Президентът на "Добруджа 07" Веселин Велев даде интервю за новия формат на волейболната Суперлига за мъже и амбициите на клуба от Добрич за новия сезон.

Господин Велев, какво да очакват феновете на волейбола в Добрич - и като амбиции на клуба, и спрямо новия формат на Суперлигата, който явно предполага по-голяма интрига от началото до края?

Очаквахме с интерес какво ще бъде крайното решение за формата на Суперлигата. И не само ръководителите на клубовете, състезателите и треньорите - феновете също се вълнуваха. Форматът вече е ясен. Логично, сред представителите на клубовете имаше и "за", имаше и "против" промяната. Съвсем нормално е да бъде така. Но за мен специално, а и за нас като клуб е важно генерално да гледаме в една посока. Затова и още предварително казах, че какъвто и формат да бъде приет, "Добруджа 07" застава твърдо зад решението. За мен това е правилно - да изказваме мненията си, но и да се съобразяваме с решенията и клубовете да вървим заедно напред. Форматът на Суперлигата с две осмици ще е интересен. Очаква ни нещо ново и интригуващо. Ще има предизвикателство за щабовете на клубовете да се напаснат към новата схема на игра, но волейболните хора сме адаптивни и ще го направим.

На феновете им липсва волейболът. Поради ранното прекратяване на първенството тази липса се усеща. Вижда се и в социалните мрежи, разбирам го и от разговори - директни или индиректни, в които феновете се интересуват живо какво се случва в нашия клуб, кой ще бъде треньорът - той вече е ясен, кои ще бъдат новите състезатели. Активната фенска маса, която за радост ние имаме, очаква с нетърпение старта. И съответно - да пълним отново залата, както е било винаги. Затова очаквам наистина голям интерес - и заради новия формат, и заради факта, че волейболът липсва на хората.

Вече обявихте завръщането на Миро Живков на треньорския пост? Да очакват ли феновете още радостни новини и около състава на "Добруджа 07"?

Да, Миро Живков ще бъде треньор. Той е познат на волейболната общественост, бил е при нас и успехите на клуба се свързват с неговото присъствие, с неговата работа. Безспорните му качества ни накараха тази година да се обърнем отново към него и се радваме, че той прие. В състава се връщат познати имена, които нашата публика обича. Състезатели, които са били в Добрич и са доказали своите възможности. А още повече са работили с Миро Живков и се познават отлично. Това са Венцислав Рагин, Денис Чавдаров и Георги Манчев. На финала сме за привличането на още един класен състезател. Със сигурност ще бъде много приятна изненада за феновете такова име да бъде в нашия отбор. Разбира се, има още няколко позиции, които трябва да бъдат допълнени, за да се окомплектова отборът. Миро Живков работи и в тази посока, и съответно за доокомплектоване на щаба.

Каква е конкретната цел на "Добруджа 07" за новия сезон в Суперлигата?

Целта, която сме си поставили, е попадане в четворката. Финалите за титлата са евентуална следваща наша цел. Защо не да се превърнем и в приятната изненада в първенството. Въпреки че имаме отбор, който притежава достатъчно класа, "Нефтохимик" и "Хебър" разполагат с много по-голям бюджет и съответно са безспорните фаворити, но имайки предвид треньора и хората, които привличаме, мисля, че може да бъдем фактор в Суперлигата. И съм убеден, че всички ще се съобразяват с нас.

Колко важно е за град като Добрич да има отбор в Суперлигата по волейбол? Какви трудности срещате след пандемията и кой ви помага да ги преодолявате?

Смятам, че волейболът като колективен спорт е изключително важен за Добрич. Няма друг колективен спорт, в който градът ни да има представител на най-високо ниво. А и през годините трябваше да се доказваме като клуб и организация, за да може пък нашата общественост да повярва в това, което правим, и да ни подкрепя. Благодарение на това се появи и фенклубът, който работи активно за издигането на авторитета на волейболния клуб "Добруджа 07". Но, разбира се, нашата работа би се превърнала в усилия напразно, ако нямаме спонсори и съмишленици, които да ни помагат. Защото разходите за издръжката на отборите всяка година нарастват. Ние сме благодарни на всички, които са ни помагали през годините. Въпреки че в обстановката, завладяла целия свят, ни отпаднаха няколко спонсора, ние съумяхме да направим така, че да формираме бюджет и да развиваме концепцията за отбора. Спонсори има, но и всеки е добре дошъл да бъде част от отбора ни в тези трудни времена. За радост, имаме подкрепата и на общината. Благодарни сме им, че оценяват работата, която се върши в клуба и приноса на волейбола за Добрич и за хората.

