Никола Димитров е българинът, който участва във всяка една Треньорска конвенция на Европейската конфедерация по волейбол (CEV). Той е инициатор България да кандидатства за домакин на четвъртото издание на престижното събитие, което ще се случи този уикенд в София и в годината, когато CEV чества своя 50-годишен юбилей. Димитров е основен лектор в Треньорските семинари, организирани от Българска федерация волейбол, а в последните няколко години изнесе редица онлайн семинари, свързани и с училищния проект CEV School Project "Play Volleyball – Grow with it".

Никола Димитров е магистър по Технологии, иновации и предприемачество. Завършил е Шефийлдския университет, където защитава дисертация на тема "Управление на комплексни и хаотични организации в югоизточна Европа: ключови фактори и инструменти за управление" (октомври, 2009 г.).

Треньорската конвенция на Европейската конфедерация по волейбол (CEV) ще се проведе в София между 22 и 24 септември. Над 150 специалисти ще участват в събитието, което е едно най-вдъхновяващите и полезни за треньори и учители по физическо възпитание в цял свят. Програмата на семинара включва теоритични и практически занимания, които ще се състоят в спортна зала "Левски София".

 Г-н Димитров, вие сте участник във всяко едно издание на Треньорската конвенция на CEV досега и най-точно може да ни кажете каква е нейната същност и значение.

Здравейте и благодаря за поканата да споделя малко повече информация за Треньорската конвенция на CEV. Тя се ражда като спомагателен форум към CEV School Project - проект за популяризиране на волейбола в училищата и парковете из цяла Европа. Проект, които от една година се внедрява много успешно и в България. Самата конвенция има 3 основни цели - да популяризира волейбола сред родители и деца и да го позиционира като любим семеен спорт. Не е тайна, че през последните няколко десетилетия губим популярност и повечето деца се насочват към други индивидуални и отборни спортове. Целта е да напомним на хората, че волейболът е уникален и различен спорт, който може да се играе навсякъде и от всекиго.

В допълнение конвенцията има за цел ежегодно да се привличат топ треньори на различни възрастови групи състезатели и с богат опит в популяризирането на нашия спорт и в изграждането на млади таланти. Специалисти, които с радост споделят опита си всяка година с над 150 участника от цял свят (треньори и учители по физическо).

 Третата цел, а може би и най-важна за самите участници, е възможността да се създаде една общност от активни и развиващи се специалисти, които да обменят контакти, опит и знания. Така например, имах удоволствието да прекарам няколко часа в обмен на опит с хора като Джовани Гуйдети, Ваня Гърбич и Джон Кесъл. Но освен срещата с хора на толкова високо ниво, също така срещнах и много млади треньори с голямо желание за споделяне и обмен на опит.

Какви са изводите ви от първите три издания и по-конкретно какво най-силно ви впечатли?

Много са нещата, които си взех от тези 3 години. Ако трябва да обобщя най-важните, то може би са следните:

• Създаването на креативни среди и системи за ангажираност на деца в залата. Постоянно се споделят идеи как с подръчни материали да се създават инструменти за подобряване на игровите ситуации и възможности. Например употребата на обикновено въже за създаване на многобройни игрища там, където повечето хора биха казали, че няма инфраструктура за волейбол.
• Начинът, по който се организира развитието на първенства за подрастващи във водещите в момента страни по волейбол. Те се различават много от нашата реалност и се създават многобройни възможности за състезания и турнири, тъй като най-добрият учител на играта, е самата игра. Радостно е да видя, че от една-две години се вижда развитие и припознаване на идеи и от нашата федерация.
• Най-голямо впечатление ми направи фокусът върху философията, психологията и поведението на треньорите и тяхната роля в и извън залата. Това бе и основен фокус на лекциите, които организирахме за всички региони в страната през последната година.
• На последно място трябва да отбележа и фокусът върху планирането на тренировъчния процес, както и фокусът върху повече докосвания на топката и игрови ситуации. Тренировъчният процес при подрастващи трябва да е много ангажиращ и забавен, но същевременно да създава желание за развитие и професионализъм у децата.

Какво очаквате от предстоящото издание? Има ли нещо, което вие лично бихте искали да видите и чуете?

 Дотук имах възможността да чуя как се работи в държави като САЩ, Нидерландия, Франция, Финландия, Белгия и Тайланд. Тази година очаквам да разбера малко повече и за процеса на работа в Италия. Очаквам да чуя за нови тенденции и подходи при идентифицирането и развитието на млади таланти, както и да видя практически как това се случва, тъй като конвенцията има освен теоретична част и практическа. Винаги е любопитно да откраднеш нови идеи за начина, по които да помогнем на младите състезатели да осъзнаят и да практикуват по-добре даден елемент.

България получи честта да бъде домакин на тазгодишното издание и то навръх юбилея на CEV. Какъв атестат е това за българския волейбол и БФВ?

Да бъдем избрани за домакин на тазгодишното издание не е случайност. Това бе добре планирана цел и моя мечта още след първото ми посещение. С всяко изминало събитие се стремях да създавам добри контакти с организаторите на конвенцията и да споделям открито за развитието на волейбола в България. Веднага след откриването на възможността за кандидатстване за домакин на тазгодишното издание говорих с ръководството на БФВ и съм много радостен, че те припознаха идеята и успешно кандидатстваха. Не е тайна, че БФВ последните години се е доказала като страхотен организатор на волейболни събития и съм сигурен, че тази година ще предложим най-добрите условия за провеждането на конвенцията.

 Вие сте основен лектор в Треньорските семинари, които организира БФВ. Какъв е интересът към тях и виждате ли вече ползите от тяхното провеждане?

