Боби Крумов, физиотерапевтът на националния отбор за младежи до 18 години, спечели състезание по колоездене. То бе в Самоков, където тимът е на подготовка преди европейското първенство. Волейболистите подкрепиха своя физиотерапевт и когато бе обявен за победител, избухнаха в бурна радост. Състезанието се проведе по специално подготвено трасе в така наречената дисциплина pump track.

Крумов се занимава от доста години с колоездене, като често участва и в спускане.

Воденият от Мартин Стоев тим ще остане още една седмица в Самоков, а след това ще се премести в столичната зала "Христо Ботев".

Националният отбор на България за юноши под 18 години излиза срещу Белгия в първия ден на Европейското първенство в Италия (5-13 септември), стана ясно след като европейската конфедерация – CEV публикува пълната програма на шампионата. Волейболистите ни, водени от Мартин Стоев, са в група 1 в италианския град Марсиковетере заедно с домакините, Белгия, Турция и Финландия.

Стартовият двубой на нашите е на 5 септември (събота) от 18:30 часа българско време. На следващия ден, 6 септември, родните представители срещат Финландия отново в същия час. Третият съперник на младите ни "лъвове“ е Словакия, а срещата е на 7 септември от 16:00 ч. Следва почивен ден в груповата фаза за България. На 9 септември националите ни се изправят срещу домакина Италия от 21:00 ч. В последния си мач от групата тимът ни среща Турция на 10 септември от 18:30 ч.

Програма на срещите на България в група 1:

5 септември (събота)

18:30 ч: Белгия - БЪЛГАРИЯ

6 септември (неделя)

18:30 ч: Финландия - БЪЛГАРИЯ

7 септември (понеделник)

16:00 ч: БЪЛГАРИЯ - Словакия

9 септември (сряда)

21:00 ч: Италия - БЪЛГАРИЯ

10 септември (четвъртък)

18:30 ч: БЪЛГАРИЯ- Турция

В двете предварителни групи се играе всеки срещу всеки. Последните два тима от класирането отпадат. Заелите първо и второ място в двете групи се класират за финална четворка. Завършилите на трeта и четвърта позиция в групите ще се борят за разпределение на местата от пето до осмо.

Пълна програма на срещите от двете предварителни групи на Евроволей U18 вижте тук.

Оперативният директор на Национална волейболна лига Христо Апостолов е един от първите волейболни статистици в България. НВЛ организира специализирано обучение за скаутмени, каквото за първи и последен път у нас е провеждано през 2011 г. За изключително важната роля на статистиците във волейбола разговаряме с Христо Апостолов.

- Национална волейболна лига обяви, че ще се организират курсове за волейболни статистици. За по-голямата част от феновете тези хора остават в сянка или дори мнозина не подозират за съществуването им. Статистиците обаче като че ли остават в сянка и в самите клубове. Така ли е наистина?

- Да, в ход е вече записването за тези курсове и, за радост, има интерес от клубовете в страната. Надяваме се, че интересът няма да остане само до ниво питания, а ще има и реални желаещи. Няма какво да се лъжем - в модерния волейбол, от 15-16 години, ролята на скаутмена е изключително важна. За обикновените зрителите статистиците са едни хора с лаптопи, които седят зад сервис линията и... цъкат нещо. В същото време на треньорската скемейка има помощник треньор, който постоянно гледа нещо в монитора на лаптопа. А той гледа информацията, която му подава в реално време скаутменът. Да, Негово превъзходителство зрителят не се вълнува от работата на скаутмена, защото той е дошъл да наблюдава волейболната игра и да се радва на хубавите моменти. Но това не трябва да бъде така за волейболните хора, които са в основата да предлагат волейболно зрелище на феновете. За съжаление е факт, че ролята на скаутмена не се отчита от мнозина от ръководещите волейболните клубове, от което губят всички, и най-вече самите клубове. Ще се опитам образно да сравня работата на статистиците със судокото. Имате матрица от 36 квадрата и в тях имате имате само 7 цифри. Трябва да намерите начина, по-който да запълните с най-малко грешки останалите квадрати.

- Каква е ролята на скаутмена?

