Васил Господинов, едно от големите имена в българския волейбол, национален състезател и треньор с много успехи и титли, празнува рожден ден днес. Легендата навършва достолепната възраст от 85 години.

Господинов е роден през 1936 година в Стара Загора, където прави първи стъпки във волейбола. Участник е в юношески формации в Града под липите, след това е национален състезател на България. Господинов е един от легендарните участници с държавния ни отбор, който е основен принос за включването на волейбола в олимпийското семейство.

През 1957 година България е домакин на силен международен турнир, организиран от МОК, който се играе на Националния стадион "Васил Левски". Съперници на родните представители са СССР, Чехословакия, Румъния, Франция. Страната ни печели турнира, а след него МОК решава да включи волейбола като част от летните олимпийски игри. И в момента на главния вход на стадиона има възпоменателна плоча, която отбелязва този триумф.

Победителите в силния демонстративен турнир в София-1957 г., с който волейболът бе приет в олимпийската програма: от ляво надясно, прави, Б. Гюдеров-капитан, В. Симов, Б. Мошелов, Т. Вутов, Т. Симов, П. Топалов, Д. Шойлев, П. Пондалов, В. Господинов, клекнали, Я. Оташлийски, Н. Руски и Н. Лечев. От снимката отсъстват Д. Захариев и И. Асенов, общо 14, от които за всеки мач са записвани необходимите 12.

След завършването на средното си образование Господинов записва треньорската школа към ВИФ "Георги Димитров", е по-късно става и преподавател в спортния институт. Продължава да се състезава в Академик (София), а после става и треньор на отбора. През 1965-1968 г. последователно извежда женския отбор на Академик от третото до първото място в родния шампионат и така разбива тоталната хегемония на Левски - Спартак, като печели 2 поредни титли през 1968 и 1969 г. "Сините" го канят на работа и там отново 2 пъти е шампион на страната.„

С женските отбори печели 9 шампионски титли у нас. Близо десет години ръководи и различни гарнитури на женските национални отбори, като отбелязва редица успехи на международна сцена, сред които четвърто място на Европейско първенство и три пъти участие на Световно първенство.

Преди няколко години Господинов издаде автобиографична книга "Моите стъпки във волейбола", където в две части разказва за своя професионален път и разяснява част от своите методи на тренировка. Творбата е комбинация от автобиографични данни и същевременно е насочващо специализирано помагало, изготвено въз основа на споделени знания, изградени в дългогодишния състезателен и треньорски опит.

Българската федерация по волейбол честити празника на легендарния Васил Господинов!

Световната волейболна федерация FIVB постави в "балон" следващото издание на Лигата на нациите през 2021 година. Причината е пандемията от коронавирус в целия свят.

Концепцията с "балона" свежда до минимум възможността делегациите на отборите да се заразят. Всички 16 участници ще бъдат поставени при максимално стриктни медицински мерки само в една държава. Ще бъдат тествани постоянно за Ковид-19. Мъжките и женските отбори ще изиграят равен брой мачове.

Решението беше взето на видео конферентна връзка и одобрено от съвета на Лигата на нациите. Домакините на "балоните" ще бъдат определени през февруари. FIVB иска да ограничи до минимум пътуванията между държави и да осигури възможно най-добрите условия да всички участници.

Ивайло Константинов е вицепрезидент, член на управителния съвет и председател на финансовата комисия в Българската федерация по волейбол. Бизнесменът говори за актуалните събития в централата пред официалния сайт.

- Отчетът на Българска федерация по волейбол беше публикуван. Доволен ли сте от постигнатото, г-н Константинов?

- В тази сложна за света ситуация не може да се каже, че сме напълно доволни. Най-важното е, че направихме максимума. За съжаление пандемията ни спря за доста неща, които съм сигурен, че щяхме да сме направили.

- Президентът Любо Ганев каза, че до лятото федерацията няма да има нито един лев задължение. Ще се случи ли?

- Наблюдавайки финансовите отчети и моментната снимка при влизането в длъжност на г-н Любо Ганев като президент и на нас като членове на управителния съвет, мога само да адмирирам дисциплината на екипа. Пожелавам да продължаваме в същия дух. Винаги съм изповядвал философията, че не ниските разходи, а високите приходи обезпечават правилния процес. В тази посока благодаря на всички членове на управителния съвет, които подкрепят тази линия. И помагат за намирането на партньори. Ако продължаваме по този път, съвсем скоро финансовото състояние на федерацията ще е наистина розово.

- Колко партньори намерихте?

- С това се занимават основно комисията по маркетинг и Любо Ганев. Важното е, че намерените партньори обезпечават на 100 процента финансовия план за 2021 година.

