Българският волейбол получи още едно голямо признание. Президентът на федерацията Любо Ганев беше избран за член на административния борд на CEV на общото събрание във Виена.

Форумът стартира с гласуване за нов първи на европейския волейбол. Досегашният президент Александър Боричич спечели с 36:19 гласа и остава за втори мандат. От 56 членки на CEV представени бяха 55 държави. Единствено Уелс не участва, защото не извършва дейност.

Според устава на CEV новият президент има право да предложи четирима членове на административния борд, за които е необходимо само 20 души да ги подкрепят. Това бяха Ренато Арена (Италия), Мирослав Пшепелски (Полша), Станислав Шевченко (Русия) и Ерик Радлер (Дания).

Процедурата продължи с избор на още 14 членове на административния борд. За влизане в него се изисква 50 процента от вота. Още при първото гласуване Любо Ганев получи най-много гласове – 37. Последва изборът на още 13 членове. През 2015 година бившият шеф на нашата федерация Данчо Лазаров също стана част от борда, но като последен възможен вариант.

„Много съм щастлив – коментира Ганев. – На първо място се радвам, че Александър Боричич остана като президент на CEV. Неговото виждане за волейбола е много ясно. Направи изключителни неща за волейбола в последните пет години. Повиши финансите, асистира на федерациите. Сега ще имам възможност да работя за европейската институция, което е огромна възможност за мен. Ще се науча на нови неща, които ще ми помогнат да ги внедря бързо в българската федерация. Благодаря на колегите от цяла Европа, които ми гласуваха доверие. Знам, че на думи и име е лесно, но тепърва аз ще трябва да се доказвам с дела. И обещавам, че ще го направя с всички сили. Волейболът отдавна е кауза за мен и всеки ден влизам в нова глава от неговия живот.“

Националният отбор на България за юноши под 18 години, който воден от Мартин Стоев, ще участва на световно първенство през 2021 година в Иран. Новината бе съобщена официално от Международната федерация, която утвърди азиатската страна за домакин на Мондиал 2021. Датите за шампионата все още обаче не са оповестени.

Волейболистите ни завършиха на четвърто място на Евро 2020 в Италия и с това добиха право да участват в битката за световната титла. За нея се класираха първите шест от Евроволей. От Стария континент заедно с нашите на иранска земя ще бъдат още шампионите от Италия, сребърните медалисти - Чехия, бронзовите – Полша, заелият пето място Германия и шестият – Белгия. На световното първенство ще участват 20 държави.

Само преди дни долетя и страхотната вест, че България и Италия ще бъдат домакини на световното първенство за младежи под 21 години през следващата 2021 година. Така страната ни продължава да се радва на доверието на международните структури във волейбола.

Тази пролет излезе изследване на учени от Политехническия университет в Торино, поръчано от Италианския олимпийски комитет, което обяви волейбола за най-рисков и опасен спорт по време на пандемията от коронавирус. Специалистите от учебното заведение в Северна Италия са установили, че той има най-висок индекс (3.1) на риск в сравнение с такива, при които има по-голяма близост и контакт при практикуването им.

Втори и трети в класирането са ръгбито с индекс (2.7) и баскетболът с индекс (2.2), а футболът е на седмо място с индекс (1.3)

Всяка федерация беше призована да даде свои собствени оценки. Окончателната оценка за волейбола - отборен спорт сред тези с най-ниски стойности в „рисковите класове“ по мнението на експертите. Базата за това са някои критерии, по които е определено новото подреждане.

По отношение на критерия "събиране и/или контакт между състезателите по време на мач" баскетболът има оценка 7, волейболът – 5. По „тренировки“ баскетболът отново е оценен със 7, волейболът и тенисът са с 5.

Към настоящия момент в много отбори по света и в България отделни състезатели или групи в един отбор дават положителни PCR-тестове. Това не е диагноза. По данни от научни изследвания в тези тестове 17% от положителните излизат отрицателни и 13% от отрицателните излизат положителни. В по-голямата си част - 60-80%, от заразените елитни волейболисти прекарват вируса безсимптомно. При деца и тийнейджъри тези стойности са още по-високи. За всички, които прекарват вируса безсимптомно, могат да се занимават с изометрия (столче, планк и др.) и упражнения за баланс. Добре известно е, че нивото на натоварване във волейбола в рамките на една тренировка трябва да варира. Основните фактори, които определят промените в натоварването, са обемът и интензивността. Много от авторите са разглеждали променливостта на натоварването, като са използвали общи категории за разделяне на натоварванията на малки, средни и високи (Martin, 1980; Starischka, 1988) или като процент от максималния (Dick, 1980; Платонов, 1997; Votra, 1999). Средствата трябва да инервират бързи двигателни единици, които обикновено са в латентно състояние, когато правят упражнения с умерена интензивност (Komi, 1989).

Времето за възстановяване на различните биохимични процеси след напрегната мускулна дейност (Волков,1986) са: възстановяване на кислородните запаси в организма – от 10 до 15 сек; възстановяване на алактатните анаеробни резерви в мускулите – от 2 до 5 мин; ликвидиране на алактатния кислороден дълг – от 3 до 5 мин; отстраняване на млечната киселина – от 0,5 до 1,5 часа; ликвидация на лактатния кислороден дълг – от 0,5 до 1,5 часа.

В състезателен период след принудителен престой в домашни условия или в лечебно заведение първо се губи координацията и мускулите започват да се разграждат. Друга важна загуба е загубата на броя и големината на митохондриите (Селуянов, 1997, 2001). Оттук произтича и основният методически и управленски проблем относно вработването на отделния волейболист, какъв е неговият тотален адаптационен капацитет в границите на неговите възможности (ГАП) и намиране на съответния оптимум на неговия трениращ потенциал на натоварването (ТАП). Анализът на горните данни и личният ни практически опит ни дават основание да изложим следните препоръки при програмирането на тренировката по волейбол за играчи след COVID-19, при които е протекъл безсимптомно:

1. Тренировка с времетраене до 1 час

2. Три тренировки на ден с 2-3 часа между тях

3. Комплексна насоченост във всички елементи

4. Малки и средни натоварвания с анаеробно алактатно енергоосигуряване

5. Пасивни почивки от 2 минути между упражненията

6. Ниска и средна интензивност

7. Пулсова честота 120 – 150 уд/мин

8. Отскоци със субмаксимална и макс. мощност в една тренировка 30 бр.

9. Тренировка с аеробна насоченост и фитнес след 3-4 ден.

Под въздействието на тренировъчните натоварвания да се използват бързи, частични и срочни ефекти (Zatsiorsky,1995). Достигайки първи стадий на срочна адаптация (Дашева, 2015). Освен познатите средства за възстановяване е необходима и богата на протеини диета. Протеинът е градивен елемент за възстановяване на лигавицата и мускулната тъкан, включително тези мускули, които ни помагат да дишаме ефективно така, че трябва да има достатъчно количество от тях в храната.