Есенният полусезон в Национална Волейболна DEMAX+ лига приключи. Едно от имената, които най-силно направи впечатление с представянето си в шампионата при дамите, е това на Микаела Стоянова. 18-годишният диагонал бе най-резултатната в последния мач на своя Левски София, като отбеляза 18 точки срещу Марица 2022. В дербито срещу ЦСКА пък се отличи с 27 точки, а общо в седемте мача в първенството реализира 120 точки.

 Мика, както я наричат близките, вече втора година умело съчетава участието си при подрастващите с женското направление. Тя продължава да бъде и едно от оръжията при девойките на Левски София, където тимът няма загуба – 6 от 6 в Група А.

 Отминаваща година е много специална за нея, тъй като направи официален дебют в женския национален отбор, участвайки в олимпийския квалификационен турнир. С националният тим под 18 години завърши на осмо място на Световното първенство и взе бронзови медали от Балканското първенство.

 Микаела Стоянова даде интервю за официалния сайт на БФ Волейбол.

 Здравей, Мика! Чувстваш ли като пример за подрастващите и по-точно като млада волейболистка, която успешно пробива и в женското направление?

- Каквото мога, опитвам да предам на по-малките. Все още и аз се чувствам малка и неопитна. Но опитът, който ми даде това лято - мачовете с женския национален отбор, както и участието с женския отбор на Левски София в първенството и в евротурнирите, е много голям и един състезател само може да израсне по този начин.

 В края на годината по традиция е време за равносметки. За теб каква е 2023 г.?

- Със сигурност е много специална година. Най-запомнящата се! Ако трябва да я опиша с една дума, то би била „уау". Много неща се случиха – и добри, и лоши. Разбира се, че и лошите трябва да ги отчитаме, за да може един млад състезател да израсне.

 Кои желания ти сбъдна?

 - Едното ми желание беше за дебют в женския национален отбор. За моя голяма радост се случи и доста добро представяне в него. Като за пример, мога да дам мачът срещу Бразилия. Това наистина беше една огромна моя мечта, която не вярвах, че ще се случи на толкова ранен етап от моето развитие. Може би след две години се виждах в отбора.

 Ако те върна в началото на 2023 г., каква си я представяше?

 - Изобщо не съм очаквала, че ще дебютирам в женския национален отбор. Надявах се да имам възможност просто да тренирам с момичетата, защото това е много голям опит и особено работата с този треньор, който определено е много класен треньор. Но изобщо не съм очаквала да ме повикат в състава, да заминава с тях, да играя...

 Как ти се отрази преминаването от националния отбор за жени под 19 години до женския?

 - Между двата национални отбора преминаването беше плавно. По-скоро след това ми беше трудно влизането в шампионата. По време на лятото бяха във върхова форма, а в началото на клубния сезон имаше лек спад за мен, който трябваше да преодолея.

 С националния отбор за жени до 19 години завършихте в топ 8 на Световното първенство. Самата ти как прие това представяне?

 - Не го приех добре. Резултатът не ме задоволи. Според мен имахме шанс да влезем в четворката. Поради едни или други причини – не успяхме. Не ни достигнаха едни малки неща, за да се класираме по-напред. От своето представяне бях доволна.

 А олимпийската квалификация с жените?

 - Ние се борихме, но се виждаше, че другите отбори са някак по-обиграни и имат повече опит. Не можем да се сравняваме с отбора на Бразилия, например.

 За адаптацията ти в женския тим помогна ли ти фактът, че селекционерът Лоренцо Мичели повика пет състезателки от националния под 19 години?

 - Да! Много се зарадвах, че не отидох сама, защото се притеснявах много. Знаех, че ще се изисква много от мен. Притесненията ми бяха предимно психически, не физически. Нямам проблем с цялото натоварване.

 Помогнаха ли титулярните състезателки в женския състав за адаптацията на вас, по-младите?

 - Да. Особено, когато влязохме да играем за първи път. Още в момента, в който ми казаха: „Подготви се, влизах да играеш", аз станах бяла като платно. Беше ме толкова страх да вляза. Но когато се случи, всички вътре на полето ми казаха: „Давай смело!", „Ние сме зад теб", „Заедно сме", „Играй"... И някакси, когато те ми вдъхнаха това доверие, ми пораснаха крила, с които можех да играя по-освободено.

