Георги Фисински записа името си в историята на волейбола като първият балкански шампион по снежен волейбол. Той и съотборниците му Никола Лазаров и Вилиан Хаджиев представиха България на първото по рода си Балканско първенство по снежен волейбол, на което страната ни бе и домакин. Година по-рано тримата спечелиха и републиканската титла, с което заслужиха място в националния отбор. С този атрактивен спорт се занимава от едва 1 година.

Георги е родом от Смолян и сега е състезател на местния тим СКВ Родопа. За първи път влиза в залата на 8 години и казва, че оттогава това е начин на живот за него. Сега е на почти 26 години. Бил е част и от отбора на Локомотив Пловдив.

Фински даде интервю за официалния сайт на БФ Волейбол след спечелената титла и сподели повече за емоциите от шампионата и този спорт на сняг, за бъдещите си планове и желания.

Честита титла! Къде по значимост нареждате златото от Балканското първенство в кариерата си?

 Благодаря! От дълго време се занимавам със спорт и имам доста отличия. Но смея да кажа, че това за мен е с най-голямо значение, поради факта, че досега винаги съм представял себе си и клубния си отбор, а сега играхме за родината си. Смятам, че оправдахме доверието, което ни бе гласувано.

Бяхте избрани с отбора ви да представлявате България в историческото първо Балканско първенство. С какви емоции посрещнахте и изпратихте турнира?

 Много сме щастливи, че бяхме част от състезанието на полуострова, за което трябва да изкажем благодарности на федерацията, че ни даде възможността да представим България. Чувството от победата е неописуемо. Имаше напрежение до самия край на турнира, което прави победата още по-сладка и запомняща се. Еуфорията е голяма. Радвам се, че завършихме турнира по най-добрия начин и оставаме удовлетворени от постигнатия резултат.

 Балканиадата по-специална ли е за вас, предвид, че се проведе в близост до родния ви град?

Разбира се, чувството да играеш пред родна публика е страхотно. Респект за феновете, които ни подкрепиха, въпреки променящите се постоянно атмосферни условия. Щастливи сме от факта, че точно Перелик бе домакин на това събитие, тъй като за нас бе голям плюс това, че сме приспособени към климата и надморската височина.

 Колко време се подготвяхте за шампионата и как протече самата подготовка? Все пак е специфично състезание на сняг...

Нямахме много време за подготовка заради това, че се състезаваме и в зала и сезонът ни приключи преди броени дни. Искаше ни се да имаме малко повече време за тренировки на снега, за да може да излезем още по- подготвени. Радвам се, че малкото време, което имахме, се оказа достатъчно и не повлия на представянето ни. Конкуренцията ни пристигна след лагер на сняг и след една доста завидна и добра подготовка. Стараем се да съчетаваме двете неща и да не изоставаме спрямо другите отбори. Смея да твърдя, че се получава и занапред мислим да се подготвяме на сняг все повече. Снежният волейбол става все по-популярен и се надявам да е по-достъпен и възможностите за подготовка да стават повече. В България все още няма много кортове, на които може да се тренира. Дори мисля, че за момента, е само този на Перелик, за който трябва да изкажем благодарност на промоутъра на турнира Кирил Асенов, тъй като там е единствената ни възможност за подготовка. Също така няма как да не споменем и да благодарим на клубния ни треньор Иван Фисински за подготовката, както и на община Смолян за условията, които ни осигуряват, тъй като по-голяма част от годината прекарваме в залата и тренираме там.

 Как се решихте да участвате в състезание по снежен волейбол?

Всичко стана много спонтанно. Миналата година имаше републиканско, за което разбрахме от интернет и решихме да се запишем и да опитаме нещо ново, без изобщо да знаем ще се справим ли или не. Тогава изиграхме също доста добър турнир. Другите български отбори бяха на много добро ниво и се получиха много интересни мачове, което ни запали до такава степен, че да решим да продължим да се занимаваме с това.

 Какви са най-големите предизвикателства, свързани с този спорт?

Най-големите предизвикателства безсъмнено са постоянно променящите се атмосферни условия. Също така факта, че за България това е нов спорт, който тепърва прохожда и възможностите за подготовка са по-трудни. За момента няма толкова състезания по снежен волейбол, което прави обиграването и трупането на опит по-трудно. Надявам се занапред да се организират все повече турнири на сняг, за да се изгради едно високо ниво на снега, както и конкуренцията да расте непрестанно.

 А какви са най-големите му предимства?

Чистият въздух и невероятната природа са само част от предимствата на снежния волейбол. Всеки път създаваме нови приятелства с другите състезатели. А чисто от игрова гледна точка смятам, че снежният волейбол е по-динамичен, тъй като на терена са по трима човека и трябва да покриват доста по-голям периметър, за което се иска голяма бързина.

Как се преодоляват атмосферните несгоди – слънцето, вятърът, променящата се снежна покривка... Как влияят на играта?

Това е непредвидим фактор, срещу който сме безсилни. Стараеш се да се адаптираш по възможно най-бързия начин. Безспорно, атмосферните условия се отразяват на играта, но все пак от двете страни на мрежата е еднакво и противниците трябва да се сблъскат със същото.

 На Балканското първенство под връх Перелик се изправихте срещу отборите на Румъния и Турция? Имаше и втори български отбор. Как ви се стори конкуренцията?

Всички отбори бяха наистина много добре подготвени, дори мога да кажа, че ние сме отбора с най-малко подготовка на снега, тъй като турският и румънският отбор се състезават само на пясък и сняг, и целогодишно подготовката им е насочена именно за това. Не знам за отношенията на другите отбори, но смятам, че при нас е в голям плюс това, че ние сме съотборници, но и сме много добри приятели извън терена, което ни помага да имаме един много добър и сплотен колектив. Винаги съм смятал приятелството извън терена за голям плюс, все пак сме колективен спорт и отношенията на терена и извън него са важни. Много по-лесно се играе, когато можеш да се довериш на хората около теб на 100%, за което искам да благодаря на Никола Лазаров и Вилиан Хаджиев. Другия български отбор също се представи добре и изиграха доста силни мачове. За съжаление, в малкия финал не им достигна съвсем малко, за да се качат на стълбичката за награждаване. Все пак в спорта понякога трябва и доза късмет.

 Има ли бъдеще този спорт и вие бихте ли продължили да се занимавате с него?

Виждам интерес към спорта не само от фенове, но и от състезатели. Затова смятам, че снежният волейбол има бъдеще да се развива и да върви нагоре. Разбира се, занапред смятаме да ставаме все по-активни в снежния волейбол и участията ни по турнири да се увеличават. За следващата година мислим да участваме във всички турнири в България и възможно най-много в чужбина. Надяваме се да имаме възможност да участваме и на Европейско първенство.