Ерик Ходжсън беше един от лекторите на Треньорската конвенция на Европейската конфедерация по волейбол (CEV), на която София и Българска федерация волейбол бе домакин през уикенда (22-24 септември). Четвъртото издание на конвенцията събра 160 треньори и учители по физическо възпитание от Европа, които в рамките на три дни обмениха идеи, опит и заедно решаваха волейболни казуси, с които се сблъскват в професията. След края ѝ американският специалист даде интервю пред официалния сайт на БФ Волейбол, в което сподели и своите впечатления.

- Господин Ходжсън, имате много интересен старт на кариерата ви. Не сте бил професионален волейболист. Бихте ли ни разказали вашата история?

- В моето училище нямаше волейболен отбор нито за младежи, нито за мъже. Имаше само за жени. Аз обичах обаче да играя - на трева, на плажа. Когато се роди дъщеря ми, искаше да спортува. Учителят ѝ ме помоли да дойда и да помагам. Започнах да се уча, а тя влезе в клуба. Аз се запалих по треньорството. Имах късмет, срещнах се с някои хора, които са много силни в американския волейбол. Те са ми като ментори и са важна част от моето треньорско пътешествие. След няколко години взех моята диплома за волейболен наставник. Имах възможността да отида и да работя в Нидерландия, Мароко, Канада. В най-общи линии това е моята история с волейбола, която ме доведе и до София.

 - Какво ви вдъхновява във волейбола?

- Първо, че е колективен спорт. Може да имаш един много силен състезател, но ако другите не са добри, няма да успееш. Освен това, че можеш да го практикуваш цяла година - в зала, на плажа, на сняг. Също така може да си на 10 години, може и да си на 20 години. Спорт за всички възрасти.

 - Фокусът на вашата лекция беше за подрастващи на 11-12 години. Как избрахте тази възраст? 

- За големите се говори страшно много. Те са известни, всички ги познават. Но и те са дошли от някъде. Нашият спорт губи твърде много деца всяка година заради лоши треньори. Ако първият ти наставник не е бил добър, си казваш, че волейболът не ти харесва. Има толкова много други спортове, които би опитал. Но ако треньорът ти е добър и има опит, може да те убеди да се занимаваш точно с волейбол, а не с друг спорт. Затова е изключително важно да развием специалистите, които работят с малките.

 - Има ли голяма разлика в стила на работа в Европа и другите континенти? 

- Вероятно има. Много хора говорят затова. Не съм имал много възможности да наблюдавам как се тренира на другите континенти.

 - Какви качества трябва да притежава треньорът, за да бъде добър? 

- Трябва да бъде търпелив и внимателен. Да има предвид, че хората ще го наблюдават, ще го съдят по действията му, ще изискват още и още. Но най-важното е треньорът да се наслаждава на това да учи другите.

 - Какви са впечатленията ви от организацията на конвенцията в София? 

- Залата, в която бяхме, е абсолютно световна класа. Хотелът също е страхотен. Хората, които бяха ангажирани от CEV да помагат, се справиха отлично. Грижеха се за всичко, от което имахме нужда. За мен беше голям опит да дойда тук.

 - Какво трябва да направи България, за да накара децата тук да се влюбят във волейбола? 

- Да имат възможност да играят - на плажа, в залата, на тревата. По време на моята презентация попитах една дама защо играе. И тя ми отговори: "защото е готино". Волейболът е удоволствие. Работата на треньора е да накара децата да се забавляват. И така тръгват по пътя на големия волейбол.