Женският национален отбор постигна убедителна победа над Перу с 3:0 (25:13, 25:18, 25:16) в олимпийския квалификационен турнир. За България това е първи успех на японска земя. Нашите не оставиха никакво съмнение кой е по-добрият отбор и изнесоха лекция на южноамериканките.

Само първите няколко разигравания в мача бяха равностойни и дори Перу поведе с 3:1. Със серия от пет поредни точки взехме нещата в свои ръце. Непрекъснато воденият от Лоренцо Мичели тим увеличаваше аванса си. Накрая взехме първия гейм с разгромното 25:13.
 

Втората част беше и най-равностойна. В него перуанките не само се държаха равностойно, но поведоха с 9:7. Тогава ние обърнахме отново резултата до 17:14. Тогава Мичели поиска прекъсване, защото съперникът ни изравни. Италианският треньор върна искрата в отбора и завършихме гейма с шест поредни точки – 25:18.
 

В третата част мач реално нямаше. Направихме 12 поредни точки, с които резултатът стана 18:4. Началният удар на Мария Кривошийска беше толкова категоричен, че Перу не можеше да се справи. Чак тогава съперникът успя да спре българската офанзива. Но резултатът вече бе толкова голям, че нямаше какво да се случи. Въпреки че Перу спаси четири мачбола, спечелихме хубава победа, като тя дойде при резултат 25:16 в третия гейм.

Утре България играе следващия мач в турнира срещу Аржентина отново от 7 ч. Двата отбора са с равен брой точки – по четири.

Българска федерация волейбол с огромно прискърбие съобщава, че днес ни напусна Мая Стоева – легендарна състезателка по волейбол на ЦСКА и националния отбор на България.

 Мая Стоева е родена на 7 май 1955 година в София. Тя е 4-кратна шампионка с екипа на ЦСКА. Носителка е на КЕШ през 1979 и 1984 година, и на КНК през 1982-ра. С националния отбор е европейска шампионка и бронзова медалистка от Летните олимпийски игри в Москва 1980. Славният ѝ път във волейбола започва с обединението на Септември и ЦСКА, когато минава под вещото треньорско ръководство на семейство Фанка и Райчо Шаханови. След впечатляваща кариера в българското първенство и екипа на ЦСКА, заминава за Италия заедно с Верка Стоянова, където три години играе за Реджо Калабрия.

Работила е като треньор в Италия, Франция и в България.

Интервюто с Мая Стоeва по повод "100 години волейбол в България" може да гледате ТУК.

 Опелото ще се състои на 25.09.2023г. (понеделник) от 11.30ч., в храм "Света София".

 БФВ изказва съболезнования на всички близки, роднини и приятели на Мая Стоева! Светла ѝ памет!

Национална волейболна лига жени запазва генералния си спонсор и за сезон 2023/2024. Българска федерация волейбол и групата компании "Демакс" официално удължиха партньорството си за срок от още една година. Сътрудничеството започна през 2020 г., а постигнатите резултати през изминалите три години амбицираха двете страни да продължат заедно по поетите ангажименти и начертани цели.

 Новият договор бе сключен в офиса на БФВ. От страна на федерацията подпис постави президентът Любомир Ганев, а в лицето на полиграфическа група "Демакс" това сториха мажоритарният собственик Петър Кънев и заместник търговският директор Емилия Дянкова.

 "Много съм удовлетворен, че за четвърта поредна година компанията, на която съм мажоритарен собственик, подпомага волейболните клубове, участници в НВЛ-жени, поемайки съдийски, транспортни и разходи по настаняване. Това е важна част от инвестицията в бъдещето и предприетите стъпки за развитие на женското направление", заяви Петър Кънев, който е и вицепрезидент на БФВ и почетен председател на Съюза на печатарската индустрия в България.

 "Удовлетворен съм от показаното от подрастващото поколение, което е продукт на българските клубове. Младите български състезателки показват израстване, повишават своите опит и умения в женската "Демакс лига", а това е предпоставка за все по-добри резултати и в националните отбори. Именно затова съм особено щастлив, че "Демакс" продължава партньорството си с Национална волейболна лига-жени. Да виждаш добрата работа в името на по-доброто утре, носи и вдъхновение. Работата с екипа на Национална волейболна лига-жени - в лицето на Станислав Николов, Мина Николова и Емилия Дянкова, ме кара да вярвам, че се движим в правилната посока. Продължаваме да разширяваме обхвата и екипа на комисията. В момента обмисляме формулата, която да даде възможност на по-голям брой отбори да вземат участие в лигата, тъй като вече имаме заявен интерес за това. Съвсем скоро предстои да финализираме отношенията си с изключително важен медиен партньор и да подпишем договор за излъчване на женското първенство. Благодаря и на ръководството на федерацията за вниманието и отношението към Национална волейболна лига жени", каза още Петър Кънев.

