България може да бие! В изключителен мач за водения от Лоренцо Мичели тим разгромихме Канада с 3:0 (26:24, 25:22, 25:21). След като в пет гейма от първите два двубоя срещу САЩ и Япония водихме и не спечелихме нито един, сега стана обратното. В името на характера и каляването на стоманата нашите изоставаха във всяка част срещу „кленовите листа“. И всеки път обърнаха. Спечелихме втора победа в Лигата на нациите през годината след 3:2 над Нидерландия в Анкара в началото на месеца.

Каляване на стоманата I. Първият гейм беше въпрос на характер. Съперниците започнаха с размяна на точки, като единствено при 3:2 водеха канадките. Като и в предишните мачове срещу САЩ и Япония нашите натиснаха педалите и започнаха да бележат точка за точка до 8:4. И отново старата слабост – отпускане, грешки и изравняване. Геймът продължи с надлъгване, в което постоянно водихме с две точки, но не можехме да задържим аванса или да го увеличим. За ужас Канада ни обърна с 23:22 и поведе за едва втори път. Стигна се и до първият геймбол за съперника. В този момент „стоманата се беше калила“. И след пет пропуснати във Филипините досега гейма, нашите направиха всичко перфектно за първия успех в азиатската страна 26:24. Най-важното бе, че повярвахме, че не се сриваме в края и можем да се изправим за най-важните точки.

Каляване на стоманата II. Ако си мислите, че драмата не е била достатъчна досега, дойде и вторият гейм. „Кленовите листа“ да стартират с две последователни точки втория гейм. Набрали самочувствие, нашите изравниха – 2:2. За първи път поведохме в частта с 5:3, но съперникът също се разигра и резултатът стана 5:5. По всичко личеше, че мачът ще бъде все така оспорван. Започна размяна на успешни атаки от двете страни на мрежата. Тя продължи до 8:8, когато съперникът направи четири поредни точки, три от които бяха асове – 12:8. Треньорът Лоренцо Мичели реагира с прекъсване и серията спря. Дойде наш ред да стопяваме разлика и благодарение на единична блокада на Нася Димитрова резултатът стана 11:13. При две точки пасив заиграхме по-уверено. Нов блок на Димитров скъси разликата на канадките на точка – 13:14. За съжаление и канадките се активизираха и добавиха четири поредни точки в актива си, с което резултатът стана плашещ – 13:18. Зрителите в залата помислиха, че сме се предали в гейма. Но не такава беше волята на българките. В трудната ситуация ние започнахме да стопяваме пасива, който бе твърде голям, но… при 3 точки се виждаше светлина в тунела. Добра защита и последвала атака на Мира Тодорова направиха резултата 18:20. Мирослава Паскова също не позволи на канадките да се откъснат – 19:21. А Нася Димитрова съвсем върна усмивките в отбора с техничен лек удар за 20:21. Ситуацията вече изглеждаше коренно различна. И отново отлична Димитрова – първо блок, после успешна атака. Равенството бе факт 21:21. Всичко започваше от начало. Двата отбора размениха по една точка, а напрежението личеше в лагерите, но видимо повече при „кленовите листа“. И България удари мощно – 24:22. Силвана Чаушева с мощна атака реши гейма за нас – 25:22. Вътрешният страх, който ни сковаваше в първите две срещи, изчезна като дим.

Каляване на стоманата III. В третата част трябваше да покажем, че сме научили уроците си и че младият ни отбор набира все по-висока скорост. Като че ли ни хареса да изоставаме в резултата и позволихме на Канада да поведе с 3:0. Съперникът продължи да държи трите точки аванс до 7:4. Нашите дебнеха момента и той дойде с ас на Мария Йорданова. С него намалихме до 6:7. Геймът започна да се движи по-приемливо с пасив от две точки. Равенството дойде при 10:10 с ас на Паскова. За първи път поведохме в гейма при 13:12. Започна размяна на точки и равенства, в които водачеството се сменяше често. България счупи статуквото с фантастична в отбрана Жана Тодорова, която имаше огромен принос за успешните ни атака и 19:16. Този път беше наш ред да държим аванс от три точки. Допуснахме обаче „кленовите листа“ да ни застигнат до 20:19 – този мач просто беше драма и публиката заслужаваше такъв развой. Отново поведохме с три точки при 22:19. Задържахме ги с 23:20, също и при 24:21. И край – Мирослава Паскова заби финалната 25-а точка!

България показа майсторство и характер! Битката за оставане в Лигата на нациите вече става по-приятна! Утре също от 6 ч играем последния си мач във Филипините срещу Белгия. След това националките се прибират в България и ще се готвят за последния турнир в София.

Билети за Волейболната лига на нациите може да закупите от тук:

Националният отбор на България за жени под 17 години, който е воден от Диян Боюклиев, заминава за Италия, където ще изиграе три контроли с представителките на домакините. Приятелските мачове са на 18, 20 и 21 юни. Визитата е по покана на италианската федерация и е част от подготовката за предстоящото Европейско първенство 2022.

