е треньор. Никога не сме тръгвали да казваме кой да е треньор, да правим бойкоти или да сменяме треньори. Който дойде или ако той остане мисля, че всички момчета ще са доволни просто да тренират и да играят.

Националният отбор за мъже спечели последния си мач от олимпийската квалификация в Китай. Нашите сломиха Белгия с 3:2 (25:21, 23:25, 21:25, 25:22, 15:13). Това беше четвъртият успех на България в турнира след победите над Китай, Нидерландия и Мексико. Той обаче не беше достатъчен за класиране на Париж 2024. Остава ни един последен, но много малък шанс при серия победи в следващото издание на Лигата на нациите. Ако Белгия бе спечелила, то отборът отиваше със сигурност на олимпиадата.

Първият гейм започна много равностойно. Българската блокада работеше като компютър, а капитанът Цветан Соколов правеше най-много точки. Равенствата се редуваха до 10:10. Тогава дойде и много спорен момент. Нашият треньор Пламен Константинов и Соколов влязоха в спор с главния съдия. В крайна сметка наставникът ни получи червен картон и това означаваше още една точка за Белгия. В този момент „червените дяволи" взеха и предимство от 16:12. Константинов взе таймаут и българите направиха три поредни точки.

В последвалите минути обаче отново Белгия започна да доминира и протегна ръка към спечелването на гейма – 19:16. Блокадата ни продължи да действа добре и с атака на Соколов намалихме изоставането до една точка. Поредният български блок направи 20:20.
Белгийското прекъсване не помогна. Пред тройната българска блокада съперникът пак беше безпомощен и вече ние водихме 22:20. В този момент 16-годишният Симеон Николов изпълняваше страхотни начални удари. Ас на Мартин Атанасов направи резултата 24:21. Белгийците ни помогнаха с грешка още при първия геймбол.

Втората част приличаше на първата по интрига. Белгия взе крехък аванс от началото, но нашите се държаха добре на терена. Отново капитанът Соколов беше най-мощното ни оръжие. Съперникът така и не успя да намари начин да спре нападателя. Няколко пъти в частта Белгия повеждаше с по три точки, а нашите намаляваха изоставането. Драматично се разви краят на гейма. Белгия поведе с 23:20. България отново доведе разликата до една точка. В крайна сметка Белгия изравни с 25:23.
Третият гейм вече не беше така равностоен. България направи доста грешки от начален удар, а блокадата не беше толкова успешна. Съперникът поведе с 12:8 и после с 16:10. Нашите намериха сили единствено да уплашат Белгия при резултат 24:18. Спасихме три геймбола, но при четвъртия „червените дяволи" взеха своето.

Четвъртата част беше под диктовката на България. Добрата блокада и атака се завърнаха. Константинов пусна в игра Георги Сеганов като разпределител на мястото на Симеон Николов. Преднината ни непрекъснато растеше. Много добри минути имаше Аспарух Аспарухов. Нашите поведоха убедително и когато стигнаха до 23:18, изглеждахме сигурни победители в гейма. Белгия успя да напрегне частта и стигна до 24:22. България обаче вкара мача в тайбрек с 25:22.

Петата част започна драматично с размяна на точки. Напрежението беше в белгийския състав, който се нуждаеше от победа за класиране на олимпийските игри. Равенствата продължиха само до 2:2. Отново прекрасен Соколов помогна да поведем с 6:2 – включително и ас. Притиснати до стената, белгийците скочиха за обрат. И стигнаха до равенство при 8:8. След прекъсването на Пламен Константинов дойде ред да вземем нови две точки. Соколов отново беше вездесъщ. Капитанът атакуваше блестящо и резултатът стана 12:9. Белгия играеше с „нож между зъбите" и отново тръгна на обрат. Две поредни точки направиха драмата пълна. С ас Белгия изравни – 13:13. Първият мачбол дойде за България – 14:13. Николай Пенчев направи страхотна блокада и победа!

България спечели трети мач на олимпийския квалификационен турнир в Китай. Убедително се наложихме над Мексико с 3:0 (25:23, 25:19, 25:22). Това беше третият ни успех, но той не е достатъчен за класиране на Париж 2024. В последния ден от турнира утре се изправяме срещу Белгия от 5 ч.