 "Щастлив съм, че продължаваме партньрството с "Демакс", което допринася за цялостното развитие на женския волейбол в България, и това е видно от последните участия на националните отбори, както при жените, така и при подрастващите", сподели Любомир Ганев, президент на Българска федерация волейбол.

 "Има сериозни индикации за нарастващ интерес от клубове да развиват женско направление. Благодарим за доверието на "Демакс" в лицето на г-н Петър Кънев и г-жа Емилия Дянкова. Твърдо стоим зад проекта Национална Волейболна DEMAX+ лига да се изгради като атрактивен продукт. Работим сериозно върху качеството на лигата като цялостен продукт", добави Любомир Ганев.

 В предстоящия сезон Национална Волейболна DEMAX+ лига ще бъде във формат от осем отбора.

Никола Димитров е българинът, който участва във всяка една Треньорска конвенция на Европейската конфедерация по волейбол (CEV). Той е инициатор България да кандидатства за домакин на четвъртото издание на престижното събитие, което ще се случи този уикенд в София и в годината, когато CEV чества своя 50-годишен юбилей. Димитров е основен лектор в Треньорските семинари, организирани от Българска федерация волейбол, а в последните няколко години изнесе редица онлайн семинари, свързани и с училищния проект CEV School Project "Play Volleyball – Grow with it".

Никола Димитров е магистър по Технологии, иновации и предприемачество. Завършил е Шефийлдския университет, където защитава дисертация на тема "Управление на комплексни и хаотични организации в югоизточна Европа: ключови фактори и инструменти за управление" (октомври, 2009 г.).

Треньорската конвенция на Европейската конфедерация по волейбол (CEV) ще се проведе в София между 22 и 24 септември. Над 150 специалисти ще участват в събитието, което е едно най-вдъхновяващите и полезни за треньори и учители по физическо възпитание в цял свят. Програмата на семинара включва теоритични и практически занимания, които ще се състоят в спортна зала "Левски София".

 Г-н Димитров, вие сте участник във всяко едно издание на Треньорската конвенция на CEV досега и най-точно може да ни кажете каква е нейната същност и значение.

Здравейте и благодаря за поканата да споделя малко повече информация за Треньорската конвенция на CEV. Тя се ражда като спомагателен форум към CEV School Project - проект за популяризиране на волейбола в училищата и парковете из цяла Европа. Проект, които от една година се внедрява много успешно и в България. Самата конвенция има 3 основни цели - да популяризира волейбола сред родители и деца и да го позиционира като любим семеен спорт. Не е тайна, че през последните няколко десетилетия губим популярност и повечето деца се насочват към други индивидуални и отборни спортове. Целта е да напомним на хората, че волейболът е уникален и различен спорт, който може да се играе навсякъде и от всекиго.

В допълнение конвенцията има за цел ежегодно да се привличат топ треньори на различни възрастови групи състезатели и с богат опит в популяризирането на нашия спорт и в изграждането на млади таланти. Специалисти, които с радост споделят опита си всяка година с над 150 участника от цял свят (треньори и учители по физическо).

 Третата цел, а може би и най-важна за самите участници, е възможността да се създаде една общност от активни и развиващи се специалисти, които да обменят контакти, опит и знания. Така например, имах удоволствието да прекарам няколко часа в обмен на опит с хора като Джовани Гуйдети, Ваня Гърбич и Джон Кесъл. Но освен срещата с хора на толкова високо ниво, също така срещнах и много млади треньори с голямо желание за споделяне и обмен на опит.

Какви са изводите ви от първите три издания и по-конкретно какво най-силно ви впечатли?

