Националният отбор на България пътува 30 часа до китайския град Сиан, където ще бъде олимпийската квалификация. Нашите тръгнаха в неделя по обяд с полет до Доха, а след това се приземиха в Пекин. Последната отсечка беше вътрешна.

Българите пристигнаха в официалния хотел около полунощ. Първата тренировка беше само във фитнеса. Утре селекционерът Пламен Константинов ще изведе състезателите за волейболно занимание в една от помощните зали. Официалната ще може да се ползва едва от 29 септември.
 

България започва олимпийската квалификация на 30-и срещу домакина на турнира Китай.

Ерик Ходжсън беше един от лекторите на Треньорската конвенция на Европейската конфедерация по волейбол (CEV), на която София и Българска федерация волейбол бе домакин през уикенда (22-24 септември). Четвъртото издание на конвенцията събра 160 треньори и учители по физическо възпитание от Европа, които в рамките на три дни обмениха идеи, опит и заедно решаваха волейболни казуси, с които се сблъскват в професията. След края ѝ американският специалист даде интервю пред официалния сайт на БФ Волейбол, в което сподели и своите впечатления.

- Господин Ходжсън, имате много интересен старт на кариерата ви. Не сте бил професионален волейболист. Бихте ли ни разказали вашата история?

- В моето училище нямаше волейболен отбор нито за младежи, нито за мъже. Имаше само за жени. Аз обичах обаче да играя - на трева, на плажа. Когато се роди дъщеря ми, искаше да спортува. Учителят ѝ ме помоли да дойда и да помагам. Започнах да се уча, а тя влезе в клуба. Аз се запалих по треньорството. Имах късмет, срещнах се с някои хора, които са много силни в американския волейбол. Те са ми като ментори и са важна част от моето треньорско пътешествие. След няколко години взех моята диплома за волейболен наставник. Имах възможността да отида и да работя в Нидерландия, Мароко, Канада. В най-общи линии това е моята история с волейбола, която ме доведе и до София.

 - Какво ви вдъхновява във волейбола?

- Първо, че е колективен спорт. Може да имаш един много силен състезател, но ако другите не са добри, няма да успееш. Освен това, че можеш да го практикуваш цяла година - в зала, на плажа, на сняг. Също така може да си на 10 години, може и да си на 20 години. Спорт за всички възрасти.

 - Фокусът на вашата лекция беше за подрастващи на 11-12 години. Как избрахте тази възраст? 

- За големите се говори страшно много. Те са известни, всички ги познават. Но и те са дошли от някъде. Нашият спорт губи твърде много деца всяка година заради лоши треньори. Ако първият ти наставник не е бил добър, си казваш, че волейболът не ти харесва. Има толкова много други спортове, които би опитал. Но ако треньорът ти е добър и има опит, може да те убеди да се занимаваш точно с волейбол, а не с друг спорт. Затова е изключително важно да развием специалистите, които работят с малките.

 - Има ли голяма разлика в стила на работа в Европа и другите континенти? 

- Вероятно има. Много хора говорят затова. Не съм имал много възможности да наблюдавам как се тренира на другите континенти.

 - Какви качества трябва да притежава треньорът, за да бъде добър? 

- Трябва да бъде търпелив и внимателен. Да има предвид, че хората ще го наблюдават, ще го съдят по действията му, ще изискват още и още. Но най-важното е треньорът да се наслаждава на това да учи другите.

 - Какви са впечатленията ви от организацията на конвенцията в София? 

- Залата, в която бяхме, е абсолютно световна класа. Хотелът също е страхотен. Хората, които бяха ангажирани от CEV да помагат, се справиха отлично. Грижеха се за всичко, от което имахме нужда. За мен беше голям опит да дойда тук.

 - Какво трябва да направи България, за да накара децата тук да се влюбят във волейбола? 

- Да имат възможност да играят - на плажа, в залата, на тревата. По време на моята презентация попитах една дама защо играе. И тя ми отговори: "защото е готино". Волейболът е удоволствие. Работата на треньора е да накара децата да се забавляват. И така тръгват по пътя на големия волейбол.

Световноизвестният италиански волейболен специалист Анджолино Фригони пристигна в България, за да бъде лектор в четвъртото издание на Треньорската конвенция на CEV. През уикенда (23-24 септември) експертът, който има над 35-годишен опит в областта, сподели свои знания и идеи с 160 треньори и учители по физическо възпитание от Европа. Последното му голямо постижение е световната титла с националния отбор на Италия под 21 години, а през 90-те години заедно с легендарния Хулио Веласо стои зад впечатляващи успехите на мъжкия национален отбор на Италия – сребро от Олимпийските игри през 1996, световните титли през 1990 и 1994 г., Световна купа от 1994 и два златни, един сребърен и един бронзов медал от Европейско първенство. След края на конвенцията Фригони разкри своите впечатления от визитата в София в интервю пред официалния сайт на БФ Волейбол.

