Владислав Тодоров бе утвърден на УС на БФВ за селекционер на националния тим за жени под 16 години. Тодоров е известно име във волейболните среди с богат опит като състезател и треньор. Той е бивш национал, помощник в щаба на мъжкия национален отбор, наставник на различни клубове в Европа, а понастоящем работи в Норвегия и се занимава с женско направление в своя клуб.

Селекцията за жени под 16 години ще бъде сформирана за първи път в този си вид, като започва своя път на международна сцена през лятото. Владислав Тодоров разказа пред официалния сайт на БФВ за своите планове и визия за тази възраст.

- Разкажете повече за работата ви в Норвегия.

- В тази страна съм от седем години. За да мога да живея нормално, работя извън сферата на спорта. Волейболът е професионално хоби. Но в същото време съм на почти пълно работно време във волейбола след завършване на работните задължения. Занимавам се с клубния отбор на град Волда, където живея. Когато дойдох през 2014 година, разбрах, че има волейболен отбор. Със съпругата ми започнахме да играем плажен волейбол, контактите със спортните среди стават много бързо. Това доведе до предложение за работа в клуба и аз приех.

- Каква е функцията ви в клуба?

- Старши-треньор на женския отбор и на подрастващите. Когато се заех с жените, те бяха във втора дивизия. Тук волейболът все още не е професионален. Но работата, която клубът извършва от времето, от което пристигнах със съпругата ми, се увенчава с успех. Клубът се развива добре. Тогава започнахме с 13-14 годишни момичета и няколко по-големи, които бяха пред завършване на училище. Имаме и университет, в който се опитваме да ги задържим, за да градим отбора и да го поддържаме. Във втора дивизия тогава се тренираше два пъти в седмицата. След като поех тима, започнахме да имаме занимания всеки ден. Намерихме часове това да се случва. Още в първата година от пребиваването ни се качихме в първа дивизия. След две години влязохме в Елит – най-горната група в първенството. Състезателките не са професионалистки, никой не е със заплащане, но трудът, който се полага е като за полупрофесионалист. Това е моделът в много държави в този регион – играчите или са студенти, или работят и тренират след това. Интересното е тук, че имаме гимназия в нашия град с музикален профил. Моите момичета тогава бяха предимно от музикалната паралелка - танцьорки, балерини... Но беше много приятно, защото бяха координирани и одухотворени.

- Как ви приеха?

- Много добре. Приеха и нашия начин на работа, защото ние сме много различни като манталитет от западноевропейцтие, или от скандинавците. Увенчахме усилията си с успех. Всичките тези години, които сме в дивизия Елит, завършваме в четворката на шампионата. Може би реално погледнато, поради пандемията от Ковид 19 имаше една година и половина, в която не можахме да си довършим първенството. Предния сезон смятам, че имахме възможност за по-предна позиция от четвърто място.

Като клуб имаме много добри възможности, построи се нова зала, която е отлична - с фитнес, с възстановителни бази, което за такъв малък град като Волда е страхотно, защото малко големи градове биха се похвалили с такова спортно съоръжение. Този сезон отново завършихме на четвърто място, сега съсредоточаваме усилията върху девойките, където имаме отбори във всички възрасти. Изградихме и четири национални състезателки – под 17 и под 19 години. Смятам, че някои от тези - под 17 години ще дойдат в България за предстоящата евроквалификация през април.

- Защо решихте да се кандидатирате за поста селекционер на девойки под 16 години?

- Следя волейбола много близо, животът ми е свързан с този спорт. Продължавам да съм тясно свързан с волейбола независимо, че работя друго. Волейболът е нещото, което ми дава смисъл. Видях конкурса, който БФВ обяви за треньор и прецених, че имам желание. Тук в Норвегия се занимавам с млади състезателки. Преди също съм работил с подрастващи плюс мъжки и женски отбори. С децата ми доставя голямо удоволствие. Особено, когато видя, че мога да дам знанията си и натрупания опит и това да допринесе за тяхното развитие.

- Имаше конкурси за треньори в други възрасти, защо избрахте именно тази?

- Имам дъщеря, която е на 13 години. Самият избор не е свързан с нея, но като цяло тя играе в отбора и виждам, че работата, която сме извършили заедно и с останалите деца на нейната възраст, дава резултат. Смятам, че е добре и че трябва да се дават знанията там, където са нужни и където ще бъдат в полза за развитието на тези състезатели. Имам поглед върху тази възрастова група. Доставя ми удовлетворение да видя положения труд да се превръща в резултати.

- Смятате ли, че тази възраст е най-трудната?

- Не бих казал, че е трудна за развитие на физически или технически качества. Или защото стават тийнейджъри. Много колеги казват, че това е най-тежкият период, защото физиологически или хормонално стават промени. Аз не бих казал това. Смятам, че след като се занимават с волейбол, спортът е наистина наклонил везните за начина на мислене, за взаимоотношенията и труда в колектива. В годините те са балансирали при децата и са дали резултат. В никакъв случай не бих казал, че е трудно. Изключително важно е да се положат основите правилно, но децата, след като са избрали спорта, заедно с родителите са взели своята насока. Затова те са мотивирани да работят на толкова високо ниво.

- Тази национална селекция предстои да бъде събрана за първи път. Ще се опрете ли националното тестиране, което бе проведено от страна на БФВ по регионите в България?

- За тестирането съм положително настроен. Навремето е имало тестиране. Поради някакви причини то беше прекъснато. Не сме първите, които го правим, имало го е и преди. Мисля, че е добро решение на федерацията да го възобнови. Даже вече имам някои от резултатите. Виждаме съвременния волейбол. Когато става въпрос за национални отбори, селектирането е много важно. Относно децата номер едно е характерът. След това вече идват допълнително физически и технически параметри и възможности, които те тепърва ще изграждат. А и някои деца се развиват по-рано, други малко по-късно. Мисля, че е много добро решение да се направи това нещо.

- Ще имате ли възможност да наблюдавате финалите за тази възраст?

- Може би няма да мога да ги наблюдавам директно. Ако има онлайн излъчване – тогава ще ги гледам със сигурност. В разговори с БФВ има планове, които са направени. Когато се прибера, да можe повече деца да бъдт видяни.

- Ще се опрете ли на мнението на треньорите при селекцията?

- Със сигурност мнението на треньорите за мен е много важно. Защото те са създали тези състезатели. Имаме вече изградена визия за треньорски щаб. Петя Венева от ЦПВК ще ми бъде помощник. Тя е треньор, който се занимава точно с тази възраст при подрастващите. Това е много важно. Ще получавам информация за децата от нея. Също така има треньорска комисия към БФВ, изградена от колеги, с които сме работили навремето и като състезатели, и като треньори. Ще получавам информация и от тях. Отворен съм за комуникация и помощ от всички страни, както с федерацията, така и с клубовете.

- Кога се предвижда във времето събирането на този отбор и каква е визията за подготовка?

- Още няма определи дати. Трябва да преминат първо регионалните първенства и финалите. Ще се наблюдават по-голям брой състезателки, от които да бъде селектиран разширеният състав. Смятам, че трябва да се направи лагер поне две или три седмици, защото има квалификация – Балканиада, която ще бъде в Турция. Имам амбиции като треньор съставът на България да се представи по най-добрия възможен начин на това състезание. Ще се положи изключително голямо старание и внимание за усъвършенстване на децата, независимо от краткия период от време на работа.