Как оценявате първите стъпки на новото ръководство на Национална волейболна лига?

Качеството на хората, които са в ръководството на Национална волейболна лига, е безспорно. Аз съм абсолютно уверен, че те ще намерят точния и правилния път. За начина на работа, амбициите и желанието на тези хора бих казал следното - волейболът го очаква добро бъдеще. Както казах - хората са важни и в случая качеството им е безспорно, но за мен е важно всички заедно да работим за изграждане на структури при подрастващите. Имаме ли структура, която подсигурява кадри, нивото на волейбола в България със сигурност ще нараства. Необходима е методика, необходимо е обучение на треньорите, които се занимават с подрастващите, необходима е и помощ на клубовете, които развиват такава дейност. Това е нашият общ път напред.

Пред куп легенди и огромен медиен интерес Любомир Ганев подписа като президент на федерацията по волейбол договор за третото издание на скаут лигата. Отново партньор ще бъде Александър Александров и фондация „Играй с развитие“.

Владимир Николов, Пламен Константинов, Евгени Иванов-Пушката, Мила Кьосева и Тони Зетова уважиха церемонията в Пресклуб „България“. А много от тях вече са били свързани с първите две издания на скаут лигата. До тях седна и Георги Татаров, който вече е младежки национал на България и рожба на този уникален продукт от второто му издание.

„Георги е най-добрият пример, че скаут лигата дава резултати – каза Ганев. – Доказателство е, че този проект работи. Скаут лигата е най-добрата социална инициатива, която федерацията е правила. Случи се благодарение на фондация „Играй с Развитие“. Задължен съм да отбележа, че Г-н Александров много ни е помагал и ще продължава да го прави. Новото издание на скаут лигата ще е следващата пролет и ще се изиграе в три етапа. Първо е предварителен кръг. България е разделена на шест региона и първите 4 от всеки от тях ще се класира за основната схема. Тя ще е съставена от 24 отбора при момчетата и 24 отбора при момичетата. Във финалния турнир ще участват 12 тима – първите 2 от групите в основната схема. Стремежът ни е да се играе в различни градове и да се възбужда интерес. В скаут лигата ще участват 672 деца и 48 треньори. Всеки тим ще бъде от 14 състезатели, водени от един наставник...

Продължаваме да търсим партньори. Градовете-домакини тепърва ще бъдат избирани. Много важно значение ще имат общините. Трябва да изберем къде има най-добри условия за тренировки, мачове и хотелско настаняване. Всяко дете ще играе с екип, на който ще стои логото на БФ волейбол и на „Играй с развитие“. Мачовете от финалния турнир ще бъдат заснети

и ще се пуснат в You Tube канала на федерацията. Така участниците ще могат да извикат свои приятели и да им покажат на какво са способни. Накрая искам да кажа, че г-н Александров е истински радетел на спорта, а договорът е изключително ключов за федерацията. Нашата цел е да направим волейбола по-атрактивен продукт за фенове, медии и партньори. И както за тази кауза, така и по всички други задачи, не сме спирали да работим нито ден по време на пандемията.“