 Какво си спомняш от дебюта, от момента, в който трябваше да влезеш в игра срещу европейския шампион Турция?

 - Първият най-ярък момент за мен бе, че направих точка на Мелиса Варгас. Това е моят най-любим състезател. Обожавам я! Гледам на нея като на идол. Да играя срещу нея беше като сън. Аз не съм мислила, че това ще ми се случи. Ние дори бяхме в един хотел и се разминавахме, беше страхотно! Толкова много нейни мачове съм гледала, постоянно я следя. И изведнъж – да играя срещу нея... Страшно е да играеш срещу толкова добър диагонал. Но когато ѝ направих точка, даже и тя самата не го очакваше. Влиза млад и непознат състезател, който не може да си върже обувките, с две думи (смее се)... И изведнъж отбелязва точка. Това беше много важна точка за мен! С нея придобих самочувствие да играя напред. Когато влязох, не мислех, че ще е толкова трудно, очаквах да е, но не и толкова. Играта беше супер бърза. Тяхната игра е такава – изключително бърза и точна, винаги знаят какво се случва от другата страна.

 След тази олимпийска квалификация надяваш ли се на нова повиквателна за жените още при следващия лагер?

 - Надявам се да бъда повикана! Тази година жените участват в Лигата на нациите и има очаквания към тези мачове. Предполагам, че г-н Мичели ще предпочете по-опитните състезателки.

 Все пак – надяваш ли се с представянето ти и показателите ти от вътрешното първенство да привлечеш вниманието на треньорския щаб и да заслужиш място?

 - Разбира се! Надявам се и да получавам все повече време в националния отбор, с което да се доказвам. Смятам, че покрай участието си в националния отбор, успях много да израсна. Но ще има още много лета с този отбор.

 За националният отбор за жени под 20 години през 2024 г. предстои Европейското първенство и то на родна земя. Гледаш ли в тази посока?

 - Със сигурност ще бъде натоварено лято. Но каквото и да ме очаква, ще трябва да ги съчетая по някакъв начин. Нормално е като приоритет да е нашата възраст и това Европейско първенство е много важно за нас, още повече, че сме домакини. Трябва да се представим достойно. Трябва да вземем медал, а защо не и злато.

 Може ли това Европейско първенство да бъде вашият реванш за Световното от тази година?

 - Шансът ни със сигурност ще бъде много по-голям. Конкуренцията ще бъде на друго ниво от Световното. Отборите не са чак толкова много. И това е много голяма възможност да отмъстим за това, което ни бе отнето. Ще разчитаме и на публиката, която винаги е седмият играч.

 На клубно ниво още през миналия сезон ти се налагаше да съчетаваш участието при подрастващите с женския състав. Тази колаборация помогна ли ти за лятото и националните отбори?

 - Да, помогна ми. Особено заради натоварването. Имах по 2-3 мача на седмица. Беше доста трудно, тежко и натоварващо, както физически, така и психически. Това ме подготви за лятото. Да съм по-издръжлива и за мачовете и за преминаването ми при жените.

 Втори сезон все повече се разчита на теб в женския състав на Левски София. Чувстваш ли се все по-уверена и на мястото си?

 - Да. Чувствам се много по-уверена и силна от миналия сезон. Много по-подготвена. Мисля, че и отборът ми има много по-голямо доверие, отколкото преди година. Надявам се да имаме много по-големи успехи този сезон. Сега сме в по-различен състав. С много силни състезателки и класни чуждестранни попълнения. Имаме опитни състезателки и много силно посрещане.

 По-генерално – на какво ниво е женският волейбол към този момент?

 - Според мен поколението, което идва – моята възраст и по-малките, е изключително силно. Има много талантливи деца. Знам, че женският национален отбор след няколко години – 5-6, ние ще станем отбор, който много трудно ще бъде побеждаван. Ще бъде много силен отбор. Рядко се виждат толкова високи състезатели и то на тези години. Виждам по-малки, които вече са по-високи дори и от моята възраст. Сигурна съм, че България ще има с какво да се гордее и ще спрат да омаловажават женския отбор, като започнат да го гледат колкото и мъжкия.

 Какво си пожелаваш за следващата година?

 - Искам златни медали в клубното първенство – и при девойките, и при жените. За националният отбор – бих искала отново да ме повикат при жените и да се представя колкото е възможно по-добре. При под 20-годишните искам златен медал от Европейското.