Разкажете малко повече за това, с което се занимавата в момента.

В момента се занимавам главно със спорт за деца, във всички направления. Често ми задават въпроса „А волейбола?”, но честно да си кажа, може би той е в дъното на направленията, в които се опитваме да развиваме детски спорт.
Конкретно се занимаваме с организацията на спортни мероприятия или помагаме на други да го направят.

Като говорите в множествено число Светозар Иванов и работата в агенцията ли визирате?

Да, точно за това говоря. В момента дейността ни е насочена изцяло към детския спорт. Опитваме се да привлечем децата към спорта, като им показваме колко е приятно и полезно. Искаме да ги мотивираме да погледнат към спорта и да започнат да водят по-здравословен начин на живот. Да, знам, че звучи клиширано, но аз самият знам какво ми е дал спортът и от какво ме е спасил. Опитвам се да го покажа и на днешното поколение.

Това ли е причината да се включвате в толкова кампании като „Живей активно” и други, които целят популяризирането на спорта сред населението?

Да, именно. Нашата идея е такава, опитваме да се повлияем на децата по всякакъв начин – директен или индиректен, за да се насочат към спорта.

В едно интервю казахте, че целта на агенцията Ви е да регулирате отношенията между спортисти и спонсори, да осъществявате спортен мениджмънт в истинския смисъл. Имате ли вече сериозни клиенти?

За съжаление не. Очевидно тази форма на медиаторство не е популярна в България. Дори хората, които се осмеляват да попитат с какво можем да им помогнем са малко. До момента имаме само един завършен проект.

А опитвате ли да популяризирате тази своя дейност?

В момента това е оставено на заден план, като дейност, с която ще се занимаваме в бъдеще. Сега наш приоритет са децата.

Познават ли спорта днешните деца?

Като цяло не. Имат много желание и ентусиазъм, но... Децата нямат необходимите възможности, тъй като денят им е доста натоварен, а родителите, сякаш не отдават значение. Спортът се приема като някаква временна прищявка, но не като нещо, което е жизнено необходимо.
Всъщност нашата цел е не само да привлечем децата, но и да обясним и покажем на самите родители, колко важен е спортът.
Миналата година направихме една анкета, която ни показа, че цели 60% от родителите не са запознати с ползите, които носи той.

Участвахте в в програмата за отворени врати на много спортни съоражения. Какви бяха резултатите тогава?

Бяха осигурени всички необходими пособия за всеки спорт, имаше треньори, които да обяснят и покажат всичко. За жалост не голям брой деца проявиха интерес, да поиграят волейбол, баскетбол, тенис или друго, но пък тези, които дойдоха имаха огромно желание. Това беше много нелогично за мен. Аз, като родител, съм водил дъщерите си навсякъде, където е имало възможност. Запознавал съм ги с различни спортове, за да опитат и сами да изберат какво им харесва. Опитвам се да ги възпитавам в този стил на живот, да знаят колко важен е спортът.

С какъв проект се занимавате в момента?

В момента това, с което се занимаваме, е превантивна и лечебно изправителна гимнастика против гръбначни деформации. Правим го в няколко училища и в зала „Триадица” в София. Искаме да го направим още по-мащабно.
Благодарение на това, че децата ни нямат достатъчно физическа активност, а техните родители са неинформирани относно предпоставките, развитието и профилактиката на гръбначните изкривявания, то те остават скрити. Последните проучвания на различни държавни институции показват, че около 60% от децата между 6 и 11 години имат различни форми и стадии на гръбначни изкривявания. Тази информация се потвърждава и от нашите измервания, които провеждаме. Статистиката според мен е изключително тревожна, тъй като над половината от децата остават с трайни деформации за цял живот.
Голяма част от родителите сякаш не обръщат внимание на този проблем, дори се правят, че не съществува, но той е там и в бъдеще оказва негативно отражение върху качеството на живот и здраве на децата ни.
В това число включвам и моите две дъщери. Всъщност по-голямата беше причината да се захвана с организирането на групи по изправителна гимнастика. Самата тя е с лека форма на изкривяване, която привлече вниманието ми. Тогава започнах да се интересувам от проблема и разбрах колко сериозен всъщност е той.

Не смятате ли, че всичко започва от рано? Сякаш часът по физическо възпитание в много училища не е точно това, което трябва да бъде.

Такъв проблем съществува. Факт е, че голяма част от децата не обичат да спортуват и това оказва негативно влияние върху тях. От това губим всички.

Имате ли планове да разширите още дойността си и да излезете извън София?

Да. Тоза проблем не е само в столицата, наше вътрешно проучване показа, че в т.нар. провинция има голям глад за подобни дейности. Но за момента нямаме човешкия ресурс да започнем и в други градове.

А да провеждате и занимания за деца с увреждания?

В някои от групите вече имаме такива деца. Те работят с останалите, като до момента влиянието на гимнастиката върху тях е положително.

Съвсем скоро се дипломирахте като треньор по волейбол. Смятате ли да упражнявате тази професия?

Човек никога не трябва да казва никога, но определено не смятам, че треньрството е моето призвание. Според мен всеки трябва да се занимава с това, което харесва и чувства, че може да прави добре. При мен това е работата с деца под формата, в която се занимавам в момента.
Поставил съм си една лична амбиция. Знам какво спечелих благодарение на спорта и от какво ме предпази. Целта ми повече деца да получат възможността, която имах аз и за това работя.

Освен работата с деца, активно участвате в много благотворителни кампании. Какво Ви кара да го правите, въпреки забързаното си ежедневие?

Човещината. Правя го не защото трябва, а защото мисля, че така е правилно. Не съм човекът с най-големите възможности, но ако мога да помогна на нуждаещи се, го правя с удоволствие.

Какво Ви предстои?

Продължавам да уча. Един много умен човек ми каза, че трябва да се учи цял живот. Определено смятам, че имам какво още да науча, особено в сферата, в която искам да се развивам. Имам основата, но за да бъда добър в това, което правя, не е достатъчно.

Влагам голяма част от времето си за развитието на тази агенция и работата с деца, защото смятам, че това е нещо важно и искам да го правя.

Евелина Ковачева, Пресцентър БФВ