Той е първият след великите Борис Гюдеров, Панайот Пондалов, Димитър Захариев, Тодор Симов, Боян Мошелов, Никола Лечев, с правото да бъде национален титуляр вместо някой от тях! Който разбира от волейбол е сигурно, че знае какво значи това.

Силата на атаката му бе като на първите трима, а с интелигентността в играта си съперничеше на Мошелов. За да се стигне до комплимента на чехословашки (тогавашен) вестник, че „… ще бъде чест, ако Илия Асенов играе за страната ни.“. Като се знае, че чехословашкият волейбол от средата на миналия век имаше славата на сегашния полски волейбол. Или височайшото признание на президента на Италия Джовани Гронки, на големия клубен турнир за неговата купа в Палермо-1958 г. Където Гулето („Левски“, трета, поредна година победител) бе най-добрият състезател и получи личен подарък от президента Гронки, специално изработен златен часовник.

Тих и скромен, Илия Асенов е само със синята фланелка (1951-1966) и с националната (между 1954 и 1963). С нея бе на световния шампионат в Париж 1956-V място и в Москва 1962-IV място. Игра блестящо и на историческия за световния волейбол демонстративен турнир в София-1957 г., с който 53-ата сесия на МОК прие волейбола в олимпийската програма.

За значимия личен принос към родния волейбол, с пожелания за здраве, изказваме дълбока благодарност и признание към Илия Асенов, по повод 85-я му рожден ден.