Много са нещата, които си взех от тези 3 години. Ако трябва да обобщя най-важните, то може би са следните:

• Създаването на креативни среди и системи за ангажираност на деца в залата. Постоянно се споделят идеи как с подръчни материали да се създават инструменти за подобряване на игровите ситуации и възможности. Например употребата на обикновено въже за създаване на многобройни игрища там, където повечето хора биха казали, че няма инфраструктура за волейбол.
• Начинът, по който се организира развитието на първенства за подрастващи във водещите в момента страни по волейбол. Те се различават много от нашата реалност и се създават многобройни възможности за състезания и турнири, тъй като най-добрият учител на играта, е самата игра. Радостно е да видя, че от една-две години се вижда развитие и припознаване на идеи и от нашата федерация.
• Най-голямо впечатление ми направи фокусът върху философията, психологията и поведението на треньорите и тяхната роля в и извън залата. Това бе и основен фокус на лекциите, които организирахме за всички региони в страната през последната година.
• На последно място трябва да отбележа и фокусът върху планирането на тренировъчния процес, както и фокусът върху повече докосвания на топката и игрови ситуации. Тренировъчният процес при подрастващи трябва да е много ангажиращ и забавен, но същевременно да създава желание за развитие и професионализъм у децата.

Какво очаквате от предстоящото издание? Има ли нещо, което вие лично бихте искали да видите и чуете?

 Дотук имах възможността да чуя как се работи в държави като САЩ, Нидерландия, Франция, Финландия, Белгия и Тайланд. Тази година очаквам да разбера малко повече и за процеса на работа в Италия. Очаквам да чуя за нови тенденции и подходи при идентифицирането и развитието на млади таланти, както и да видя практически как това се случва, тъй като конвенцията има освен теоретична част и практическа. Винаги е любопитно да откраднеш нови идеи за начина, по които да помогнем на младите състезатели да осъзнаят и да практикуват по-добре даден елемент.

България получи честта да бъде домакин на тазгодишното издание и то навръх юбилея на CEV. Какъв атестат е това за българския волейбол и БФВ?

Да бъдем избрани за домакин на тазгодишното издание не е случайност. Това бе добре планирана цел и моя мечта още след първото ми посещение. С всяко изминало събитие се стремях да създавам добри контакти с организаторите на конвенцията и да споделям открито за развитието на волейбола в България. Веднага след откриването на възможността за кандидатстване за домакин на тазгодишното издание говорих с ръководството на БФВ и съм много радостен, че те припознаха идеята и успешно кандидатстваха. Не е тайна, че БФВ последните години се е доказала като страхотен организатор на волейболни събития и съм сигурен, че тази година ще предложим най-добрите условия за провеждането на конвенцията.

 Вие сте основен лектор в Треньорските семинари, които организира БФВ. Какъв е интересът към тях и виждате ли вече ползите от тяхното провеждане?

След всяка конвенция заедно с БФВ организирахме онлайн събития (уебинари и дискусии) с цел споделяне на наученото. Виждахме все повече интерес от опитни и от млади треньори. Така се роди и идеята през последната година да обиколим всички региони и да създадем еднодневен семинар подобен на формата на самата конвенция, но в умален формат. Тези семинари бяха разделени на Теоретична част с фокус върху ролята на треньора при подрастващи и на Практическа част със споделяне на различни упражнения и прийоми за по-добра организация на тренировъчния процес. От обратната връзка, която получаваме след всеки семинар разбираме, че това, което направихме беше много полезно и вдъхнови много наши колеги да изпробват и да доразвият споделеното. С много от треньорите поддържаме вече и личен контакт и съм изключително радостен като получа от тях видео на техни тренировки и идеи за развитие на подрастващите.

 Може би най-ценното от тези семинари бе възможността треньорите да се срещнат и да открият общи теми за разговор. Прекалено дълго време треньорите в България не споделяха опит и си криеха "тайните". Това, като цяло, не помага за развитието на волейбола на национално ниво и една от целите на този тип инициативи е отново да се обединят усилията на треньори от цялата страна за развитието на млади таланти и създаване или по-скоро обединяването около една единна методология за работа.

 Срещате се с представители на почти всички клубове в страната по време на Треньорските семинари на БФВ. Какво най-силно интересува треньорите в лекциите и според вас върху какво трябва да се наблегне в работата с по-младите специалисти?

Треньорите в България се интересуват от същите, неща които се търсят от всички треньори, които участват на конвенцията, а именно - как да се държим със съвременните деца така, че да ги мотивираме и запазим по-дълго време в залите; как да подобрим комуникационните си умения и как по-лесно да предаваме знанията си; върху какво да наблягаме и в каква последователност според възрастовите групи; как да управляваме по-добре големи групи от деца; как по-бързо да развиваме отделните елементи и умения при подрастващите; какви инструменти и упражнения да ползваме при заучаването на различни техники.