В подготовката участват 18 състезателки. За проверките с Италия заминават 13 момичета. За пътуването отпаднаха Христина Зашева, Таня Ангелова, Симона Иванова, Мариела Петрова, Александра Китипова. Те продължават подготовка в Пловдив до завръщането на групата.

Разширен състав на България на жени под 17 години

Разпределители:

Маргарита Гунчева - Марица

Симона Анастасова - Казанлък

Мариела Петрова - Левски

Диагонали:

Ива Дудова - Марица

Христина Зашева  - Локомотив

Посрещачи:

Мария-Габриела Миличевич  - Марица

Дияна Борисова    - Марица

Мария Златанова - ЦСКА

Рая Млякова - Левски

Александра Китипова    - Марица

Таня Ангелова - ЦПВК

Централни блокировачи:

Елена Коларова    - Марица

Кая Николова - ЦПВК

Алекса Емилова    - Марица

Калина Бояджиева – Левски

Симона Иванова - Левски

Либера:

Йоана Докова - Марица

Виктория Нинова - Локомотив

Мира Тодорова беше една от най-добрите в българския състав при загубата с 0:3 от Япония в Лигата на нациите. Преди двубоите срещу Канада и Белгия тя сподели впечатленията си пред официалния сайт на БФ Волейбол.

- Играхме твърде силно срещу японките на фона на предварителните очаквания. Вие как мислите?

- Със сигурност играхме много добре. Силно се представихме. За съжаление единственото, което ни липсва още, е самочувствието. С него можем да преодолеем по-тежките моменти. Също така и опит особено в напрегнатите ситуации. Още не знаем как да се справим с напрежението. Това са неща, които се трупат. Трябва време, тренировки. Ще се научим да се справяме.

- В първите пет гейма във Филипините срещу САЩ и Япония все повеждахме в резултата, но не можахме да спечелим. На какво се дължи?

- Опитът е причината. В един момент единственият вариант на съперника е да засили началния удар и натиска върху нас. Още не знаем как да се справяме с това напрежение и поддаваме. Точно затова ни трябват повече опит, повече тренировки, повече такива мачове. Така ще натрупаме самочувствие и ще пазим преднината, а с това и геймове.

- Как влияе върху самочувствието ви, че играхте равностойно срещу два от най-силните отбори в света?

- Доста положително. Показахме и на нас, че можем. Предполагам, че занапред ще се представяме по-добре.

- Предстоят два мача, които са в графата „задължителни“ – срещу Канада и Белгия. Можем ли така ги определим или е прекалено?

- Аз бих казала, че да. Задължителни са. Важното е да не слагаме върху себе си допълнително напрежение, а да излезем както в предишните мачове – свободно, с желание, да се борим. Ако всичко е така, както беше досега, не би трябвало да имаме проблеми и ще излезем като победители.

- Кой от двата съперника е по-опасен?

- И двата са опасни. Всъщност всеки става опасен в зависимост от свободата, която му дадеш да развива играта си. За мен нещата са в наши ръце.

- А колко да различни като стил? Вече играхме два дни срещу напълно различни философии на САЩ и Япония.

- Белгийките играят по-бърз волейбол, по европейски. Те имат една-две състезателки, които ни превъзхождат физически, но това не би трябвало да е проблем. Канадките са по-мощни. Нека да видим. Тепърва ще гледаме видео и ще определяме тактиката.

- Колко важно е, че последният турнир в Лигата на нациите е в София?

- Изключително важно и положително. Винаги когато играеш пред родна публика, имаш допълнителна мотивация, която тя дава. На своя земя чувството е уникално, както и българските фенове. За нас е удоволствие да играем пред тях и да ги радваме. Много се надявам да успеем.

- Бихте ли прогнозирали колко мача ще спечелим до края на Лигата на нациите?

- Прогноза… Аз силно се надявам да са минимум още три. А вече ще гледаме мач за мач. Ще се борим всеки мач за победа, както винаги сме правили.

Цялото видео-интервю можете да видите на официалната фейсбук страница на БФВ тук: https://www.facebook.com/bfvolley/videos/980474782639766

Билети за Волейболната лига на нациите може да закупите от тук:

Лоренцо Мичели, треньорът на женския национален отбор на България, даде интервю за официалния сайт на БФ Волейбол веднага след загубата с 0:3 от Япония. Наставникът сподели задоволство от голяма част от двубоя въпреки поражението.

- Сеньор Мичели, изиграхме силен мач с фаворит в лицето на Япония. Какъв е коментарът ви?

- Азиатските отбори имат различна философия за волейбола. Ние стартирахме в Лигата на нациите срещу Тайланд и играхме слабо. Трябва да разбереш философията на тези съперници. Сега се представихме много по-силно. Имахме шанс да си тръгнем с повече от този дуел.

- Съгласен ли сте, че в първия гейм играхме срещу Япония по японски – изключително силно в защита?