- Най-общо казано скаутменът е ушите и очите на един треньор. Той е "мозъкът", който седи в сянка. Както във войните разузнавачите са били най-важните хора, така е и във волейбола със статистиците. Доброто разузнаване ти дава добър шанс за победа. Скаутменът въвежда всеки елемент от волейболната игра от изпълнение на начален удар до завършване на даденото разиграване. Той "пише" и впоследствие "рисува" разиграванията, като вади информацията, въз основа на която се прави тактиката за предстоящия двубой. Най-елементарните примери са - слабост на посрещачите от съперника при определен вид сервис, дистрибуция на разпределителя при определените ротации, комбинациите, които се използват, посоките на атака на нападащите и т.н. Статистиката не е кой колко точки е направил, колко блокади е осъществил или директни точки реализирал. Добрите статистици в екип с треньорския щаб сядат и анализират няколко мача от базата данни за съперника. Спират се на силните и слабите страни, вземат решения каква защита да използват в определените ротации или къде да засилят блокадата. Или пък да направят капан. Какво имам предвид. Разпределител на отбор Хикс в ротация 5 например, при отлично посрещане в зона 1, в 80% от случаите играе остра топка в центъра. В този случай пък централният блокировач забива основно към зона 5. И на тренировките преди мача това разиграване е оттренирано. Изпълнява се лек сервис в зона 1, а играчите на първа линия са по-близо до централния си блокировач в очакване да се вдигне именно "остра" и някой от крайните помага на центъра за двойна блокада или дори тройна, като държи посоката на атака към зона 5.

Друго, най-елементарно е - от базата данни си забелязал, че посрещачът на съперника има слабост, когато посреща идваща отдясно топка от сервис, и в повечето случаи следва така нареченото разсеяно посрещане, което дава възможност и време на играещите на първа линия да организират двойна или тройна блокада. И като успееш да "пробиеш" посрещача, ти на практика объркваш и тактиката на съперника си. Друг съвсем елементарен пример е посока на изпълнение на сервис от съперника. И тези примери са едва 0,5% от възможностите, които могат да се анализират.

Ще дам два елементарни примера от първия престой на Силвано Пранди в националния отбор. На база информацията от статистиците Пранди бе разработил 3 варианта на защита и при определени ротации подаваше сигнал към играчите коя да бъде. Също в определени ротации Пранди подаваше сигнал играчите на първа линия къде да се насочват предварително за блокада. И всичко това е плод на много труд, за да бъде предадено после на играчите и отиграно преди това на тренировки. За ролята на статистика ще цитирам легендарния Хулио Веласко. Той на практика е човекът, издигнал и развил статистиката до сегашното ниво. Но ето какво казва Хулио Веласко, когато тя за първи път влезе в употреба: "Статистиката ми помага с точка и половина всеки гейм, затова при 25:23 победата е за моя отбор".

- Как се справят родните скаутмени ?

- Смея да твърдя, че имаме скаутмени на много добро ниво. Не бих искал да цитирам имена, защото няма да е коректно. Но в някои клубове скаутмените са хората, които след като са се уточнили с треньорите, самите те "разкриват" съперника и посочват тактиката за предстоящия двубой. Дори на някои места и треньорите седят наравно с играчите и слушат и гледат, там където имат пълно доверие на скаутите. Допълват и насочват, но водещата роля е на скаутмена.

- Това обаче като че ли има реализация само в отборите, където имаш добри изпълнители?

- Да, тогава процентът на успеваемост е много по-голям. Но тук идва именно първият проблем. Играчите нямат тактическа подготовка и влизат в мъжете без такава. Едва тогава започват да изграждат навика да "шпионират" съперника и губят 2-3 години, докато придобият този опит, което влияе на КПД-то им в играта. И то говорим за клубове, където представителните отбори имат скаутмени и боравят със статистика. Представете си какво е в клубовете, където мъжете и жените влизат в първия състав и продължават, както е било при старшата или по-ниските възрастови групи. От личен опит ще посоча два случая на български играчи, подписали в чужбина, които бяха изпаднали в ужас, получавайки флашка от статистика на новия си отбор и вътре едни графики, едни числа, стрелки, чудеса... И нашите момчета нямат идея как "да четат". Следва звънене от чужбина с молба "да им прочета" тактиката. А след 3 дни е мачът и състезателят е вече психически затормозен, че не е наясно с тактиката на отбора си и какво трябва да прави на игрището. И веднага КПД-то му пада, нормално е.