След всяка конвенция заедно с БФВ организирахме онлайн събития (уебинари и дискусии) с цел споделяне на наученото. Виждахме все повече интерес от опитни и от млади треньори. Така се роди и идеята през последната година да обиколим всички региони и да създадем еднодневен семинар подобен на формата на самата конвенция, но в умален формат. Тези семинари бяха разделени на Теоретична част с фокус върху ролята на треньора при подрастващи и на Практическа част със споделяне на различни упражнения и прийоми за по-добра организация на тренировъчния процес. От обратната връзка, която получаваме след всеки семинар разбираме, че това, което направихме беше много полезно и вдъхнови много наши колеги да изпробват и да доразвият споделеното. С много от треньорите поддържаме вече и личен контакт и съм изключително радостен като получа от тях видео на техни тренировки и идеи за развитие на подрастващите.

 Може би най-ценното от тези семинари бе възможността треньорите да се срещнат и да открият общи теми за разговор. Прекалено дълго време треньорите в България не споделяха опит и си криеха "тайните". Това, като цяло, не помага за развитието на волейбола на национално ниво и една от целите на този тип инициативи е отново да се обединят усилията на треньори от цялата страна за развитието на млади таланти и създаване или по-скоро обединяването около една единна методология за работа.

 Срещате се с представители на почти всички клубове в страната по време на Треньорските семинари на БФВ. Какво най-силно интересува треньорите в лекциите и според вас върху какво трябва да се наблегне в работата с по-младите специалисти?

Треньорите в България се интересуват от същите, неща които се търсят от всички треньори, които участват на конвенцията, а именно - как да се държим със съвременните деца така, че да ги мотивираме и запазим по-дълго време в залите; как да подобрим комуникационните си умения и как по-лесно да предаваме знанията си; върху какво да наблягаме и в каква последователност според възрастовите групи; как да управляваме по-добре големи групи от деца; как по-бързо да развиваме отделните елементи и умения при подрастващите; какви инструменти и упражнения да ползваме при заучаването на различни техники.

 От гледна точка на развитие на състезатели, с оглед на тези нужди и на база наблюденията ми от последните години, бих казал, че трябва да се наблегне на 4 фактора за изграждане на един състезател. А те са: (1) Физика, (2) Техника, (3) Тактика и това, което често се пренебрегва (4) Психика.

Ако трябва да бъда по-конкретен за работата с по-млади състезатели бих насочил вниманието на треньорите върху:

•  Изграждането на правилна двигателна култура при подрастващи, защото наблюдавам, че в последствие това има голямо въздействие върху способността на децата да развият нужната техника. В допълнение добрата двигателна култура предпазва децата и от травми и така удължава техния състезателен период.
•  Работата върху способността на децата да четат и играят играта. Волейболът е спорт за интелигенти хора и състезателите трябва да могат да взимат бързи решения на база създалите се ситуации, да са адаптивни и гъвкави. В тази точка бих добавил и работа върху комуникационните умения на състезателите в игрището.
•  Изучаваме от техническа гледна точка на най-добрите състезатели и да следим научно доказаните тенденции за подобрение на елементите. Най-важното за нашия спорт може би е правилната работа с крака. Всеки елементи във волейбола тръгва от краката и смятам, че именно там трябва да обърнем много внимание.
•  Основните точконосещи елементи в съвременния волейбол като атака, сервис и блокада. И отново за всички тези елементи трябва да се фокусираме върху изчистването на движенията и намаляването на ненужните действия. Спортът ни е много бърз и нямаме време за ненужни движения.
•  Развиване и на по-голям инструментариум у състезателите. Трябва да имат различни техники за атака според ситуацията (за сравнение Белгия имат категоризирани над 13 техники за атака). Трябва да имаме разнообразие и на сервис и да можем да го адаптираме според противника.
•  Важността на посрещането и на защитата, като там отново трябва да започнем от правилната работа с крака.

Като обобщение бих препоръчал на треньорите да мислят върху и да развиват системи и среда, която да помага за правилното научаване и изпълнение техниката.
 

От гледна точка на развитие на млади специалисти/треньори, бих препоръчал на колегите да се научат на първо време и те да четат играта (работа със статистика е от ключово значение), както и да разберат върху какво да се фокусират по време на изграждане на един състезател. Ние, като треньори, имаме отговорност да даваме конструктивна обратна връзка на състезателите и за целта трябва да се научим да разпознаваме техните грешки, както и да имаме знанията и способността да им помогнем да ги коригират. Трябва да се научим да отговаряме правилно на въпроси като "Какво да направя, тренер", "Къде греша, тренер", "Как да го направя по-добре, тренер".

 Повече детайли ще споделяме на семинарите и съм сигурен, че и тази година ще надградим с повече практически насоки и идеи за тренировъчния процес.

Може ли да се каже, че обучението на треньорите и специалистите, които работят с подрастващи в този спорт, е един непрекъснат процес. Колко е важно треньорите да участват в подобни проекти и инициативи?

Със сигурност ще подкрепя идеята, че обучението на треньорите и специалистите, които работят с подрастващи в този спорт, е един непрекъснат процес. Не само за треньорите, които работят с подрастващи, но и за всеки себеуважаващ се и мотивиран треньор, независимо от нивото, на което работи. Спортът се развива и заедно с него следва, ако искаме да сме конкурентни, и ние, треньорите, да се развиваме. Затова е жизненоважно, както за треньорите, но и за волейбола на национално ниво - всички треньори да търсят, да участват и да създават възможности за такива проекти и инициативи. Понякога едно такова събитие може да отговори на въпроси, които си имал цял живот.