- По какъв начин успяхте да заздравите финансовото състояние на федерацията?

- С премерване на целесъобразността на всеки разход. С налагане на изключителна финансова дисциплина. Плащат се пари за всяка потребност. Не съм запознат в детайли, за да говоря за конкретните разходи и пера, но са икономисани много разходи, което води до позитив и в спортно-техническа гледна точка. За мен думата "разход" в спортна федерация не е определяща. По-важното е да изпълним дълга си и да създадем такива условия, че волейболът, който има сериозни традиции в България, да стане не само привлекателен за децата. А да ги мотивира да растат в развитието си. Надявам се да има сериозна конкуренция за място в националните отбори и това да доведе до качествени резултати.

- Какво не успяхте да постигнете?

- В интерес на истината много са нещата. Главната цел, която си поставихме, е да има ново лице на българския волейбол. Именно с тази мисия се съгласих да участвам в управителния съвет. Искам да върнем волейболът там, където му е мястото. Да си спомним за годините, когато се цупехме на четвърто място в Европа и света.

- Предстоят две големи домакинства на България - на европейското за жени и на световното за младежи. Ще се справим ли?

- Няма никакви причини да не се справим. Работи се много сериозно по тази тема. Има нужният капацитет. Всичко финансово е обезпечено. Няма място за оправдания. Разбира се, в трябва да следим епидемиологичната обстановка в света. Тя вече не зависи от нас. Сигурен съм, че при организацията ще сме перфектни.

- Какво мислите за работата ви с Любо Ганев като президент?

- Много лесно се работи с него. Аз харесвам такъв тип взаимоотношения. Може и посред нощ по телефона да се вземат решения. Така трябва да с случват нещата. Заради вируса принудително направихме 5-6 онлайн заседания, които със сигурност не са продуктивни, колкото тези на живо. Но произведоха нужния ефект, за да се вземат навременни решения. Има какво още да искаме като повишаване на квалификацията на съдиите и оптимизиране на първенството. Особено вътрешното. Там сме длъжници на зрители и отбори. Но вървим в правилната насока и дано тенденцията се запази. Искам скоро да гледаме мачове, за които има дефицит на билети.

Ето какво каза Любо Ганев по доста теми не само за националния отбор, но и за бъдещите си намерения.

- Господин Ганев, притеснявахте ли се, че европейската квалификация можеше да не протече по този начин – ясно е, че България беше най-силният отбор и изявен фаворит в групата?

- Никога не съм се притеснявал, защото съм с този отбор от 2012 година. Много добре знам какви са възможностите на нашите волейболисти. За мен беше ясно, че нашият отбор превъзхожда съперниците. Нашата задача като федерация е да им създадем най-добрите условия. Единственото, което казах, че искам от момчетата, е да идват в националния отбор с желание. А не да го правиш по задължение. Когато обаче видях тази мотивация в отбора сега, знаех, че няма как да не успеем. Винаги съм казвал, че националният отбор е само за най-мотивираните и най-подготвените.

- Споменавате думите желание, мотивация. Това е националният отбор на България и въпреки че времената се промениха, не е ли признание да се състезаваш за родината си?

- Промени се манталитета на хората, дори начина на общуване. Сега са на лагер, в една стая са и не общуват помежду си, а си пишат по телефоните. Навремето на подготовка на Белмекен имахме един телевизор в цялата база – щеш, не щеш отиваш и гледаш телевизия заедно с всички останали спортисти. Всичко това се усеща в колективните спортове. Всеки зависи от играта на съотборника. Аз това им казвам – момчета, вие играете за вашите съотборници, за феновете и чак тогава за федерация или нещо друго. Колкото по-силен е колективът, толкова резултатите ще бъдат по-добри.

- Парите ли промениха ситуацията?

- Когато говорим на тази тема трябва да сме откровени – вероятно нито един национален отбор в света не може да мотивира финансово националните си състезатели. Дори и най-богатите федерации – италианска, руска, бразилска – те няма как да дадат такива пари, каквито дават клубовете. Един състезател от ранга на Матей Казийски например получава 1 милион евро. Колко да му дадеш в националния отбор?! Така че националният отбор е за онези, които са мотивирани и наистина имат желание да играят.

- Кой е лидер в настоящия отбор на България, когато говорим за пари и мотивация?

- В момента като лидер се изявява Цветан Соколов. Както самият той казва обаче, важното е отборът да бъде лидер. Жоро Братоев също беше такъв характер, беше непукист и можеше да реши дадени ситуации. Да си лидер днес особено със социалните медии не е толкова лесно. Напрежението и тежестта не е за всеки. Има хора, които не издържат на критики или въобще на подобно внимание и напрежение.