Нашите си върнаха на Мексико за загубата преди малко повече от година на световното първенство в Полша. Треньорът Пламен Константинов започна с изключително млад състав. Титуляр бе 16-годишният разпределител Симеон Николов за сметка на Георги Сеганов. Капитанът Цветан Соколов също стартира на пейката, както и Мартин Атанасов.
 

България тръгна колелбиво в мача. Оставихме мексиканците да ни поведят с 5:2, но бързо изравнихме. Започна размяна на точки. Първият пробив направихме при 10:8 след единична блокада на Никола Пенчев. „Ацтеките" на свой ред изравниха. Отново за известно време съперниците разменяха успешни атаки. Мексико от своя страна направи втори пробив с 16:13.

Изравняването дойде при 17:17. За съжаление отново мексиканците направиха три поредни точки и предизвикаха втори таймаут на Константинов – 20:17. Върнахме се в частта, изравнявайки до 23:23. С втора поредна тройна блокада стигнахме и до първи геймбол. Успяхме още при първия – 25:23.
 

Втората част започна с ас на Симеон Николов. Именно началният удар ни беше проблемът в първия гейм, когато сбъркахме осем пъти. Серията на Николов от добри сервиси ни помогна да поведем с 3:0. Не позволявахме на съперника да ни приближи и стигнахме до убедителното 8:3.

Състезателите на Мексико бяха решени да не се дадат лесно. Успяха да намалят изоставането си до 9:12. Българите възстановиха преднината на 14:9. Младият ни ти не остави никакво съмнение кой е по-добър. Авансът ни така и не спадна, а дори се увеличи. Геймът завърши с успех – 25:19.
 

Третата част пак започна с българска доминация, макар Мексико да изглеждаше по-стабилен. Симеон Николов и Аспарух Аспарухов най-често се грижеха за нашите точки. 16-годишният ни разпределител се демонстрира много хубави неща. Интригата се държа до 10:8 за нас. Тогава резултатът набъбна до 15:10. В последен опит да остане в мача Мексико се приближи до нас и преднината ни стана само 19:17. Константинов поиска таймаут, за да прекъсне серията на съперника и да даде последни указания. Така и стана. Симеон Николов направи две нови точки, едната от ас, който беше под №3 за него в двубоя. Младият ни разпределител определено трябва да е доволен от първия си мач като основен разпределител на България.

Мексико отново се върна в двубоя. „Ацтеките" направиха поредни точки и стигнаха до 20:21. Алекс Николов направи мощна забивка през центъра. След това мексиканците сбъркаха. Цветан Соколов влезе вместо Аспарухов, за да изпълни начален удар. Капитанът остана на корта до края на мача. Двубоят завърши с 25:22 с точка на Алекс Николов.

Канада нанесе тежко поражение на България с 3:0 (25-21, 25-17, 25-18) в среща от Група С на олимпийския квалификационен турнир в Сиан. Четвъртата загуба на "трикольорите" в Китай сложи край на надеждата ни за спечелване на една от двете квоти за Игрите в Париж 2024. До края на турнира ни остават двубои срещу Мексико и Белгия, които ще бъдат важни за мястото ни в световната ранглиста и допълнителната възможност за квота. Към момента сме на 22-та позиция в класирането на Международната федерация по волейбол (FIVB).

Канадците, които заемат 12-то място в световната ранглиста, изиграха много силен мач срещу нас, особено на блокада, и записаха четвъртата си победа в Сиан.

Мачът започна с добро посрещане на Мартин Атанасов и реализирана негова атака, а след брейк точка стана 2:0 за нас. Стигна се до 3:2 след пайп на Алекс Николов, но Канада изравни и дори поведе с 4:5 със силен сервис, който изпълняваше до този момент.

 Грешка на начален удар и блокада на Сеганов върнаха преднината ни при 6:5. Канадците обаче натрупаха аванс от 3 точки (7:10) след продължително разиграване и удар на Соколов в аут. Константинов взе първото си прекъсване. След него отиграването на Соколов вече бе в очертанията на полето, но и съперникът продължи с успешните си атаки през центъра и не особено добра работа на нашата блокада, за да стане разликата 4 т. (11:15). Българският селекционер взе втори таймаут. Прекъсването повлия и реализирахме две точки, като едната бе от ас на Соколов. Капитанът на България обаче сбърка при следващия си начален удар и прекъсна серията.