„Исках веднага след втората скаут лига да направя трета, четвърта, пета – възкликна Александър Александров. - Но не се разбирахме със старото ръководство. Аз бях говорил с Любо Ганев, бях сондирал всичко. Докато нямаше промяна, не можеше да се направи. Веднага когато Любо бе избран за президент, най-големите български клубове пожелаха промяна. В платформата на г-н Ганев присъстваше скаут лигата. Това ме направи изключително щастлив. Имал съм много проекти в спорта във всички игри, дори във водна топка въпреки ограничения брой басейни. Но това, което стана във волейболната скаут лигата, е нещо нечувано, мащабно. Предизвикателство е да го правиш. Може би 2000 деца и треньори са ангажирани досега. Сънувах, че правя скаут лига. Сега няма да сънувам. С подписване на договора тя ще започне наяве. Радвам се, че медиите отразяват добре събитията. Това са нашите деца, нашето бъдеще. Георги Татаров е еманация. Той вече е национал, европейски вицешампион и шампион на България. Пораснал и уверен мъж. Има и други като него, минали през скаут лигата. Да се надяваме и новите момчета да се развият и наложат. Скаут лигата произвежда национали на България.“

„Аз участвах в първата скаут лига за момичета – обяви Тони Зетова. - Този проект е един от най-хубавите, които се прави в България. Първо събира всички деца от цялата страна. Имат мачове, създават общество. И ние като треньори можем да видим кои деца изпъкват на фона на останалите. Дано да успее да стане интернационален проект. Да си сверяваме часовниците в младежкото направление спрямо другите страни. Лично като майка се радвам, че моят син ще може да играе. Сигурен съм, че скаут лигата ще има невероятен успех.“

„Също съм участник като треньор от първата година – продължи Мила Кьосева. - Опитът, който децата трупат на такава ранна възраст, е от много голямо значение за развитието в спортната им кариера. В България не са кой знае колко мачовете на тази възраст. Това ще окаже много положително влияние. Децата, които ще съберем, няма да са сигурни в себе си. Но с този проект ще можем да ги убедим малко по-лесно да продължат кариерата си и да постигнат нашите успехи.“

„Под патронажа на г-н Александров свършихме много работа по организирането на скаут лигата – каза Владимир Николов, отговорник за всички национални отбори. - Тя се получи като празник. Радващо е, че продължи четири месеца. За първи път в България, а и в Европа, се прави състезание, в което участват всички отбори. Нямаше нито един отсъстващ. Бяха предоставени екипи, храна, за да може децата да се чувстват обгрижени от началото до края, без това да тежи на клубовете. Един страхотен проект, който завърши с международна гала в Бургас. Това беше черешката на тортата. Преди четири години поставихме летвата високо. Сега се надявам с много работа да можем да достигнем тази височина и да я надминем...“

„За мен скаут лигата беше много готино преживяване – смята Георги Татаров. - Запознах се с доста момчета. Видях как тренират в другите отбори. Даде ми шанс не само на мен, но и на останалите да играем повече мачове. Това е много важно за младите.“

„Благодаря на г-н Александров, че отново подкрепи федерацията и ще можем заедно да организираме проекта – каза Евгени Иванов, шеф на детско-юношеското направление в БФ Волейбол. - Скаут лигата е едно от най-добрите начинания, правени за подрастващи във федерацията. Децата не са изградени професионалисти и им трябва мотивация. Такива мероприятия ги палят. И може да стигнат до нивото на Георги Татаров. Дай боже и той и другите да ни задминат! Изданието ще бъде през пролетта. Ще събере най-добрите отбори в България. За съжаление този път не можем да обхванем толкова, колкото през второто издание. Ще тръгнем с по-малки крачки и дано постепенно да усилваме темпото и да тичаме, както преди. Надявам се, че всички да бъдат доволни. След някоя друга година ще има повече момчета и момичета на терена. Скаут лигата е хубав проект, не знам дали ще стане международен, но в направление ДЮВ вече мислим и за такива прояви. Не сме остров в морето, трябва да се сравняваме и със съседите, и по континентите. Има идеи и дано скоро се реализират.“

Тодор Скримов стартира подготовка с мъжкия национален отбор на България. „Лъвовете“, водени от Силвано Пранди и Николай Желязков, са на лагер в София, като тренировъчният процес стартира със занимания във фитнеса и на стадиона. Скримов е един от най-опитни играчи в състава, а ето какво каза той за подготовката на тима.

Къде прекарахте социалната изолация и как ви се отрази?

Една част в Русия, тъй като поради липса на полети бяхме блокирани със семейството ми. Другата част - тук в България. Мисля, че ми се отрази както на всички останали – доста бе трудно. Най-вече психически. Но важното е, че всичко мина и можем отново да започнем работа.

