Координаторът на националните отбори Николай Иванов посрещна момчетата под 17 години при завръщането им на родна земя и след спечелването на сребърни медали от Европейското първенство в Черна гора. Той коментира завършилото първенство в Подгорица, както и възходящото представяне и на останалите подрастващи отбори на България.

 Връща се едно забравено чувство – български отбори да влизат като фаворити в големи турнири и да се връщат с медали. Конкретно за волейбола не е чак толкова голяма паузата, но сякаш расте много хубаво поколение и то в последователни набори. Това до каква степен ни дава основание да сме позитивни за бъдещето на целия спорт?

Тези резултати не идват от нищото и не падат от небето. Малко или много, извървян е един дълъг път на селектиране, на продължителна работа, като се започне от това поколение под 21-годишните, мине се през поколението, което сега ще играе на Световно първенство под 19 години и се стигне до тези малките. Специално за най-малките това е една първа селекция, чието събиране започна буквално преди една година и няколко месеца с национални тестирания, с Турнира на талантите, с едно сериозно отношение и едно сериозно внимание от страна на абсолютно всички в Комисията за детско-юношески волейбол към федерацията. Получихме подкрепа и от страна на клубовете, което е много важното, защото самоцелните действия не водят до нищо добро. Така че вече виждаме реализация на труда. От своя страна, този медал е задължаващ. Този медал ни дава възможност да продължим напред. Показва ни, че вървим по правилните стъпки. След направени анализи, както каза и Деси Величкова, ще се вземат определени насоки за развитието на този отбор. Защото, според мен, ако говоря от чисто професионална и спортно-техническа гледна точка, имаме доста резерви на определени позиции и на определени етапи на игра. Така че, имаме още доста-доста път да извървим, за да сме конкуретноспособни на най-добрите. Не е тайна, че италианците диктуват модата в европейския волейбол при подрастващите.

 Човек именно от Италия е в щаба. Андреа Буратини водеше отбора, а след това неговият помощник Десислава Величкова пое селекцията. Показва ли федерацията по волейбол пътя и за другите спортове как, дори на такава малка възраст, приемствеността дава резултати? Можем ли да очакваме г-жа Величкова да продължи да работи с този набор?

Няма предпоставки да не продължи своята работа. Що се отнася до примера – сега, ако искат да го вземат, да го вземат. Ние виждаме, че по този начин при нас се случва някакво развитие. Не само на национално ниво, но лека-полека с тази работа, която извърши Комисията за детско-юношески волейбол, със семинарите за обучение на треньори – това е пътят, който следваме и виждаме, че има резултат. Силно се надяваме за бъдеще, че тези резултати няма да са епизодични, а да имаме едно трайно натрупване. Предпоставките ги има. Ние следваме своя си път, а пък ако други спортни федерации искат да вземат добрия пример, нека да го вземат. Ние сме се фокусирали, имаме идея и визия, която следваме и което е най-важното.

 Момчетата казаха, че малко психика не е стигнала на финала. При предстоящо домакинство догодина може ли публиката да закали характера и това да е следващата стъпка?

При всички случаи. Аз забелязах едно притеснение в контакта им с медиите. Това е съвсем нормално. Те го отдават на психика, а аз на нещо друго. Според мен, те хвърлиха страшно много енергия в полуфинала срещу Испания, след това изпуснаха срещу Италия един много важен и ключов първи гейм, който беше разковничето и след този аванс, който имаха. Но... да, дори и психиката. Трябва да минеш един път с участие на финали, с участие във Финална четворка, със загубени финали, за да стигнеш един момент, който евентуално се надявам да се случи в тази зала (б.р. – „Левски София", където ще е домакинството на Европейското първенство за мъже под 19 години през 2024 г.). Надявам се отборът да се поздрви с европейската титла, защото г-н Давидов го каза, че следващата година Европейското ще е в България. Така че, и с помощта на публиката и вече с натрупания техен опит да стигнат до върха.