Защо избра Националната спортна академия, а не продължи образованието си в друга насока?

Цял живот съм се занимавала със спорт, това е моят начин на живот, затова избрах НСА. Влязох с мисълта да да сбъдна мечтата си – да бъда треньор и да продължа да се занимавам с любимия си спорт - волейбола. Другата ми мечта беше да работя в Марица, ето, че и двете неща, които съм искала са реалност.

Това, което научи в НСА, подготви ли те за реалния живот?

До някъде. Има доста пропуски в обучението, най-малкото, защото треньорската професия се изменя постоянно. Сега получих възможност да наваксам пропуснатото и се старая да става максимално бързо, за да бъда полезна.

От скоро си треньор, как ти се струва работата?

Доста е отговорно, но ми е харесва и ако имам право на избор, отново бих избрала това.

Харесва ли ти да работиш с деца или предпочиташ изградени състезатели?

Няма нещо по-зареждащо от работата с деца. Бих работила и с по-големи, но в момента се чувствам добре сред децата. Чудесно е, когато видиш едно дете, което е усвоило определен елемент и знаеш, че част от заслугата е твоя.

Доволна ли си от избора, който направи с образование, професия, клуб?

Да, доволна съм. Въпреки някои пропуски обучението в НСА е най-доброто у нас в тази област. Това е моята професия и клубът, в който винаги съм искала да работя, условията са много добри.  

Има ли треньор, на когото подръжаваш?

Научила съм много от всички треньори, с които съм работила като състезател. При подрастващите работя с Цеца Тенева, от която научавам много всеки ден и трябва да й благодаря. В момента работя и с Иван Петков, слушам го, приемам съветите му и бих му се доверила за всичко.

Може би е малко рано, но задавам този въпрос на всички. Това ли е твоето призвание?

На този етап от живота ми може би да, защото харесвам това, което правя, а удовлетворението от работата наистина е важно.

Евелина Ковачева, Пресцентър БФВ