Дългогодишният национал и бивш капитан на България Николай Иванов заяви, че правилният модел и ред на работа в националните отбори е "федерация – треньор - състезатели". Към момента той заема позицията на главен координатор на националните отбори към Българска федерация по волейбол (БФВ). В това си качество Иванов коментира теми, свързани с настоящия женски отбор по време на пресконференция в зала "Родина" на националния стадион "Васил Левски". Публикуваме неговото изказване пред медиите:

***

 "Няма да нужда да връщаме лентата в женския национален отбор 10 години назад. Имал съм възможност да бъда по-навътре в тази история и повярвайте ми – по-добре федерацията и треньорите да определят правилата, а не състезателите. Не е тайна, че това през годините се е случвало. До мен са идвали информации от волейболисти, че някой треньор не става. Това е било най-лошото, което съм чувал. Състезатели дават квалификации за хора, които са по-образовани от тях, имат по-голям житейски и професионален опит, а те им дават квалификации "този не става". В едно минало време това работеше. Танцуваме едно лято и след това... какво правиме?! Не познавам случай, в който един треньор иска да смачка състезателите си от тренировки. Минал съм по целия път и знам какво е. С основание говоря. Треньорът трябва да казва кога даден волейболист ще почива, кога ще бъде ангажиран и кога ще има лично време. Не състезателят, а треньорът определя. И в този ред на мисли, може би, скоро ще прочетем интервюта на състезателки, които ще направят заявление, че искат да се завърнат в националния отбор.

 През 2004 година обявих публично, че се отказвам от националния отбор. Имах възможност да отида на Олимпийски игри и на Световно първенство. Не да се боря за място, а да отида в отбора. Минало е давност и мога да го споделя. Но аз бях казал, че се отквам от националния тим. Не съм обяснявал, че при този треньор няма да играя или имам различия с даден треньор. Това го казвам като препратка към някои изказвания на състезатели или състезателки, които дават в публичното пространство.

 Всеки има някакви различия, но трябват ред и дисциплина. Вие можете ли да отидете при вашия работодател и да му кажете: "Виж, ще работя месец май три седмици. След това отивам във ваканция юни, юли и ще дойда август месец да се включа пак." Това нормално ли е? А ние гледаме този филм. Различията с някои състезателки са може би порядките, които са установени. Може би това е причината да не са в националния отбор. Не знам, защото не съм водил аз тези разговори. Но когато дойде Мичели, бяха поставени точно определени програма и правила. Трябва да се изпълняват определени неща и да се явяваме в точно определено време, а не когато си искаме. В едно минало време всеки си правеше каквото си поиска.

Подготовките на клубно ниво са убийствени. Аз започнах да ги правя като състезател 2005, 2006, 2007 г. и т.н., когато се отказах от националния отбор. И за да пропуснем тази убийствена подготовка, някои преценяват да се включат през август към националния отбор. А ние, като федерация и треньорски щаб, какво да правим? Говорим за ситуации от миналото. Аз ще дойда да играя малко през месец май, да отида на някоя екзотична дестинация, на която не съм бил. След това отивам при треньора и му заявявам да не ме търси. И след това като дойде подготовката през август, да се включа отново, за да мога да съм си в България – при семейство, родители, приятели... Ако отборът се е класиран на първенство и аз да отида, да се подготвя за сметка на федерацията, за да си осребря личния договор в чужбина. Лошо няма, ако това е идеята на някои и е вървяла в някакво минало време – това е чудесно! Но сега нещата стоят по друг начин. И аз желая да видя някои състезателки в отбора, но ако те дойдат трябва да кажат: "аз искам и ще съм отдадена изцяло на тези правила". Треньорският щаб със сигурност ще прояви разбиране, но той трябва да определи кой-кога ще почива. Няма как да пуснем една състезателка с мъжа ѝ и с детето ѝ в хотела, където е отборът. Какъв пример ще дадем на другите и какво ще кажат те?!

Може да си навържете сами темите и да спрем да пълним ефира. Не е целта да пълним ефира и да коментираме състезателки, които сме гледали 15 години един и същ филм с тях. Не ми се гледа този филм. Сега филмът е различен, може да е с по-лошо качество, но е друг. Не трябва да се вторачваме в тази или онази волейболистка и защо я няма. Искам да си гледаме към тези, които са дошли тук. Няма значение, че са по-слаби физически или технически, но те са дошли."