Силвано Пранди, националният селекционер на мъжкия тим на България, изнесе уникална 4-часова лекция. Италианският корифей беше лектор в онлайн семинар, организиран от БФВолейбол.
Без да спре и да поиска минута за почивка, Пранди засегна в детайли абсолютно всеки елемент от волейбола. Със специално приготвени слайдове на дълго и широко италианецът обясняваше как е най-добре да се отиграва ситуацията, как би трябвало да се реагира при грешки. Повече от 50 души следяха и задаваха въпроси, а Маестрото с още по-голямо внимание отговаряше и разясняваше. Стартът на лекцията бе системата за посрещане, която треньорът определи като най-важен компонент в играта.
„Много ми е приятно да разговарям с българските треньори – каза Пранди. – Представих системата, с която ще играем в националния отбор. Не е нужно треньорите да спазват нещата, които говорих. Важно е да дискутират върху тях. Всеки един треньор сам взима решенията, които смята за най-правилни в ситуацията. Благодаря на щаба ми за съдействието да направим този семинар.“
В лекцията участваше и Николай Желязков, помощник-треньор на Пранди в националния отбор. Освен с превод бившият национал сам даваше разяснения по отделните казуси.
Президентът на федерацията Любо Ганев изказа огромна благодарност към Пранди. Също така и към треньорската комисия начело с Людмил Найденов. Органът към федерацията бе създаден след избора на Ганев за председател. Това бе вторият онлайн семинар, а Любо изяви увереност, че следващите вече ще са на живо.
„Подобни инициативи не са правени досега – каза Ганев. – Във федерацията държим всички треньори – от тези на водещите отбори до тези на подрастващите, да бъдат възможно най-добре подготвени. Имаме много състезатели, но малко специалисти на ниво. Това е пътят. Силвано изнесе един истински урок по волейбол и за мен беше истинско удоволствие да го слушам. Целият семинар вече е записан и ще бъде качен в You Tube канала на федерацията. Всеки, който иска да го види отново, свободно може да го направи. Сигурен съм, че всеки от участниците е научил нещо ново.“
Цветан Соколов, Мартин Атанасов и Георги Петров си тръгнаха от лагера на националния тим в София. Тримата направиха последна тренировка в петък. Причината е, че играчите се присъединяват към подготовката на своите клубни отбори за предстоящите шампионати.
Капитанът Цветан Соколов ще пътува за Турция, където от следващата седмица новият му клуб Динамо (Москва) ще има предсезонен лагер. Също към южната ни съседка се отправя посрещачът Мартин Атанасов. От новия сезон той ще играе в местния Зираатбанк. За Франция заминава другият посрещач Георги Петров, който ще играе във водени от Силвано Пранди тим на Шомон.
От понеделник към подготовката на националите се присъединява Радослав Попов от Монтана.
Двойката Дарина Киндова/Мария Игнатова спечели две титли на първия турнир от държавното първенство по плажен волейбол за юноши и девойки. Състезанието, организирано от БФВолейбол, бе на Аспаруховия плаж във Варна.
Киндова и Игнатова триумфираха в надпреварата до 18 години срещу Красимира Радева и Елизавета Олеговна - 21:7, 21:8. А в състезанието до 20 години се наложиха над Антония Николова и Вероника Иванова - 24:22, 21:6. Третото място при девойките до 18 г. спечелиха Антония Николова и Вероника Иванова след победа над Людмила Попова и Катерина Брънзалова с 21:18, 21:13. При по-големите бронза взе дуетът Десислава Тодева/София Гаврилова, надиграл Рени Георгиева/Кристина Колева с 21:17:21:16. При U18 участваха 13 отбора, а при U20 - осем.
При юношите в състезанието се пуснаха 11 тима до 18 години и седем до 20. Георги Бинев и Кристиян Димитров са шампиони при U18. Двойката победи Николай Костов/Александър Попов с 21:14, 21:16. Третото място е за Мартин Наков и Стефан Въртилов, които се справиха с Ясен Станев/Александър Цанев също с 2:0.
Най-оспорван от всички бе финалът при юношите до 20 години. Там Борислав Желязков и Иван Манолов драматично грабнаха трофея срещу Манол Янев и Стефан Башев с 24:26, 21:18, 15:11. Трети са Дани Ал Атраш и Кристиян Стефанов.
Призьорите бяха наградени от председателя на комисията по плажен волейбол Милко Багдасаров.
Председателят на Национална волейболна лига Атанас Гаров и изпълнителният директор Станислав Николов проведоха среща с кмета на Кърджали Хасан Азис и президента на ВК „Арда“ Милко Багдасаров. Работната визита в Кърджали бе продължение на политиката на новото ръководство на НВЛ за редица срещи с представители на волейболни клубове, волейболни центрове и местната власт за обсъждане на съвместни планове за подпомагане и развитие на спорта.
„Благодарихме на кмета на Кърджали Хасан Азис за неговата ангажираност с волейбола и затова, че ще продължи да помага. Той пое отговорност, че покривът на зала „Арпезос“ ще бъде оправен и дори увери, че вече са предприети действия за това. Трябва да се отчете също, че предстои изграждане на нова спортна зала в града, а инвестицията в инфраструктурата се вписва изцяло в нашите виждания за развиването на спорта. Кърджали е много стар волейболен център – школа, давала и продължаваща да ражда национални състезатели. Школа, която заслужава да бъде подкрепяна“, заяви председателят на НВЛ Атанас Гаров.
„Волейболът е основен спорт в Кърджали, спорт с големи традиции в нашия град. А волейболен клуб „Арда“ винаги е имал силен партньор в лицето на общината“, каза кметът Хасан Азис.