- Искам точно такова настроение от момичетата. Още в началото казах, че се гордея от всички, които са тук. Те дават най-доброто си. Вярват си. Започват да пренасят ученото на тренировките в мачовете. Имаха много добри отигравания и ги поздравявам.

- Предстоят двата най-важни мача във Филипините – срещу Канада и Белгия. Кой ще е по-трудният?

- Целта е да ги спечелим и да останем в Лигата на нациите. Не искаме да играем в Челъндж турнир. Двата мача са много трудни и трябва много добре да се подготвим.

- Колко добре е, че преди тях идва ден без мач за България?

- Ние ще работим като във всеки нормален ден. Така че не го приемам като почивен. Ще се готвим здраво.

- Какви са шансовете България да остане в Лигата на нациите и през следващия сезон?

- Битката е между нас, Белгия и Доминиканска република. За да сме абсолютно сигурни, ни трябват още три победи.

 Билети за Волейболната лига на нациите може да закупите от тук:

България се опълчи здраво и на Япония, лидера в генералното класиране в Лигата на нациите. За съжаление обаче младият ни състав отново не се зарадва на победа. А играта – особено през първия и третия гейм дава много поводи за оптимизъм. За бъдещето на отбора и работата на треньора Лоренцо Мичели.

Япония срази България с 3:0 (25:20, 25:16, 25:23). Жалко, че в първите ни пет гейма от турнира във Филипините (включително срещу САЩ предния ден) все ние първи повеждахме с разлика, но в нито един не се поздравихме с успех. България отиде в Манила без основни състезателки в лицето на капитана Елица Василева, Христина Вучкова и Емилия Димитрова. Японките пък се радваха на сериозна подкрепа от свои сънародници по трибуните. Явно българска общност в далечната азиатска страна няма и съответно роден трибагреник втори ден поред не се видя.

Подобно и на трите гейма срещу САЩ нашите момичета започнаха много силно първата част срещу японките. Бързо резултатът стана 2:0, после 3:1, като първото равенство дойде при 4:4. Българките не се уплашиха от краткия възход на Япония и продължиха да атакуват смело. Отбраната ни пък беше на световно ниво – нещо типично именно за съперника. Резултатът набъбна до 12:9. Най-близо японките стигнаха до 15:14. Отново България дръпна с три точки аванс при 18:15 и тогава нещо се срина. За първи път съперничките поведоха с 20:19. И до края на гейма точка не изработихме. България изравни 20:20 благодарение на грешен начален удар. И след това последва серия от пет поредни точки за Япония. Истинско „дежа вю“ с предния ден и битката срещу олимпийския шампион САЩ. Това беше може би най-силният ни гейм във Филипините и с основание нашите стискаха зъби от яд.

Вторият гейм стартира отново с българска точка. И не само – поведохме с 3:1. Този път японките по-бързо изравниха – 3:3. За първи път в мача започна игра точка за точка. За съжаление това статукво не продължи дълго и Япония поведе с 10:7. Разликата набъбна до 13:8, като сега съперникът демонстрираше фантастична отбрана. България продължи да играе силно и заслужи своите точки, намалявайки пасива си до 13:15. Жалко обаче – японките не спираха да доказват защо са лидер в Лигата на нациите. Отново си върнаха солидния аванс и предрешиха края на гейма. Треньорът Лоренцо Мичели направи смени, за да запази силите на титулярките, стартирали толкова силно дуела. Така Япония поведе с отчайващото вече 20:13. До края на частта и двата отбора заиграха успокоено в очакване на третия гейм. За протокола вторият завърши 25:16.

След пет гейма във Филипините, започнали с български точки, сега Япония удари от рано. Отборът поведе с 2:0, после с 3:1. Нашите обаче нямаха намерение да предават толкова лесно мача. Изравнихме за 3:3 и изпуснахме златен шанс да поведем. Но това все пак се сучи при 5:4. Класата на Япония и липсата на опит у нашите отново обърнаха нещата в полза на лидера в Лигата на нациите. Съперникът поведе със 7:5. Във всеки момент, в който стигахме на точка разлика, японките започваха да „летят“ по терена и да спасяват всичко възможно. Опитите да спрем „самурайската“ атака ставаха все по-неуспешни. Съперникът поддържаше аванс от 3-5 точки и майсторски го задържаше. Най-много се приближихме на 16:18, след което съперниците заредиха успешни атаки, но това не ни помагаше. Но България се вдигна в „бой последен“. С фантастично себераздаване спасихме два мачбола и докарахме резултата до 23:24. Жалко, не ни стигна! Победата накрая беше за Япония, но България показа, както и срещу САЩ, че може да е равностойна на най-добрите в света. Необходимо е още малко време и самочувствие.

Преди нашия мач Канада срази Белгия с 3:1 (25:22, 25:21, 22:25, 25:22). Именно това са следващите ни съперници. Победи срещу тях ще имат кръстопътно значение в битката за оставане в Лигата на нациите.

За България предстои ден почивка от мач и в събота срещаме канадките от 6 ч наше време. Завършваме турнира по същото време денонощие по-късно срещу Белгия.