- Споменавайки Жоро Братоев, през годините доста често те бяха център на вниманието поради различни причини. Можеше ли да националният отбор да се възползва повече от качествата им?

- И Жоро, и Вальо, са много добри момчета, постоянно контактуваме с тях. Уважавам ги много и като състезатели, и като хора. Да, по-особени са като хаактер, но може би се понатрупаха някои фактори. Мисля, че достатъчно помагаха, когато бяха викани в националния отбор.

- Имаше ли треньори, които се съобразяваха с характерите на дадени състезатели?

- И Камило Плачи, и Пламен Константинов, и сега Пранди – никой не се влияе от характерите им. Той иска тези, които са в най-добра форма и нищо повече. Това важи в особена степен за Силвано Пранди. Неговата философия е такава, че ти ако не си на сто процента, той ще ти каже, че по-добре да пусне друг играч, който влиза в тактиката му за даден мач или турнир.

 - Пранди е треньор с ясен срок на договора. Какво ще стане след това?

- Ние вече сме се разбрали. Затова беше избран тандем Пранди – Николай Желязков. Идеята е Силвано да е треньор до 2022 година, когато му изтича договора, а след това Ники да го наследи. Но по абсолютно цялата и съща методика, по която в момента се работи. Догодина има световно първенство в Русия, където ще направим тест точно на този отбор. Там да натрупа самочувствие и дай боже и добро класиране. И да настъпи 2023 година, когато вече се взимат под внимание резултатите, за да се класираме за Олимпиадата през 2024 година.

- Тече неизменното подмладяване и смяна на поколенията. Става ли все по-трудно първо да привлечете деца да тренират, а след това да ги задържите след младежка възраст?

- Ето това е нашата задача. Ние имаме много деца, които тренират при подрастващите. И в момента, в който станат на класическата тинейджърска възраст – 15-16 годишни, особено при момичетата започват да се питат – барманка ли ще ставам, гадже ли ще имам да ме води на екскурзии. Момчетата се питат – ще уча ли, бизнесмен ли ще ставам, далавери ли ще правя. А за да ги задържиш, трябва треньорите да го правят, но нашата работа е и да ги “запалим”, но не само да запалим искра, която да тлее, а да гори огън.

 - Какво е мнението ви за клубното първенство?

- Всяка година става от силно по-силно. Преди години си мислех, ако във волейбола имаме парите в баскетбола, ще сме на светлинни години и няма да се чудим какво да правим. Защото в баскетбола има повече пари от волейбола. Но сега конкуренцията в нашето първенство е доста сериозна. Допреди 4-5 години с 400 000 лева можеше да станеш шампион на България. Сега, ако нямаш минимум 400 000 лева, не можеш да изкараш Суперлигата. Разбира се, има накъде още да се работи – има отбори без тийм мениджъри, все още не работят в маркетингово отношение. Когато има такива клубове като Хебър Пазарджик, Монтана – те работят правилно, намират успешно партньори и нещата се получават. Казвам партньори, защото не обичам думата спонсор. Спонсор е, когато отиваш и искаш от някого пари без да му предложиш нищо. Нашата цел във волейбола е да направим така, че дадена фирма или компания, когато си партнира с нас, да асоциира бранда си с нашия спорт, да има позитиви от това сътрудничество.

 - Нека преминем към началото на вашето управление във федерацията. Категоричното ми мнение е, че нещата се промениха чисто откъм контакти с медиите, маркетинг…

- Благодаря за оценката. Вижте, няма как да искаме един спорт да се развива, а хората, които го правят, да стоят на едно място. Ключът към успеха беше в това, че трябва да направим нещо по-добро за волейбола. Да нямаме лична изгода, а да мислим за спорта. Убедихме се и се обединихме, че всички трябва да мислят за волейбола. Аз, Евгени Иванов-Пушката, Боре Кьосев, Александър Александров – ние, например не сме представители и нямаме клубове, но сме в Управителния съвет, за да опитваме да помагаме на волейбола. Моята цел е да направим от волейбола един продукт. Когато бях на предизборна обиколка сред клубовете им казах – ето, това е моята програма. Искате ли да работим заедно, тоест – ще работите ли по моята програма, защото клубовете са в основата на спорта. Казах им, че щом съм се хванал на хорото, ще го направя – аз пари и условия ще осигуря, въпросът е те да искат да се развиват и да растат. И тук визирам клубове, треньори, съдии, федерация. Не може ние като федерация да израстваме, а клубовете или треньорите да стоят на едно ниво.

 - Каква е мечтата ви?