За първи път ли получавате толкова дълга почивка в състезателната си карира на високо ниво?

Да, първата е от доста време. Поне аз не си спомням да съм имал такава голяма пауза без тренировки. Много беше трудно, защото нямаше къде да поддържам форма, трябваше предимно в къщи. Но това е невъзможно. Опитах се, но загубих доста от постигнатото в последните месеци.

Как се чувствате вече в тренировъчна обстановка?

Трудно е. Почти от нулата се започва. Ще има голяма опасност от травми. Затова трябва да се започне внимателно и прогресивно.

Как се влиза във форма след три месеца пауза?

Не знам. Това ми се случва за пръв път и ще видим как ще се справим. Трябва всички да бъдем много внимателни поради реалната опасност от травми.

По време на този престой в къщи открихте ли някое ново занимание? Хоби или нещо, което не сте подозирал, че можете да правите?

Не бих казал. Единствено прочетох повече книги, отколкото обичайното.

Какъв е коментарът за оставането на Силвано Пранди начело на националния и Николай Желязков като негов помощник?

Аз лично съм доволен съм от работа си със Силвано Пранди. За мен той е точен човек. С Желязков не съм работил, но го познавам и имам само добри впечатления. За мен това е един добър тандем и се надявам двамата да постигнат добри резултати.

Предстои двумесечен лагер. Липсата на състезания ще се отрази ли на мотивацията за подготовка?

Пак е нещо ново. Не нам как може да се отрази, странно е. Но имаме друга мотивация – квалификация за европейското през януари. Тогава няма да имаме много време да се подготвим. Затова трябва да използваме максимално времето сега. Също така това ще бъде и една подготовка за клубните ни сезони.

В състава са повикани доста млади момчета, а вие сте един от най-опитните играчи. Как възприемате тази роля?

Продължавам да правя това, към което винаги съм се стремил – да давам всичко от себе си. Сега е още по-важно да давам добър пример, защото младите израстват покрай по-опитните. Затова повече от всякога трябва да бъда перфектен.

Смятате ли, че може да се изгради един боеспособен отбор за бъдещето?

Разбира се. Познавам почти всички от младите волейболисти. Между тях има играчи с много голям потенциал. Сега зависи от тях да го развият максимално. Но аз смятам, че има добър материал за бъдещето на националния отбор.

Да завършим с клубният ви отбор, оставате в Русия. Какви са очакванията ви за новия сезон?

Не сме говорили още, но най-вероятно целта ще е да попаднем в плейофите на руската Суперлига. През изминалия сезон успяхме, но за съжаление шампионатът бе прекъснат. Сега трябва да затвърдим това и да покажем още по-добри резултати.

Кметът на Монтана Златко Живков присъства лично на важната среща между представителите на волейболните клубове от Суперлигата и новото ръководство на Национална волейболна лига, на която клубовете решиха елитното волейболно първенство при мъжете да се провежда с формат от две осмици по осем отбора.

Господин Живков, какво е вашето мнение за новия формат на волейболната Суперлига при мъжете?

Беше направена хубава и решителна крачка за българския волейбол. Това е моето мнение, но и виждането на преобладаващата част от хората, които се занимават с подкрепата на тази игра. Новината е, че Суперлигата е от 16 отбора, разпределени в две осмици, и ще имаме първенство, наситено с мачове с интрига. Това показва желанието за развитие на волейбола, желанието на повече волейболни центрове да се опитват да развиват волейбола професионално. За всички е ясно, че това е най-успешният колективен спорт на България, имайки предвид всички отличия от олимпийски игри, световни и европейски първенства. Въпросното развитие на спорта на професионално ниво в повече центрове е един от акцентите.

Втори акцент - убеден съм, че конкуренцията ще бъде по-силна. Така или иначе водещите отбори и сега са готови 90% като селекция. Останалите също ще имат достатъчно време да се включат в периода до старта на шампионата. И да дадат заявки за своите амбиции още от началото.