- Здравейте, господин Фригони! Какви са впечатленията ви от Треньорската конвенция, която се проведе в София?

- Беше повече от добре. Разгледахме много интересни ситуации. Организацията беше на световно ниво. Имам предвид хотелът, невероятната зала. Според мен на треньорите им беше много интересно от това, което казахме аз и Ерик (б.р. - Ерик Ходжсън бе вторият лектор). Радвам се, че събитието се случи.

 - Кой беше най-интересният въпрос, който ви зададоха? 

- От опит знам, че най-интересните въпроси не идват, когато съм горе на трибуната, а когато си говорим отвън. Коментирахме най-различни неща - организацията на играта, Световното първенство за младежи под 21 години, защитата. Отговорих и разисквах наистина различни теми.

 - Колко важно е Европейската конфедерация (CEV) да продължи с подобни конвенции? 

- Много! Защото треньорите са ключът във волейбола. Имаш ли добри специалисти, със сигурност един ден ще имаше и добри състезатели. Развитието на треньора е дълъг път - всяка година, всеки месец, всяка седмица. Всеки трябва да се опитва да подобрява способностите си. Затова симпозиуми и конвенции са важни. Срещата ни в София беше позитивна, защото говорихме много за теми, свързани с подрастващите.

 - Вие също сте бил треньор на високо ниво. Каква е разликата да учиш състезатели и други треньори?

- Човек винаги преподава. Не мисля, че има голяма разлика. От моите състезатели винаги съм искал да разбират, да четат волейбола. Треньорите трябва да знаят методиката. Те трябва да знаят как да тренират, каква система да изберат. Всички е нужно да познаваме волейбола. Но треньорът е този, който трябва да знае как да го предаде на своя отбор.

 - Как се развива волейболът в последните години? 

- Много по-силни стават отборите под 17, под 19 и под 21 години. Играят на ниво, което е близо до големите. Правят все по-малко грешки. Затова смятам, че най-голямото развитие е при малките. В последните години наблюдаваме страхотни състезания на най-високо ниво. Младите трябва да гледат и да се учат от тях.

 - Какво е най-важното, което треньор трябва да каже на подрастващите? 

- Много са важните неща. Не е само едно. Първото обаче е едно - да обичат волейбола. След това да знае и се бори с проблемите на малките. За да станеш добър състезател, трябва всеки ден да се подобряваш във всичко - качества, сила, манталитет. И това е всяка година. Ако един треньор успее да накара състезателя да го прави, ще има резултат.

 - Идвате от Италия - може би най-добрата треньорска школа в света. В България работят вашите сънародници Лоренцо Мичели и Андреа Буратини. Познавате ли ги лично и какво мислите за тях? 

- Познавам ги. Много добри треньори са. Постигат резултати. Особено впечатляващ е успехът на младежкия ви мъжки отбор.

 - Какви са впечатленията ви от българските треньори? 

- Не познавам всички, но традиционно българските треньори са уважавани по света. България има много висока волейболна култура още от 60-те години на миналия век. През определен период може би сте имали спадове, но развитието на българските треньори е видимо.

В обмяна на опит, идеи и екипно справяне със задачи от всички участници премина последният ден от Треньорската конвенция на Европейската конфедерация по волейбол (CEV), на която България в лицето на Българска федерация волейбол бе домакин. В рамките на три дни (22-24 септември) 160 треньори и училите по физическо възпитание от континента черпиха вдъхновение и трупаха нови знания в професията, както от имените международни лектори, така и от своите колеги.

 В неделя (24 септември) програмата на конвенцията включваше специален творчески курс (уъркшоп), който се проведе в конферетна зала "Витоша" на Парк хотел "Витоша". В него имаше практически задачи, които ангажираха всеки един участник, но същевременно можеше да се провери и отделната проактивност.

 Организаторите предварително бяха разделили участниците на по-малки групи и в смесица от различни националности (между 6-8 души в група). Те ги настаниха на отделни маси. На всяка една имаше лист със задача: да бъдат изброени до 8 стъпки или цели, които всеки би искал да промени в своя отбор или да накара играчите си да възприемат в предстоящите си тренировки.

 "Представете си, че всяка една маса е отделен треньорски състав", въведе в упражнението един от двамата водещи лектори Ерик Ходжсън. "Освен, че трябва да учите деца, вие самите трябва да се учите", допълни другият лектор Анджолино Фригони.

 Двамата дадоха 30 секунди на присъстващите да се представят помежду си в отделните групи. След това всеки екип имаше по 5 минути да изготвят списък с проблемите и задачите пред отборите си. А след това - да ги разменят със съседна маса. Лекторите апелираха да има ангажираност от всеки един участник и да не се предоставя инициативата на отделни единици. Работилницата продължи с 40-минутно обсъждане в групите как да бъдат разрешени посочените проблеми и цели.