„В годините в Кърджали успяхме да изградим цялата организационна пирамида – имаме отбори във всички възрастови групи от момчета и момичета до мъжки отбор и само без женски. Изграждането на такава пирамида изисква много сериозни усилия и заслужава да бъде подпомагана“, заяви Милко Багдасаров, президент на ВК „Арда“ вече от 20 години.
Школата в Кърджали дава на България славния капитан на женския национален отбор Таня Гогова – бронзова медалистка от олимпийските игри в Москва през 1980 и европейска шампионка през 1981 г.
„Арда“ има участник в мъжкия национален отбор още на олимпийските игри в Мексико през 1968 г. - майсторът на спорта Динко Атанасов.
А традицията за изграждане на таланти за бъдещето на българския волейбол в града продължава. От Кърджали към националния отбор поемат Константин Митев, Красимир Георгиев, както и определяният за един от най-големите таланти в момента – Георги Татаров.
„Това е доказателство, че сме давали, даваме и ще продължаваме да даваме национални състезатели. Голямото признание за работата ни. В Кърджали са израснали редица стойностни волейболисти. В последните години сме и столица на плажния волейбол - не може да не се отбележат и постиженията на Невен Нешев, Николай Колев и Коце Митев. Убеден съм, че България тепърва ще научава нови имена и ще заобича нови големи волейболисти, тръгнали от Кърджали“, каза още президентът на „Арда“ Милко Багдасаров.
Елица Василева е капитан и един от лидерите на женския национален отбор по волейбол. 30-годишната състезателка даде интервю за официалния сайт на международната федерация FIVB.
От няколко седмици сте на лагер с националния отбор. Как усещате тренировките след толкова дълго прекъсване? Колко ви липсваше волейболът по време на изолацията?
Много съм щастлива, че имаме възможност отново да тренираме и че програмата позволява да сме заедно дълго време. Това е един вид завръщане към нормалността, която беше преди пандемията. Волейболът ми липсваше много. В началото на карантината приех ситуацията повече като почивка, но с минаване на времето отсъствието от всекидневието ми стана тежко. Сега съм много щастлива, че всички отново можем да играем волейбол.
В състава има напълно нови състезателки. Как виждате потенциала на отбора?
Има много млади момичета със сериозен потенциал. Без работа нищо няма да се постигне. Изцяло зависи от тях. И също така като отбор колко усилено ще работим, за да постигнем желаните резултати. Като кадри определено имаме много добри.
Една от целите пред тима е силно представяне на европейското първенство, на което сме един от домакините. Другата е завръщане в Лигата на нациите.
Това са двата турнира, които са приоритет пред нас догодина. За нас е първи шанс да играем на такова ниво у дома, както е с европейското. Ще се стремим към това с огромна амбиция. А за Лигата на нациите трябва да докажем, че нашето място е там. Не само да се върнем, но и да останем следващите години. Това е дълъг процес, свързан с много работа. Трябва да се затвърдим като отбор, който трябва да е част от тази лига.
Измина близо година от олимпийския квалификационен мач срещу САЩ, загубен с 2:3, какво надделява у вас – силната игра, но загуба с 2:3 от много силен съперник, или горчилката от пропуснатия шанс?
Горчилката е на първо място. Добро представяне щеше да е, ако сме победили. Колкото и близо да сме били до победата, щом не сме я постигнали, остава само горчивината. Изиграхме добър мач. Но по-добре да спечелиш грозно, отколкото да загубиш красиво.
Едно от най-големите състезания, в които сте участвала в последните месеци, е световното клубно първенство. Какви са спомените ви?
Много хубави. Турнирът е на изключително високо ниво с клубовете и състезателките, които са се събрали там.
Как преминаха детските ви години, преди да започнете с волейбола?
Израснах в Дупница. Игри по цял ден навън. Прибирахме се възможно най-късно вечер. И също така по цяло лято, когато е ваканция. Родителите ни следяха от балкона. Докато те не си легнеха вечер към полунощ, не се прибирахме. През учебната година след часовете веднага пишехме домашните, за да остане време за игра.
Как се запознахте с волейбола? Как се влюбихте в този спорт, който се превърна във ваша професия?
Играех баскетбол. По-голямата ми сестра – също. Ходихме с родителите ми да я гледаме на мачове в различни зали. Там ме видяха треньори и ме насочиха към волейбола. Аз исках да продължа с баскетбола, но ми препоръчаха, че като структура и фигура съм по-адаптирана към волейбола. Така пробвахме. Родителите ми познаваха хора от ЦСКА, които ме взеха. Така „червените“ са първият ми клуб. След година-две се видя, че се развивам по-добре във волейбола. В баскетбола нямах такъв напредък. Много бързо се случиха нещата.
Талантът ви превърна в световна волейболна звезда, но сте съвсем земна като личност. Промени славата личния ви живот?
Не, не бих казала. Аз съм същият човек, който бях и преди. Опитът и събитията в живота ми със сигурност са ме променили. Но по отношения на близки, роднини и приятели съм си същата. Не се усещам по-различна от преди 10 години.
С кои успехи най-много се гордеете?
Със „скудетото“ в Италия с Фопапедрети (Бергамо). С постиженията в Динамо (Казан). С Вакъфбанк играхме много финали. Във всеки клуб съм оставила добри сезони и впечатления. Сама нищо не съм постигнала. На терена има още петима души.
А с какво се гордеете извън волейбола?
Със семейството и хората около мен. Не съм материалист. Тепърва искам да постигна успехи в бизнес план, на където ще се ориентирам след кариерата си.
За какви успехи във волейбола мечтаете?
За медал от домакинското европейско първенство.