 Грешка на Шварк ни доближи на 1 точка, а канадският щаб използва първото си прекъсване. Грозданов с мощна атака през центъра изравни за 18:18, но Шварк и ас на Демяненко отново изведоха Канада напред. Алекс Николов направи 20-та точка за България, но съперника реализира 4 поредни точки и стигна до геймбол, пропускайки първата възможност с грешка на сервис. Втората обаче бе завършена от Стивън Маар и затвори гейма при 21:25.

България поиска видео повторение за докосване на мрежата, но такова нямаше и Канада записа първата точка в частта. Соколов с хубава атака по диагонала изравни за 2:2. След контра на Шницер, ас на Маар и топка от Николов, която се удари в антената, Канада увеличи аванса си на 4 т. (2:6). Аспарухов влезе на мястото на Алекс Николов.

 Блокаут на България и разликата стана 5 точки (4:9). Пламен Константинов пусна в игра 16-годишния Симеон Николов, но Льопки завърши успешно следващата атака и българският щаб трябваше да вземе прекъсване при пасив от 6 точки.

 "Трикольорите" успяха да прекъснат серията на съперника, след пас на Симеон Николов към Мартин Атанасов, който технично преодоля тройна блокада срещу себе си. За съжаление, канадският тим играеше много по-стабилно и блокадата им спря веднъж Атанасов и втори път Соколов, правейки преднината им 8 т. (6:14). Българският селекционер взе второ прекъсване. След него видяхме най-продължително разиграване, което също бе завършено успешно от съперника, за да увеличи аванса си на 9 т. Константинов потърси промени, пускайки в игра Илия Петков на мястото на Соколов. Грозданов сбърка следващата топка и за първи път преднината на Канада стана двуцифрена (7:17).

 Грешките ни на начален удар продължиха и след неточно изпълнение на Петков изоставането ни бе 11 т. (9:20). Успяхме да го намалим до 6 т. след ас на Симеон Николов (16:22). Канада стигна до първа възможност за геймбол (16:24), но я пропиля с грешка на сервис - каквато направихме веднага и ние при изпълнението на Атанасов. Канада поведе с 2:0 след 17:25 във втората част.

Соколов се завърна в игра, а Константинов остави на полето младия разпределител Николов вместо титуляра Георги Сеганов. С два поредни аса за Канада започна третия гейм. Соколов реализира първата точка за тима в тази част (1:2). Съперникът ни бе много стабилен в играта на мрежата – и в защита, и в при нападение, като това доведе до 1:4. Соколов допусна четвърта грешка на начален удар и не успя да намали разликата, но това се случи също след грешка на сервис от Артур Шварц. "Кленовите листа" успяваха да удържат преднина от 3 точки, а България можеше да изравни (6:7) след продължително разиграване, в което показа самоотвержена игра в защита, но нервите и търпението на опонента издържаха повече.

Мартин Атанасов сбърка пореден сервис на България, докато канадците записаха трети ас от началото на частта за 7:10. Тази разлика се запази и Константинов поиска таймаут при 8:12. Пасивът ни стана 5 точки след нова грешка на Соколов на начален удар и успешна блокада на Канада (9:14).

Канада успя да поддържа разликата от 5 точки. Константинов взе ново прекъсване при 14:19 и наблегна на пропуснатите възможности от играчите му. В игра се завърна Александър Николов, който записа два поредни аса – 16:19. Той изпълни силно и третия си начален удар, което затрудни максимално съперника, а България се възползва за трета поредна точка. Канада направи прекъсване, което веднага повлия и Николов сбърка следващия сервис. "Кленовите листа" записаха четвърти ас за гейма и поведоха с 21:17. Шницер и Маар записаха по точка, а успешна блокада на тима им доведе до мачбол при 24:18. Канадците веднага го реализираха, за да приключат мача с 25:18 и 3:0.

 България завърши срещата с 5 аса, 5 блокади и 20 грешки. Нито един национал не успя да запише двуцифрен точков актив. Мартин Атанасов бе най-резултатен за тима ни с 9 точки, Соколов добави 8 т., а Алекс Николов – 7 т.

В събота се изправяме срещу Мексико в 8:00 ч. наше време. Двубоят ще бъде предаван пряко по Max Sport.