 След кратка пауза всеки един сформиран екип имаше точно 2 минути на разположение, за да обобщи пред всички чрез свой говорител изводите и решенията на казусите, които предлага. В посочените примери се видя, че има много различни точки на фокус, въпреки че повечето от тях бяха около комуникация, физическа подготовка, възприятия и други.

 "Видяхме, че има много различни култури. Това, което мога да ви посъветвам е дръжте винаги всички около вас ангажирани. Пред всеки отбор има някакво предизвикателство, което трябва да бъде разрешено. Трябва да заведете състезателя там, където той иска. Трябва да се уверите, че това, което опитвате да го научите се възприема. Когато работите с деца - говорете им достъпно, така че те да разбират", обобщи американският специалист Ерик Ходжсън. Той даде съвет преди тренировка да се проверя какво е моментното психологическо състояние на състезателите.

 "Видяхме различни ситуации за обсъждане, но не много от вас влязоха във волейболните проблеми", сподели впечатленията си Фригони и посочи за пример, че например не е чул да се търси решениие на темата: "Дисциплина при посрещане и сервиране".

 Четвъртото издание на Треньорската конвенция на CEV се превърна във вдъхновяващо събитие за много млади специалисти от всички държави от Европа. Участниците се срещнаха с двама световноизвестни лектори, които споделиха своя опит и тайни, но от своя страна можеха да обменят свободно идеи и потърсят екипно решенията на въпроси и волейболни проблеми.

 Международният семинар CEV Coaches Convention е по идея на Европейската комисия за треньори и на отдела за Техническо развитие на CEV, които работят в тясно сътрудничество с регионалните волейболни федерации. България е участник за четвърти пореден път, като тази година бе домакин. От CEV благодариха на БФВ за отличната организация и голямото гостоприемство.

Сезонът за женския национален отбор официално приключи. Нашите не успяха да се класират за олимпийските игри в Париж, но постигнаха другите две цели – да останат в Лигата на нациите и да се класират на седмо място на Европейското първенство.

Треньорът Лоренцо Мичели даде интервю пред официалния сайт на БФ Волейбол след последния мач срещу Пуерто Рико, който загубихме с 1:3 в Токио.

- Синьор Мичели, какъв е коментарът ви за олимпийския квалификационен турнир?
 

- Нивото беше изключително високо. Ние бяхме длъжни да опитаме. Най-важната ни цел обаче беше да вкараме млади състезателки в националния отбор. Да ги приобщим, да ги интегрираме. Исках да видя как изглежда бъдещето на женския национален отбор на България.
 

- Можеше ли резултатите да са по-добри?
 

- Искахме да са. Направихме много добър мач срещу Аржентина, който загубихме в тайбрек. В последните секунди не се справихме. Срещу олимпийския вицешампион Бразилия също играхме страхотно. Макар никой да не е очаквал, можехме да победим. И там загубихме в пет сета. Победихме Перу – един по-слаб от нас съперник. Днес играхме срещу Пуерто Рико след пет сета и около 20 часа след последния ни двубой. Не можех да видя момичетата на корта. А и олимпийската квалификация е много тежък турнир, в който играеш седем пъти за 10 дни. Опитахме да направим най-доброто. Бях разочарован от днешната ни игра, но я разбирам. Пуерто Рико със сигурност не е най-добрият отбор, а ние не играхме на нивото си. За мен беше важно да проверим нашата цел.
 

- Как се справиха младите?
 

- Аз си си взех моите бележки. Всички те направиха крачка напред в развитието си. Исках да им помогна да са готови за новия сезон. В отбора има отлична атмосфера. Но нивото, на което беше турнира в Токио, е далеч от тях засега. Клубовете трябва да инвестират повече време в момичетата, за да ги развият.
 

- Какъв е цялостният ви коментар за маратонското лято?
 

- Олимпийската квалификация е само 10 процента от сезона ни. Ако бяхме победили Пуерто Рико, щеше да е страхотно. Сега завършихме с горчилка, но още при заминаването знаехме каква е целта. 90 процента от сезона е позитивен. Не искам да обвинявам никого за днешния мач. Не е извинение само умората. Важното е, че момичетата започнаха да се учат да се борят с по-силни. Ние свършихме нашата работа в Лигата на нациите и Европейското първенство.
 

- Какво е бъдещето на женския национален отбор на България?
 

- Първото и много важно нещо, което има, е атмосферата. Вратата е отворена за абсолютно всички. Искам от всяка състезателка да бъде професионалист, да се раздава, да умее да страда, да знае как се защитава националния герб. Аз винаги съм бил професионалист и искам тези, с които работя, също да бъдат.
 

- Какво предстои за вас?
 

- Връщам се до Италия да събера багажа си за зимата и започвам втори сезон в Олимпиакос. И догодина започваме подготовка за Лигата на нациите. Това ще е турнирът, в който ще участва България.