Мирослава Паскова спечели битката с времето и се възстанови след тежко счупване на крака в Лигата на нациите. Капитанът на женския национален отбор вече е на корта и има сериозен принос за победите срещу Хърватия и Босна и Херцеговина с по 3:1 на Европейското първенство. Паскова даде интервю за официалния сайт в Лигата на нациите преди дербито на върха в групата срещу Италия утре от 22 часа.
- Здравейте, Мира! Вие, съотборничките ви и цяла България се събудихме тази сутрин на първо място в групата на Европейското първенство. Какво е чувството?
- Страхотно е да си на върха. Знаем, че Италия е с мач по-малко. Ако завършим втори в толкова силна група, е нещо престижно. Отдавна няма случайни отбори.
- Какво мислите за първите два мача, които изиграхме на Европейското първенство?
- Още преди казах, че ще има много трудни моменти. Затова се радвам, че се справихме и излязохме с две победи.
- Играхме срещу отбори от нашия регион. Колко различни бяха мачовете – първо срещу Хърватия, а после срещу Босна и Херцеговина?
- Босненките играха по-сърцато от хърватките. Знаем, че Хърватия искаше да ни „убие" заради Лигата на нациите. Босна и Херцеговина също игра добре. Всъщност няма никой, който да не излиза нахъсано срещу нас.
- И трите отбора сте заедно в хотела. Атмосферата между вас изглежда много приятелска. Как е на терена?
- Абсолютно различно! Всички сме професионалисти. Личното няма нищо общо с професионализма.
- Утре е двубоят с Италия. През това лято различни национални формации на България имаха мачове срещу „скуадра адзура" и нито веднъж не успяха. Може ли най-накрая да победим?
- Топка е, лети за всички по еднакъв начин. Всички излизаме да победим. В живота си не съм срещал състезател, който е излязъл да загуби.
- Каква е реалната ни цел на Европейското първенство?
- Да излезем от групите. После осминафинал, после четвъртфинал... И защо не полуфинал!
- Вие спечелихте голяма битка с времето – ще се оправиш ли от контузията, която получи срещу Хърватия в мача от Лигата на нациите. Как се чувствате? Готова ли сте за цял мач?
- Смятам, че да. Мога да издържа физически цял мач. Със сигурност формата ми не е 100-процентова. Давам всичко от себе си да се върна възможно най-бързо в оптимално състояние.
- Има ли страх у вас заради контузията?
- Не!
- Когато погледнете белега, какво си мислите?
- Колко е красив и как следващата ми татуировка ще бъде върху него.
- За съжаление има фенове, които си позволяват да пишат обидни съобщения в социалните мрежи към вас след загуба, а после да ви вдигат в облаците след победа. Какво бихте им казали?
- Аз избягвам да чета отзивите на всички „разбирачи". Много е лесно, когато си пред телевизора или отстрани, да говориш. Хората не знаят колко жертви, колко пот са хвърлили. Ние не излизаме да загубим. Мъчно ми е, че някои не оценяват това. Не оценяват труда ни. Ако не искат да ни подкрепят, поне да не ни обиждат грозно, защото сме физически по-слаби или нямаме достатъчно качества да спечелим срещу най-добрите в нашия спорт. Това не ни прави некадърни. Това не ни прави туристи. Ние идваме и се стараем да се изправим с равни сили срещу най-силните отбори. Аз искам да благодаря за искрената подкрепа на всички останали. Знаем, че много повече не ни критикуват грозно, а са с нас.
- Вие сте от най-опитните в отбора. Какво казвате на по-младите?
- Нищо! Те си знаят всичко! Мотивирани са достатъчни. Пожелавам им само да са здрави, защото това е на първо място. Когато сме заедно, на всичко сме способни.
- Колко трудно ви беше, когато гледахте мачовете от Лигата на нациите отдалече?
- Аз бях от страната на подкрепящите и в нито един момент не бих си позволила да критикувам. Показахме добър волейбол и затова трябва да благодарим на щаба ни. Трудно беше, исках да съм там. Но сега ето ме тук, в страхотна обстановка. Готови сме за подвизи!
- Мачът с Италия утре ще мине. Без значение дали ще победим или загубим, предстоят два много по-важни срещи срещу Румъния и Швейцария. Какво видяхте от техните игри досега?
- Мина времето, когато имаше мачове, считани за протоколни. В момента всички са вдигнали нивото. Няма да ни е лесно, но вярвам, че ще ги победим и двата.