- Как може да се промени това тогава?

- Бавно и методично, но с желание и упоритост. Затова от Национална волейболна лига стартираме този процес, чиито плодове ще започнат да се берат от клубовете след дори 2 години. Целта на ръководството на НВЛ е не просто да дойде един шампионат, да свърши и да преминем към следващия, а да има концепция за развитие, както на вътрешните първенства, а също така и на самите клубове, ръка за ръка с развитието на треньори и състезатели. Затова първата стъпка е към разширяване на хората, боравещи със статистиката. Следващата стъпка е да се имплантират в клубовете си и по-специално във взаимната работа с треньорите, които не е срамно да поискат от скаутмена разяснение по статистическия продукт, за да могат да планират подготовката си и с тактически разяснения. И третият етап е вече скаутът и треньорите да започнат постепенно да учат подрастващите на тактика, за да им изградят навика, с който да бъдат готови за мъжките или женските представителни отбори. Тогава и класата на играчите ще бъде по-голяма, защото освен физически, състезателят ще е подготвен и тактически и няма да "губи време" да се учи. Не веднъж и два пъти сме чували въпроси от типа: "Защо сърбите вадят постоянно играчи на световно ниво?". Отговорът е елементарен - защото наред с физическите данни са им развили и тактическите умения. Дори и на най-обещаващия математик, ако не знае таблицата за умножение, ще му е нужно време, за да я научи и стане по-добър. Така е и с играчите, така е и с треньорите.

- Как може да бъде определено скаутменството - хоби или професия?

- За мен лично, когато работех като скаутмен, си беше професионално хоби. Така че започва като хоби, а след като навлезеш в материята - от само себе си идва желанието да ставаш по-добър, да намираш слабите места на съперника и постепенно се превръща в професия. Казано с други думи, какво по-хубаво от това да получаваш пари за хобито си?! Освен това на днешно време възможно ли е срещу 500-600 лв да получиш професия?! Не. Ето, сега това е шанс. Но без труд, желание и упоритост, няма как да стане, разбира се. От няколко години имаме няколко български статистици, които работят в чужбина като скаути и получават много добро заплащане. Да не говорим, че в чужбина не е възможно да пробие наш треньор, без да е подготвен в работата със статистика.

- А кой е най-яркия пример на човек боравещ със статистика и успял в треньорството?

- Безспорно името на Камило Плачи говори на всички не само в България, но и в света. Отличен анализатор, особено на информацията, която получаваше от статистиците по време на самата игра. Не само подготовката преди мачовете с обработката на информацията, но и по време на самите мачове. Може би помните, че по време на Олимпийските игри, на почивките именно Плачи бе човекът, който даваше по-голямата част от наставленията, за да може в тези 30-ина секунди и минутки да предаде информацията на играчите. Тук говорим за екипност, при която старши треньорът се доверява на помощника си за конкретиката, защото той няма възможност да я следи в реално време. Иначе могат да се дадат 10-ина примера на започнали като статистици, които сега са старши треньори на отбори във водещите страни. Един от статистиците в Турция дори пое младежкия национален отбор. Самият факт, че ЦЕВ позволи на скамейките да има още един помощник треньор е именно с цел тази статистика да влиза в употреба веднага - на всяко разиграване. Затова все по-често помощник треньори стават статистици, а следващата стъпка е старши треньори, ако имат и нюх за такива, разбира се.

- За предстоящите курсове за статистици в България има ли готовност НВЛ да поеме всички желаещи?

- Да, от НВЛ имаме пълна готовност. В София курсовете ще се провеждат в зала "Христо Ботев" или в офиса на Българската федерация по волейбол. Имаме готовност да проведем такъв курс и в Пловдив, ако се окаже, че от този регион има желаещи - и да не пътуват до София. Освен това НВЛ ще осигури за своя сметка за времето на курсовете статистическата програма. Наред с администрирането за вътрешните първенства трябва да мислим и за развитието на волейбола като ниво на треньори и състезатели, което ще повиши респективно качеството на игра. Тогава и продуктът става по-атрактивен и привлекателен и за зрители, и за партньори.

