Звездата на „лъвовете“ Цветан Соколов започна подготовка с националния отбор на България. Диагоналът заяви в интервю пред официалния сайт на БФВолейбол, че се чувства много щастлив от възобновяването на тренировъчния процес.

Преди известно време казахте, че сте много нетърпелив да започнете тренировки. Как се чувствате след първите две занимания?

Много добре, наистина. Липсваше ми да съм в залата и да тренирам. Каквото и да говорим, тренировките, които правих в къщи, нямат нищо общо. Чувствам се много добре в залата, дори и в момента да не играем волейбол. Подготовката и тренировките са много по-различни, много по тежки и много по-удовлетворяващи. Щастлив съм да се върна да работя.

Дългата принудителна пауза помогна ли ви по някакъв начин да се възстановите психически и физически след тежкия клубен сезон в Русия?

Физически нямам някакви проблеми. Имаше периоди с някакви болежки, но това е нормално. Да кажем, че този сезон бе спокоен от гледна точка на контузии. Нямах фрапантни травми предвид дългите пътувания, които трябваше да изминем. Очаквах да бъде много по-тежко физически, но се радвам, че съм толкова добре. Психически имах нужда малко да не мисля за волейбол, защото тази година се натоварих доста. Имаше много нервно напрежението от гледна точка на факта, че не успяхме да изпълним на ниво някои поставени цели с отбора на Зенит (Казан), дори и да спечелихме Купата на Русия. В някои други състезания не направихме това, което се очакваше от нас. Затова имах малко нужда се отделя, да не мисля за волейбол. Да кажем, че това изолиране ми подейства добре.

За първи път от години националният отбор няма да има мачове това лято. Как възприемате тази ситуация?

С оглед на пандемията по целия свят мисля, че е нормално. Не трябва да се рискува здравето нито на спортистите, нито на треньори и хората, които идват да ни подкрепят. Затова смятам, че е съвсем разумно решение. Лагерът, който правим в момента, ще помогне много. Трябва да сме готови за квалификациите за европейското първенство през януари. Този дълъг период на подготовка ще е плюс за всички. След това, когато започне клубният сезон, няма да имаме време. Клубовете са длъжни да ни освободят за националния отбор едва десет дни преди всяко състезание. Те не са достатъчни. Едва ли не само трябва да ни съберат и да ни наредят в игрището. Затова този дълъг период на подготовка и тренировки през лятото са изключително важни. Ще се опознаем, ще се види какво трябва да се работи. Да кажем, че 70 % от подготовката за европейското догодина трябва да я свършим сега.

Вашият коментар за треньорския тандем Силвано Пранди – Николай Желязков?

Този тандем ще бъде много успешен, защото всички познават Силвано Пранди и Николай Желязков. Смятам, че дуетът ще работи добре. Двамата са големи специалисти и многократни шампиони като треньори. Времето ще покаже. Но аз съм убеден, че ще работата им ще е успешна.

В националния отбор са поканени доста млади момчета и дебютанти. Как гледате на тази промяна?

В България има много перспективни и качествени момчета. Това подмладяване е крачка напред. С оглед на следващия четиригодишен цикъл всяка държава го прави. Дава се възможност на млади състезатели за развитие. Да добият повече опит и да помогнат, с каквото могат за цялостното представяне на отбора. Защото всяка една генерация на поколенията си има своите представители, които израстват и вървят напред. Ето един пример в нашия състав – Алекс Грозданов. Той игра прекрасно и на двете изминали квалификации. Друг такъм пример е Мартин Атанасов. Те ще израстват още и още и са бъдещето на националния тим.

По време на пандемията имахте срещи с млади волейболисти, за които вие сте един от големите герои. Как се чувствате в ролята на ментор?

Първо имах онлайн среща със състезателите от ВА Стойчев-Казийски. След това срещнах волейболистите на Левски. За мен беше много приятно, досега не го бях правил, но определено ми хареса. Бях изненадан от вниманието на всички тези млади момчета. Задаваха всякакви въпроси за бъдещето. Досега не ми се беше случвало и отначало се чувствах малко притеснен как да отговарям. Но реално това са момчета, които сега прохождат и имат голямо бъдеще. Опитвах се да им давам някакви съвети - такива, каквито аз навремето съм имал нужда да чуя. А също и нещата, които аз не съм правил, а е трябвало да правя. Опитах да им кажа, това, което е нужно да се прави от гледна точка на моя опит, ако искат да израстват като спортисти. И най-вече като личности, защото спортът възпитава.

Ще продължите ли и за в бъдеще с такива срещи?

Ако ме поканят с удоволствие. Беше страшно приятно.

Оставате в Русия. Какви са очакванията ви с отбора на Динамо (Москва) за новия сезон?

Винаги са да играя на финал и да го печеля. Очакванията на Динамо не са по-малки – всеки сезон се целят се в титлата. От много отдавна не са печелили златото и се надявам следващия сезон това да се случи. Да се променят нещата и да сме изненадата.