За три години като старши треньор в „ЦСКА” има спечелени 2 титли от турнира за Купа България и 2 шампионски титли. В момента се занимава и с девойките старша възраст в школата на "ЦСКА".

От около 6 години се занимаваш с тази професия. Защо избра да станеш треньор?

Това е най-близко до мен и до това, което съм правила цял живот – да играя волейбол. Беше ми приятно, че ми предложиха и успях да продължа с волейбола.

Мислила ли си да станеш треньор докато беше активен състезател или идеята дойде по-късно?

Да, мислила съм за това, все пак съм завършила и Националната спортна академия  и винаги съм искала да се занимавам с нещо в сферата на спорта.

Има ли треньор от когото се учиш?

Тези, от които съм се учила винаги, са първите ми треньори в женския отбор на „ЦСКА” – Иван Николов и Васил Симов. Научила съм много от тях и често използвам техни думи, когато трябва да обясня нещо на момичетата. Те бяха мои треньори, когато бях на годините на момичетата, с които работя сега (16-20 години), когато се изграждаш не само като състезател, но и като личност.

Всички треньори, с които съм работила като състезател са ми помогнали да израствам и сега използвам много неща, които някога съм усещала върху себе си.

Мисля, че тук е моментът да благодаря на Тони Зетова, с която работим заедно тази година в „ЦСКА”. Тя има опит и се е сблъсквала с много добри треньори от целия свят и това помага много на мен и момичетата, позволява ни по-бързо да се „срещнем” със световния волейбол.

При работата с жени трябва да бъдеш и психолог, как се справяш с това? Използваш ли специална литература?

Човек трябва да умее да работи с хора, ако иска да бъде добър треньор. Нямам личен опит при работата с мъже, но доколкото знам с жени наистина е по-сложно. Имах идея да уча спортна психология, но по една или друга причина това не стана.

Не използвам специална литература, разчитам на интуицията си. Всеки състезател е различен и подходът също трябва да бъде различен, до сега ми се получава. Може би трябва да се занимавам и по-сериозно с това нещо.

Вярвам на интуицията си. При работата опознаваш всеки един човек. Момичетата, с които работя израстват, но в тренировъчния процес и в контактите си с тях разбирам кой как може да бъде мотивиран, да го успокоия и да помогна да се концентрира. Изгражда се връзка между състезатл и треньор, в която трябва да има активност и от двете страни.

Като състезател с „ЦСКА” имаш доста спечелени титли. Откакто си старши треньор също. Кога беше по-щастлива, когато печелеше като състезател или треньор?  

Всяка една титла носи удовлетворение. Спечелените като състезател са доста отдавна, но всяка една титла е награда за усилията, затвърждаваш своята работа, а усещането за победа е много удовлетворяващо. Когато си треньор работиш  много дълго време и тогава работата ти се вижда.

Понякога една ситуация може да обърне нещата, затова се опитвам да се радвам на всяка титла сякаш е единствена, защото знам колко усилия са положени от мен и от състезатлките.

Къде се чувстваш по-удобно – на треньорския пост или на терена? Къде е по-лесно?

Със сигурност по-лесно е да бъдеш състезател, защото контролираш единствено себе си и всичко зависи от това, което ти искаш да постигнеш. Мислиш единствено да си здрав и в кондиция, да изпълниш указанията на наставника. Треньорът също мисли за тези неща, но за всеки един. Той трябва да се подхожда по различен начин към всяка една състезателка, да ги подготви физически, технически и емоционално за всеки един мач, т.е мисли за много повече неща.

Може да изглежда лесно, но не е и все пак е приятно.

Доставя ли ти удоволствие да бъдеш треньор?

Да, приятно ми е да работя с момичета и с жени. Удоволствието идва, когато видиш резултата от работата си, не само като победи, а като технически умения на състезателките. Когато виждаш отделния състезател да израства – това носи удовлетворение.

Чувстваш ли се горда, когато видиш някоя от състезателките ти с националната фланелка като Гергана Димитрова, която беше в основата на отбора за девойки на Световното първенство, а след това намери място и при жените?

Щастлива съм, че Гери е в националния отбор и я чувствам все едно си е наша дете на „ЦСКА”, но нямам толкова голяма заслуга за развитието й. Чувствам всички деца от клуба като мои близки и винаги ми е приятно, когато някое от тях получи възможност, не само в националния отбор.

Радвам се за всики момичета, които имат възможността да облекат националната фланелка, независимо от кой клуб са, това е възможност да израстват. 

Да бъдеш треньор ли е твоето призвание?

Преди всичко аз съм жена, моето призвание е да изградя семейството и да се грижа за него, едновременно с това да бъде полезна и в работата си.