Много любопитен ще бъде форматът с определянето на участниците в първата и втората осмица на Суперлигата чрез 4 отделни турнира с по 4 отбора.

Аз съм от хората, които смятат, че е много добре, че е даден шансът и на отборите, които останат във втората осмица, да имат правото да се включат в плейофите. Така най-амбициозните и най-подготвените от втората осмица - завършилите условно казано на девето и десето място след редовната фаза, ще имат възможност да изместят седмия и осмия и така да влязат в плейофите за определяне на шампиона. Определено това са акценти от забелязаното желание за промяна към много по-добро.

За първи път виждам, че Национална волейболна лига се грижи с определени процеси, които предстоят да се случват при стартирането на първенството, с детайли по организацията на първенството. Но за първи път така детайлно бяха разглеждани всички важни моменти - волейболни и организационни. Бяха коментирани конкретни теми, промени и правила - и в името на интригата на мачовете, и на справедливостта. Бяха дискутирани детайли от възможно най-интригуващото определяне на шампиона и призьорите, имаше ползотворна дискусия за изпадащите отбори, за евротурнирите.

Друга много важна тема е проведената дискусия за участието в европейските клубни турнири. Участвайки, показваме доколко сериозен е шампионатът, а и хората, които до голяма степен развиват и играят волейбол в страната. Неслучайно поисках да има санкции за тези, които добият право, а се откажат от участие в евротурнирите. Защото имахме пълен парадокс - говорихме си за Суперлига, а вместо в Европа да играят добилите право - първият, вторият, третият, четвъртият, да се стига да участват шестият, седмият, че и до десетият в класирането. Това беше много важна тема, коментирана от всички представители на клубовете, която също ще допринесе за по-добрия краен продукт.

Генерално за избрания формат с две осмици по осем отбора смятам, че това със сигурност ще качи качеството на първенството.

Как оценявате първите стъпки на новото ръководство на Национална волейболна лига и работата с клубовете?

- Няма как да не правят впечатление амбицията и желанието на новото ръководство - и на Атанас Гаров и Станислав Николов за Национална волейболна лига, и на Любомир Ганев за федерацията като цяло. Конкретно за Национална волейболна лига отчитам, че за работа са се захванали все опитни хора, с доказани организационни умения, но от друга страна изпъква и желанието им за позитивна промяна - да направят първенството по-интересно и по-интересно, да мотивират отборите, включително и с финансови стимули. Нямаше как тази структура да остане една затворена система, в която никой нищо не знае - какво получава, при какви правила го получава, защо го получава, а в крайна сметка и нищо не получава. Някакви неща се коментираха под сурдинка, но в никакъв случай в този формат и с такъв размах.

Аз намирам първите стъпки на новото ръководството на Национална волейболна лига за силно обнадеждаващи. И то със спокоен тон, без излишни изхвърляния. Това е страшно по-добре, отколкото високопарни приказки и биене в гърдите с неща, които са извън възможностите на голяма част от хората, които ги изричат. Останах доволен и от по-дългосрочния поглед, който съществува в момента - утвърждаването на конкретния формат и план за развитие от 4 години. За да има приемственост и да се работи за развитието на българския волейбол, трябва да бъде даден шанс - и на центровете в страната, и на различните школи, и на самите млади състезатели, и на тези, които инвестират в тях. Това е пътят да се развият центровете, които имат желание. А отдавна не е имало такъв наплив от желаещи да влязат в Суперлигата.

Повтарям - Суперлигата е от 16 отбора, от две взаимносвързани осмици.

Просто тези, които се притесняват и които гледат по-аматьорски на темата, са против промените, защото се притесняват, че нямат сериозни, конкурентни отбори. А в крайна сметка, когато говорим за този най-успешен колективен спорт в България, трябва да имаме предвид, че коментираме Суперлигата на България, а не първенство за юноши, за ветерани или за любителските първенства. И колкото повече се поизчисти аматьорското отношение към тези теми, това ще даде толкова по-голяма възможност за развитие и за по-добри резултати.

Прави впечатление вашата лична ангажираност към спорта и в частност към волейбола в Монтана - дори и от самото ви присъствие на срещата с представителите на клубовете от Суперлигата. Каква е вашата мотивация лично да се борите и за развитието на спорта в България, и за интересите на спортните клубове във вашия град?