- Като управление извън спортните резултати, искам да направим една волейболна зала, комплекс, към който да има прилежаща леглова база например с 50-60 стаи. Така ще можем да взимаме много домакинства на различни събития. Ако успея до края на мандата си да осъществя тази мечта, ще бъда доволен.

 - Вие сте съвсем друг образ, който създава впечатление, че може да работи с всички на всички фронтове. Така ли е?

- Когато казвам, че искам да превърнем волейбола в продукт, идеята и стратегията ни е такава. Преди проблемът беше, че няма пари и затова не се наемат хора за определена работа. Сега има пари, искам хора, които да работят и да се развиваме. Тънкостта във всичко е, че аз никога не съм усещал волейбола като професия. До последния си ден – нищо, че съм печелил милиони. До последната топка, която забих – не го усещах като професия, радвах се на всичко като малко дете. Аз имам идеи и възможности, знам, че където и да съм влязъл, не съм оставил затворена врата и мога да постигна нещо. Но аз винаги ще съм длъжник на волейбола. Сега, за да съм милионер, се дължи на това, че съм бил волейболист. Имам бизнес за милиони, аз съм построил комунизма за себе си и сега на драго сърце ще правя всичко, с което съм се заел в името на волейбола. Когато правиш едно нещо с удоволствие, няма как да ти тежи.

 - Звучите малко наивно, отстрани, ако някой ви погледне, може да ви каже, че сте глупак. Мина времето на романтиците в спорта, а вие изглеждате точно такъв…

- Важното е човек като заспи вечер, да се почувства доволен от свършеното днес и да е с чиста съвест. А за това какво ще кажат хората – много отдана съм ги надживял тези неща. Родил съм се без да искам, ще умра без да искам, но ще живея, както си искам….

Давид Давидов е вицепрезидент, член на Управителния съвет и председател на комисията по маркетинг към Българската федерация по волейбол. Бизнесменът говори пред официалния сайт за изминалата 2020-а и какво очаква от новата 2021 година.

Българската федерация по волейбол публикува отчета за свършената работа. Какво е вашето мнение за него?

Коректно очертава свършеното през 2020 година. Друга тема е дали сме направили всичко, което очаквахме. Отчетът е важен от една страна, но много по-голяма тежест имат нашите амбиции. За съжаление стартът на сегашното управление на федерацията беше много труден най-вече заради пандемията от коронавирус. Дано 2021 година да е много по-ползотворна.

Кое е най-доброто постижение на федерацията?

Стартирахме много неща. Започнаха да функционират работещи комисии. Бяха изготвени административни правилници. Федерацията успя да излъчи треньорски екипи за подрастващите, мъжете и жените. Най-важното постижение обаче е събирането на екип от хора, които са истински ангажирани с с волейбола. Те ще допринесат в краткосрочен и по-дългосрочен план за развитието на федерацията и спорта ни.

Какво не успяхте да свършите?

Ще кажа за моята област. Имах желание да привлечем много повече партньори. Имаше започнати разговори, някои стигнаха до финала. Но ситуацията с вируса промени много света. През 2021 година очаквам много повече партньори във федерацията. Знам, че има достатъчно хора, които искат да бъдат рамо до рамо с нас.

Какви цели си поставяте през 2021 година?

Да засилим работата в отделните комисии на федерацията. Надявам се на повече практически резултати в треньорската и съдийската комисия. Там има хора, които могат да вдигнат нивото. Трябва да имаме и конкретни очаквания от националните формации и треньори. Резултатите са тези, които измерват кой какво е свършил. Целта ни е и да публикуваме финансови отчети на определени периоди от време. И да не забравяме - България очаква две сериозни домакинства през 2021 година.

Как върви работата ви с Любо Ганев като президент на федерацията?

С Любо се познаваме от много по-рано. Видимо е, че работата му във федерацията дава резултати. Продължаваме да се сработваме. Ганев е човек, който има желание да бъде успешен и коректен президент. Подбира много добре хората си. Радвам се, че именно той оглави федерацията.

През 2021 година България ще е един от домакините на две големи първенства – европейското за жени и световното за младежи. Какво предизвикателство е това за федерацията?

Няма да е за първи път на България, но ще е за първи на нас като ръководство. Мотивацията ни да направим запомнящи се турнири е огромна. Благодарение на тях спортът може да има много положителен ефект върху обществото и все повече подрастващи да имат желание да се занимават с волейбол.

Миналата година открихте новия спортен център на Левски. Какво означава той за вас?

Едно изключително удовлетворение. Не можете да си представяте какво удоволствие е да гледаш едновременно три заети от юноши и девойки игрища. Това ни мотивира да направим комплекса и той вече е факт. Надявам се, че от тези игрища ще израсне серия от силни български волейболисти.