Курсът за волейболни статистици, организиран от Национална волейболна лига, ще започне в началото на месец септември - с продължителност 10 посещения (два пъти седмично). За първи и последен път такъв курс е провеждан през 2011 година. Таксата за курсът е 500 лева за представители на клубове и 600 лева за всички останали. Желаещите трябва да имат волейболни познания, обичайните компютърни умения и лаптоп. Национална волейболна лига ще осигури за времето на курса програмата Data Volley, с която се работи. След приключване на курса, завършилите го ще бъдат предложени на клубове у нас за стартиране на работа. НВЛ има готовност с цел улеснение на желаещите да проведе курсовете в три града - София, Пловдив и Монтана, в зависимост от района на записалите се. Краен срок за записване - 25 август 2020 г.

За повече информация и записвания за курса за волейболни статистици:

0899 43 93 33 - Христо Апостолов

Мъжкият национален отбор на България, който е воден от Силвано Пранди и Николай Желязков, завърши лагера в София. За близо два месеца треньорското ръководство успя да види много млади състезатели в действие и да се запознае от близо с техните качества.

Селекционерът Силвано Пранди заяви, че е много доволен от свършената работа, а ето още какво каза за изминалия период пред официалния сайт на БФВолейбол.

Доволен ли сте от лагера в София?

Да, много съм доволен. Условията бяха отлични и имахме ползотворна работа.

Как премина подготовката?

Имаше две основни цели, които вярвам, че успях да изпълня в голяма степен. Първата беше да се запозна с максимален брой млади състезатели, които до този момент лично не познавах и не бях виждал. Втората важна цел бе да дам на отбора една основна система за игра. Всичките състезатели, които преминаха лагера, а те бяха приблизително тридесет, усвоиха системата, която съм въвел в националния отбор. Анализите, които направихме с треньорския щаб след първия мач с Молдова, ни показаха, че волейболистите в голяма степен са разбрали какво искам..

Смятате ли, че успяхте да обхванете всички перспективни млади състезатели през това време?

Да, вярвам, че в почти пълна степен видях всички състезатели, които аз имах като идея, включително и тези, които ми бяха препоръчани от моите колеги в треньорския щаб като интересни играчи и потенциални участници в националния отбор. Успях да видя всички перспективни момчета на възраст между 20 и 24 години. Особено ме радва факта, че се запознах и видях в тренировъчен процес и най-добрите млади волейболисти под 20 години, които са събрани от Найден Найденов. Най-изявените от тях ги включъх в подготовката на мъжкия отбор. Също така бе полезно за мен, че проведох доста разговори с двама от треньорите на подрастващите в България – Найден Найденов и Виктор Карагьозов. Имахме срещи и обсъдихме различни аспекти от работата.

Паралелно с това водихте и треньорски семинар…

Да! И съм много радостен, че имаше голям интерес. Заедно с Българска федерация по волейбол организирахме семинар в интернет пространството, който смятам, че беше доста полезен. В него участваха много български треньори и успяхме да представим в най-общ план системите за игра на националния отбор, както и важни особености от съвременния волейбол. Надявам се тези неща да са били полезни.

По време на подготовката направи ли ви впечатление някои от младите играчи? Може ли да се каже, че има откритие?

Трудно ми да се спра само на едно-две имена. По-скоро искам да посоча, че имах възможността да работя с редица интересни състезатели, които играят в добри клубове в българското първенство, вече имат ниво и виждам в тях перспектива. Георги Петров, Гордан Люцканов, Аспарух Аспарухов, Владимир Станков и Светослав Станков, Илия Петков, Стефан Чавдаров, Николай Къртев, Мартин Кръстев, Кристиян Петров и Светослав Иванов вече бяха част от национални отбор, макар и в разширен състав или във втория отбор. Те са добри играчи и се представиха отлично в подготовката. Но ако трябва да отлича някой наистина, това ще е Димитър Димитров от ЦСКА. На поста диагонал може да се развие много. Има всички предпоставки, ако работи добре и правилно.

След отказването на Теодор Салпаров какво ще кажете за поста либеро?

Както съм казал и преди. Ролята, която изпълняваше Теди Салпаров, ще трябва да бъде запълнена от други състезатели. За момента, понеже съм работил най-много с Петър Каракашев, смятам, че той би могъл да поеме тази функция в близкото бъдеще. Също така и Кристиян Петров. Със сигурност ще следя и други играчи на този пост. Никой не трябва да бъде считан за сигурен титуляр, защото в крайна сметка е важно да играят тези, които са в най-добра форма и подготвени.