- За мен Монтана е кауза, но спортът - също. Има много начини човек да постигне това, което иска. Когато усеща, че има моменти, в които трябва да се намеси директно, защото има криза на доверие към останалите хора, които в случая се занимават с волейбола, ако наистина спортът му е кауза, тогава трябва да се намеси по-сериозно и по-отговорно. По този начин гарантира развитието на този спорт.

Аз бях впечатлен от последното заседание на Национална волейболна лига - над 4 часа дискусии за волейбола. В Брюксел правим такива заседания в Европейския комитет на регионите, както и в Управителния съвет на сдружението на общините. Но аз не смятам, че форуми като заседанието на Национална волейболна лига заслужават да бъдат подминати. В крайна сметка, човек или иска да направи нещо и да го направи добре, или не. И когато има колебания, те трябва много бързо да бъдат изчистени и човек да е наясно, когато поеме ангажимент, дали може да го изпълни, дали има съмишленици, заслужава ли си да го направи... При нас волейболът е спорт с традиции. Навършва се 73-а година от създаването на волейбола в Монтана. Само футболът е по-стар, догодина ще стане на 100 години. Ние сме мъжки волейболен център с традиции и разбрах, че ангажиментът трябва да бъде малко по-голям, защото нещата иначе няма да се получат. Аз съм заварил другия подход - като поведение и отношение. Но вече споменах - спортът е и кауза. Това е инвестиране в млади хора, в професионален спорт, в школите, в бъдещето. Това е нещо, което определено си заслужава да бъде направено като усилие.

Разбира се, има много хора, които не разсъждават по този начин, но за тези двайсетина години, в които вече съм кмет - в това отношение рекордьор в България в областните градове и центрове, се убедих, че работата трябва да се захване извътре, ако трябва да цитирам Дякон Левски. И само с гледане, коментари и приказки няма да стане. Според мен в днешна България в 2020 г. има не повече от 30-40 човека българи, които знаят как се организира и издържа колективен спорт - говоря за всички спортове, не само за волейбола. И поради тази причина винаги е хубаво и интересно, когато срещнеш съмишленик или виждаш някого, като да кажем Краси Илиев - президента на "Черно море", който 27 години прави нещо в третия по големина град на България почти самичък, почти напук на другите принципи на професионалния спорт, с които Европа се сблъсква и ги реализира. За мен е интересно да видя всеки от тези хора по какъв начин гледа на организирането, инвестицията и развитието на волейбола. Не крия, че една част от колегите кметове, които в момента помагат активно, също говориха с мен. Чисто приятелски и колегиално - къде, какво и как може да бъде направено. Човек винаги може да вземе всичко от всеки. И поради тази причина смятам, че тази комуникация и тези разговори доведоха до това, че днес волейболните центровете са повече от тези, които бяха преди десетина години.

Виждате ли още по-голямо поле за развитие, базирано на добро партньорство на волейболните хора с вашите колеги кметове, с представителите на властта, за да има след десет години още повече волейболни центрове и от днес?

Изключително важно е да има сътрудничество и отношение. Защото си личи, когато отношението е налице. Дори не говоря толкова за самите общини. В никакъв случай не искам да персонифицирам, защото ние в повечето случаи не можем кой знае какво да направим и кой знае колко да помогнем от самата община. Това не са общински спортове, говоря за първите отбори във волейболната Суперлига - за нас, за "Хебър", за "Нефтохимик", за "Добруджа", за "Марек"... Общината може да помогне, както и всъщност прави. Както в Бургас, както в Пазарджик, където с Тодор Попов имахме доста разговори на тази тема, преди да се захване сериозно за развитието и връщането на славата на този спорт, както в Добрич, в Дупница... Много е важно обаче да има и други хора отстрани, да резширавяме отбора ни от хора, за които спортът е кауза, и с нови идеи и нови усилия да работим за още по-сериозното развитие.