 От гледна точка на развитие на състезатели, с оглед на тези нужди и на база наблюденията ми от последните години, бих казал, че трябва да се наблегне на 4 фактора за изграждане на един състезател. А те са: (1) Физика, (2) Техника, (3) Тактика и това, което често се пренебрегва (4) Психика.

Ако трябва да бъда по-конкретен за работата с по-млади състезатели бих насочил вниманието на треньорите върху:

•  Изграждането на правилна двигателна култура при подрастващи, защото наблюдавам, че в последствие това има голямо въздействие върху способността на децата да развият нужната техника. В допълнение добрата двигателна култура предпазва децата и от травми и така удължава техния състезателен период.
•  Работата върху способността на децата да четат и играят играта. Волейболът е спорт за интелигенти хора и състезателите трябва да могат да взимат бързи решения на база създалите се ситуации, да са адаптивни и гъвкави. В тази точка бих добавил и работа върху комуникационните умения на състезателите в игрището.
•  Изучаваме от техническа гледна точка на най-добрите състезатели и да следим научно доказаните тенденции за подобрение на елементите. Най-важното за нашия спорт може би е правилната работа с крака. Всеки елементи във волейбола тръгва от краката и смятам, че именно там трябва да обърнем много внимание.
•  Основните точконосещи елементи в съвременния волейбол като атака, сервис и блокада. И отново за всички тези елементи трябва да се фокусираме върху изчистването на движенията и намаляването на ненужните действия. Спортът ни е много бърз и нямаме време за ненужни движения.
•  Развиване и на по-голям инструментариум у състезателите. Трябва да имат различни техники за атака според ситуацията (за сравнение Белгия имат категоризирани над 13 техники за атака). Трябва да имаме разнообразие и на сервис и да можем да го адаптираме според противника.
•  Важността на посрещането и на защитата, като там отново трябва да започнем от правилната работа с крака.

Като обобщение бих препоръчал на треньорите да мислят върху и да развиват системи и среда, която да помага за правилното научаване и изпълнение техниката.
 

От гледна точка на развитие на млади специалисти/треньори, бих препоръчал на колегите да се научат на първо време и те да четат играта (работа със статистика е от ключово значение), както и да разберат върху какво да се фокусират по време на изграждане на един състезател. Ние, като треньори, имаме отговорност да даваме конструктивна обратна връзка на състезателите и за целта трябва да се научим да разпознаваме техните грешки, както и да имаме знанията и способността да им помогнем да ги коригират. Трябва да се научим да отговаряме правилно на въпроси като "Какво да направя, тренер", "Къде греша, тренер", "Как да го направя по-добре, тренер".

 Повече детайли ще споделяме на семинарите и съм сигурен, че и тази година ще надградим с повече практически насоки и идеи за тренировъчния процес.

Може ли да се каже, че обучението на треньорите и специалистите, които работят с подрастващи в този спорт, е един непрекъснат процес. Колко е важно треньорите да участват в подобни проекти и инициативи?

Със сигурност ще подкрепя идеята, че обучението на треньорите и специалистите, които работят с подрастващи в този спорт, е един непрекъснат процес. Не само за треньорите, които работят с подрастващи, но и за всеки себеуважаващ се и мотивиран треньор, независимо от нивото, на което работи. Спортът се развива и заедно с него следва, ако искаме да сме конкурентни, и ние, треньорите, да се развиваме. Затова е жизненоважно, както за треньорите, но и за волейбола на национално ниво - всички треньори да търсят, да участват и да създават възможности за такива проекти и инициативи. Понякога едно такова събитие може да отговори на въпроси, които си имал цял живот.

Българин влезе в класацията "Топ 3 за най-силен сервис" по време на Европейското първенство по волейбол за мъже, на което страната ни бе и съдомакин (28 август – 16 септември). Цветан Соколов е трети по най-силно изпълнен начален сервис, посочва Европейската конфедерация по волейбол (CEV) след приключване на шампионата.

Постижението на капитана на националния ни отбор е удар със скорост от 131,7 км/час.

 На първа позиция е полякът Вилфредо Леон, който поставя световен рекорд от 138,5 км/час. Полша триумфира и с титлата. Втори е Нимир Абдел-Азиз от Нидерландия с начален удар от 137,6 км/час. След Соколов се нареждат Жорди Рамон от Испания (130,8 км/час) и Павле Перич от Сърбия (130,1 км/час).