Цветан Соколов пое капитанска лента. Как го видяхте през тези дни с новата отговорност?

Не смятам, че капитанът на отбора трябва да има някаква голяма отговорност, която да промени живота му. Основната функция на капитана е, както и на всички останали състезатели, е да играе добре. Лентата не означава, че трябва да представя България в Европейския съюз или нещо подобно. Той трябва да играе силно - Цецо Соколов го прави. През този месец на подготовка показа, че може да бъде на много високо ниво в тренировъчния процес и да бъде пример за останалите.

По-голямата част от основните състезатели поради клубни ангажименти не успяха да вземат участие в контролите. Разочарован ли сте, че не успяхте да ги видите в игра?

Това, че някои състезатели не играха срещу Молдова не е никакъв проблем. Двата мача бяха да кажем един бонус за нас с оглед на пандемията от коронавирус и сложната ситуация в момента. Възможността като цяло да се организират контролни срещи е добре дошла. По никакъв начин не влияят за нашето непосредствено бъдеще - просто са част от подготовката.

Рядко се отдава възможност за двумесечна подготовка. Успяхте ли да работите върху някои по-специфични елементи в играта?

Като цяло ние всъщност имахме пет седмици за тренировки в залата. Преди това правихме физическа подготовка в продължение на 14 дни. Така че не сме имали два месеца да тренираме само волейбол. По принцип смятам, че индивидуалната техника на състезателите трябва да се подобрява в техните клубове. Там е мястото, където да се работи. На лагера на националния отбор не може да се постигнат генерални промени и подобрения. Въпреки това ние акцентирахме и върху това нещо с видео-анализи, които правим с колегите от треньорския щаб, също и с видео-материали за всеки състезател. Посочваме пропуските, нещата, които трябва да се подобрят и които не се правят правилно. И в този аспект успяхме да свършим доста работа.

Какво е разузнаването за другите два съперника от европейската квалификация – Израел и Австрия? Имате ли информация дали водят подготовка?

За момента все още не сме започнали да се подготвяме за европейската квалификация. Имахме други цели за този лагер. Разбира се, имаме информация за отделни състезатели от двата отбора, но нашата същинска работа за подготовката към тази квалификация ще започне в края на декември. Тогава ще се съберем отново за кратък лагер преди участието ни в Израел. Надяваме се, че до тогава ще успеем да придобием нужната информация.

Като казахте, че същинската подготовка ще започне през декември. Някои играчи като братя Пенчеви, Теодор Тодоров, Валентин Братоев и други останаха извън този лагер. Имат ли място отново в разширения състав?

На теория никой не е изключен от националния отбор. Всеки има своите шансове да попадне. Няма хора, за които да съм казвал, че те вече нямат място в състава. Това, което ми се струва обаче по-реално, е да повикам състав от тези, с които работих това лято. Също така да прибавим Георги Сеганов, който не беше през цялото време нас. По съвсем друга причина не успя да участва целия лагер. Той е играч, който със сигурност ще присъства в състава. И едно друго име, което мога да посоча е Владислав Иванов. Състезател, когото познавам много добре и заради това не съм го извикал на лагера през лятото. Специално за споменатите четирима играчи ми се струва по-малко вероятно да бъдат в отбора за квалификацията. Но от друга страна всичко е възможно. В този ред на мисли бих прибавил още две имена, които очаквах да се включат, но по една или друга причина не успяха. Тях също ще ги наблюдавам, защото смятам, че те имат бъдеще. Особено Радослав Парапунов, който бе в САЩ и поради ограниченията за пътуване не успя да дойде. Другият е Жани Желязков, който имаше лек проблем с контузия.

С оглед на цялостното подмладяване в отбора оптимист ли сте за европейската квалификация?

Аз съм оптимист. Това не означава, че на базата на моя оптимизъм ще спечелим всичко възможно и всички предстоящи мачове. Това преди всичко е свързано с много работа, с представяне в тази срещи. Ясно е, че в квалификацията ние ще бъдем фаворит на теория. Но ние трябва да го заслужим и на игрището! Бъдещето ще покажe.