Не мога да се примиря с факт, който често давам за пример - словенския град Целе. В една от бившите югорепублики, една от най-бързо развиващите се, двумилионната Славения, в град с 30 000 души население има седем отбора в колективни спортове! И бюджетът, който отделят за спорт, е по-висок от този на Столична община - 800 000 евро. Тази двумилионна европейска страна имаше 4 олимпийски медала от последните игри в Рио - златен, два сребърни и бронзов, ние сме седеммилионна държава и имахме сребърен и два бронзови медала в Рио. И се чудех как тези хора в Целе, на тази територия имат едновременно мъже и жени баскетбол, мъже и жени волейбол, мъже и жени хандбал, футбол. Това е толкова тежко като издръжка, че само тези, които не са се занимавали, не знаят за какво става дума. Останалите хора са наясно за какво говорим.

Когато искаш да свършиш нещо, има една приказка на шопа: "Нема начин да нема начин!" Когато искаш да си намериш оправдание, както го правят повечето, обикновено казват, че е трудно, че е невъзможно, награждават те с ругатни и коментари. Това обаче не е в състояние да откаже сериозните хора. Когато видиш волейболната зала пълна, какво по-голямо удовлетворение. В крайна сметка това се прави за хората. Шаблонно е да казвам, че е трудно, че е тежко. Разбира се, че е така. Ако беше лесно, щяха да го правят всички, сега го правят единици. В България го правят единици, защото отношението е много-много по-различно.

Какво да очакват хората в Монтана и въобще хората в България от предстоящото волейболно първенство?

Аз смятам, че, живот и здраве, ни очакват много интересни срещи още от групите. Силите са поизравнени. Извън тези, които хвърлят най-много усилия и които са с най-големи бюджети. Мисля, че тази конкуренция ще породи още по-голям интерес. Убеден съм, че залите ще бъдат все по-пълни. Сигурен съм, че това е шанс повече млади хора да израстват с тази любима игра на всички българи. Ще съм много щастлив, ако има повече хора в залите - това е най-голямото мерило.

Извън удоволствието от пълната зала, какви са целите на "Монтана" от чисто спортен характер?

"Монтана" е най-постоянният отбор в Суперлигата в последните години. От седем години "Монтана" е в четворката на България - винаги е в борбата за титла, купа и медали. Един-единствен път преди две години сме били пети. В спорта минало няма, в спорта е важно настоящето, миналото е за децата ни и за сладките разкази кога и къде какво е било. От такава гледна точка амбициите ни са и през този сезон да бъдем не по-зле, отколкото предходния. Сега ще играем за Купата на CEV заедно с "Хебър" след оттеглянето на "Добруджа". Иначе стигнахме до четвъртфинал в Чалъндж къп, до полуфинал - на крачка от финала, преди две години. Амбициите ни са поне да повторим това, което правим в последните 6-7 години, тоест да се борим в четворката за разпределение на призовите места. Разбира се, това са само нашите амбиции и желания, които аз смятам, че имаме сили да постигнем. Но това са амбиции и желания и на други наши колеги, които развиват волейбола и клубовете си, така че битката ще бъде оспорвана и много интересна. При всички положения е много по-добре, че имаше новини за волейболното първенство и форматът беше променен, за да се стимулират желаещите да развиват волейбола и да се накарат другите да си изберат пътя - дали да направят следващите крачки, или да си потърсят някакво друго занимание.

Звездата на „лъвовете“ Цветан Соколов започна подготовка с националния отбор на България. Диагоналът заяви в интервю пред официалния сайт на БФВолейбол, че се чувства много щастлив от възобновяването на тренировъчния процес.

Преди известно време казахте, че сте много нетърпелив да започнете тренировки. Как се чувствате след първите две занимания?

Много добре, наистина. Липсваше ми да съм в залата и да тренирам. Каквото и да говорим, тренировките, които правих в къщи, нямат нищо общо. Чувствам се много добре в залата, дори и в момента да не играем волейбол. Подготовката и тренировките са много по-различни, много по тежки и много по-удовлетворяващи. Щастлив съм да се върна да работя.

Дългата принудителна пауза помогна ли ви по някакъв начин да се възстановите психически и физически след тежкия клубен сезон в Русия?

