Пламен Константинов даде първата си пресконференция като нов национален треньор на България. Легендата говори пред медиите в зала „Родина“ на националния стадион „Васил Левски“, а до него бе президентът на федерацията Любомир Ганев.

„За мен националният отбор е нещо специално – започна Константинов. - Аз искам да започна с поздрав за празниците. На всички весело посрещане. Националният отбор е нещо специално за мен. Винаги е било чест да работя за него – и като състезател, и като треньор. Никога не е стояло на преден план някакъв друг интерес освен добрата игра. Искам да радваме хората, феновете на волейбола, да върнем малко позициите и вярата на запалянковците, че този отбор може да играе добре. Без да го натоварваме с прекалени очаквани Аз мисля, че през последните години това тежеше много. С повече търпение и подкрепа ще успеем.

На клубно ниво човек може да си избира момента и отбора. За националния отбор никога не съм чакал подходящ момент, за да се съглася да водя. Такъв подходящ момент може и да няма. Голямо предизвикателство за мен. Факт е, че отборът показва слабост и в резултати, и в ранкинг. Това е нормален процес за всички тимове. Има добри поколения, после идват спадове. Сменят се поколенията, няма достатъчно състезатели с опит. Ние сме малка държава и съответно изборът ни за качествени състезатели е ограничен. Много важно е всички топ играчи да са в тима. Не говоря за работата на колегите. Но не съм съгласен, че проблемите са у моите предшественици Силвано Пранди и Николай Желязков. Ходил съм на тренировки и на двамата. Тренировъчният процес беше добър. С Ники тактически бяха отлично подготвени. В този занаят някой обаче трябва да понесе отговорността. Помпането с нереални очаквания на обществото е проблем. Когато целите не са реални и се разминат кардинално с това, което се показва, хората си задават въпроси. Или момчетата не искат да играят и отбиват номера, или самите цели и очаквания са прекалено завишени. На този етап мисля, че повече е второто. Тези очаквания сега се прехвърлят върху новото поколение. А момчетата не са готови да носят това бреме. Има и такива, които не намират мотивация да играят за националния отбор. След 4-5 месеца не се знае в каква форма са опитните състезатели. А лятото ще е много тежко. Някои от тях са потвърдили желание да помогнат. Най-вече защото е предолимпийска година. Има нужда от опит в тима. Само един микс от спокойствие, енергия, сила, мощ, ентусиазъм е правилната формула. Само с опитни състезатели или само с млади трудно се постигат успехи. Споделих с ръководството на федерацията, че не трябва да се гледа в дългосрочен план. Трябва да се мисли като за предолимпийска година и да се вземе максимума. Когато започне следващият олимпийски цикъл, ще се прави дългосрочна програма и ще се залага на хората, които ще играят в него. И да се затвори страницата за тези, които няма да са на линия.

Сегашното поколение няма това отношение, което имаха предишните. Най-вероятно няма и да го имат. Раснали са в друг свят. Отношението е свързано и с отношението към държавата. Основният проблем е, че ние не си уважаваме държавата, не си я харесваме. После очакваме да има патриотичен дух у хората, които растат в такова общество. Не можем да ги стимулираме финансово. И накрая – те идват немотивирани. Може да ги мотивира надеждата, че ако има добър състав, може да се постигне резултат. Пълните зали са мотивация за всеки тим. Важно е и отношението на съотборниците вътре в съблекалнята. Чувал съм, че ако конкретен човек дойде, то и аз ще дойда. Но ако не се яви някой, тогава и аз не виждам смисъл. С такава логика не се постигат резултати. Сега не е моментът да говоря с имена.

Това, което напоследък най-много не ми харесваше, не е свързано с играта. Има апатия, която е необяснима. Всеки фен може да прости. Хората могат да се радват и без да обичат спорта. Отборите носят национално самочувствие. Когато колективните спортове имат успехи, си вярваме повече, че можем. Затова трябва да бъдат подкрепяни тези спортове. Аз искам да променя точно тази апатия. Всеки резултат може да бъде простен, ако хората видят, че всеки дава всичко от себе си. Има ли апатия, критиките за заслужени.

В момента не сме в елита на волейбола. Близо сме, но не сме разкрили потенциала си. Едно е да го имаш, друго е да го покажеш. Сега сме на едно добро средноевропейско ниво, но не и топ. Това ще се промени само, ако всички 20 имена, които дам през май, са на линия. Ние сме треньори, а не магьосници. Същото се отнася и от тези преди нас.

Групата ни на европейското първенство е трудна. На второ място след италианската. В останалите има един топ тим, останалите са на средноевропейско ниво. В нашата има два отбора от световна величина. Украйна е изключително сериозен съперник, който се представя отлично. Оценката, че групата е слаба, не я споделям. Испания и Финландия трябва да са преодолими. Цяла Европа вече играе силен волейбол.

За олимпиадата в Лос Анджелис ще се мисли догодина. Затова и това говорихме с федерацията. Докато на дневен ред е Париж, да говорим за Париж. Освен това в Лигата на нациите сме от отборите, които могат да изпаднат. Вече няма тотален аутсайдер. На мястото на Австралия влезе Куба. Това е изключително сериозен тим. Една от най-сложните задачи е да останем във ВНЛ. Затова всички трябва да се явят от началото на лагера. И ако имаме математическа увереност, че оставаме, можем да даваме почивка на някои.

За пет месеца е имаме три големи състезания – ВНЛ, европейски и олимпийска квалификация, която е като минисветовно. Много трудно е да прогнозираме кой в какво състояние ще е в този период. Трябва да се готвят два състава и да избираш според противниците. Голяма част от топ отборите не се притесняват от отпадане и си правят експерименти. Някои може да започнат с най-добрите и да завършат с тях. Затова трябва в движение да се прави стратегия. Ако дадеш почивка на опитните след първенствата, няма да са във форма за втората част от ВНЛ. Така шансовете да се контузиш са много по-малко. При почивка или ще се контузят, или няма да са във форма. За мен това е стратегията. Не сме в позицията на Италия или Полша, които могат да експериментират. Ние трябва да спечелим мачове от началото. Иначе няма да издържим. Класираме ли се за финали на ВНЛ, няма да издържим за европейското. А то е приоритетът. Предпочитам там да сме на ниво, отколкото финали във ВНЛ. С оглед резултатите в последните години са илюзии. Но ако има шанс, ще направя всичко възможно да не се класираме. За олимпийската квалификация ще е ужасно трудно. Ако изиграем добро европейско, шансовете ни ще се увеличат. Много по-лесно е да играеш на олимпиада, отколкото да се класираш за нея.

Аз отказах тригодишен договор. С Андрей Жеков искаме да видим за една година дали ще можем да помогнем. Да извлечем максимума и да постигнем резултат. След това оставам отворена вратата на федерацията. Дали са доволни, дали искат друг да работи, тяхно решение е.

Матей Казийски е топ състезател. И е в моите мечти да играе за България. Не съм разговарял с него. Моето желание е да го видя в националния отбор. Решението е негово.

Много съм щастлив, че ще играем европейското във Варна! С Андрей сме изпитвали любовта на публиката там. Това е волейболната столица на България.“

„Надявам се да имаме успешна година в националния отбор, каза помощник-треньорът Андрей Жеков. - Благодаря за възможността, която ми се дава. Удоволствие ще е да работя в екип с Пламен и ръководството на федерацията. Надявам се да имаме ползотворна и успешна работа с отбора.“