Физически нямам някакви проблеми. Имаше периоди с някакви болежки, но това е нормално. Да кажем, че този сезон бе спокоен от гледна точка на контузии. Нямах фрапантни травми предвид дългите пътувания, които трябваше да изминем. Очаквах да бъде много по-тежко физически, но се радвам, че съм толкова добре. Психически имах нужда малко да не мисля за волейбол, защото тази година се натоварих доста. Имаше много нервно напрежението от гледна точка на факта, че не успяхме да изпълним на ниво някои поставени цели с отбора на Зенит (Казан), дори и да спечелихме Купата на Русия. В някои други състезания не направихме това, което се очакваше от нас. Затова имах малко нужда се отделя, да не мисля за волейбол. Да кажем, че това изолиране ми подейства добре.

За първи път от години националният отбор няма да има мачове това лято. Как възприемате тази ситуация?

С оглед на пандемията по целия свят мисля, че е нормално. Не трябва да се рискува здравето нито на спортистите, нито на треньори и хората, които идват да ни подкрепят. Затова смятам, че е съвсем разумно решение. Лагерът, който правим в момента, ще помогне много. Трябва да сме готови за квалификациите за европейското първенство през януари. Този дълъг период на подготовка ще е плюс за всички. След това, когато започне клубният сезон, няма да имаме време. Клубовете са длъжни да ни освободят за националния отбор едва десет дни преди всяко състезание. Те не са достатъчни. Едва ли не само трябва да ни съберат и да ни наредят в игрището. Затова този дълъг период на подготовка и тренировки през лятото са изключително важни. Ще се опознаем, ще се види какво трябва да се работи. Да кажем, че 70 % от подготовката за европейското догодина трябва да я свършим сега.

Вашият коментар за треньорския тандем Силвано Пранди – Николай Желязков?

Този тандем ще бъде много успешен, защото всички познават Силвано Пранди и Николай Желязков. Смятам, че дуетът ще работи добре. Двамата са големи специалисти и многократни шампиони като треньори. Времето ще покаже. Но аз съм убеден, че ще работата им ще е успешна.

В националния отбор са поканени доста млади момчета и дебютанти. Как гледате на тази промяна?

В България има много перспективни и качествени момчета. Това подмладяване е крачка напред. С оглед на следващия четиригодишен цикъл всяка държава го прави. Дава се възможност на млади състезатели за развитие. Да добият повече опит и да помогнат, с каквото могат за цялостното представяне на отбора. Защото всяка една генерация на поколенията си има своите представители, които израстват и вървят напред. Ето един пример в нашия състав – Алекс Грозданов. Той игра прекрасно и на двете изминали квалификации. Друг такъм пример е Мартин Атанасов. Те ще израстват още и още и са бъдещето на националния тим.

По време на пандемията имахте срещи с млади волейболисти, за които вие сте един от големите герои. Как се чувствате в ролята на ментор?

Първо имах онлайн среща със състезателите от ВА Стойчев-Казийски. След това срещнах волейболистите на Левски. За мен беше много приятно, досега не го бях правил, но определено ми хареса. Бях изненадан от вниманието на всички тези млади момчета. Задаваха всякакви въпроси за бъдещето. Досега не ми се беше случвало и отначало се чувствах малко притеснен как да отговарям. Но реално това са момчета, които сега прохождат и имат голямо бъдеще. Опитвах се да им давам някакви съвети - такива, каквито аз навремето съм имал нужда да чуя. А също и нещата, които аз не съм правил, а е трябвало да правя. Опитах да им кажа, това, което е нужно да се прави от гледна точка на моя опит, ако искат да израстват като спортисти. И най-вече като личности, защото спортът възпитава.

Ще продължите ли и за в бъдеще с такива срещи?

Ако ме поканят с удоволствие. Беше страшно приятно.

Оставате в Русия. Какви са очакванията ви с отбора на Динамо (Москва) за новия сезон?

Винаги са да играя на финал и да го печеля. Очакванията на Динамо не са по-малки – всеки сезон се целят се в титлата. От много отдавна не са печелили златото и се надявам следващия сезон това да се случи. Да се променят нещата и да сме изненадата.