Г-н Върбанов, спечелихте гостуването си на „Виктория Волей“ с 3:0 в последния кръг на Висшата лига и завършихте на 3-о място. Разминава ли се това класиране с поставената цел преди началото на сезона?

- Третото място мисля, че е едно отлично представяне. И съм щастлив, че през този сезон се постигна това, за което през предните години бяхме упреквани, че разчитаме на състезатели от тук от там. Сега само един играч не е от Луковит - Николай Григоров, който е юноша на „Славия“. Всичко друго е от нашата юношеска школа. Каквото и да кажем за представянето до тук, аз лично не съм очаквал толкова добро класиране, но момчетата се сбориха, а и може би опитът им през тези години натрупан във Висшата лига и Суперлигата изигра своята роля.

Доволен ли сте от цялостното представяне на отбора през редовния сезон?

- Повече от доволен съм и смятам, че ако успеем да преминем 1/4-финалния плейоф срещу „Славия“, в който ще имаме домакинско предимство, ако се стигне до трети мач, мисля че нататък можем да поднесем някоя изненада.

Приповдигнато ли е настроението и самочувствието на играчите в тима след щастливото развитие на последния кръг?

-Настроението в Луковит винаги е приповдигнато. Бяха натрупани две поредни загуби преди победата в последния кръг срещу „Виктория“. Първо загубихме от „Арда“ (Кърджали) за Купата на България, а след това паднахме от „Локомотив“ (Пловдив) и „Славия“ в първенството. Така че този успех ни даде добър стимул преди началото на плейофите,  въпреки че „Виктория“ имаше проблеми и не можеше да разчита на националните си състезатели до 19 години, на които им предстои Европейско първенство. Третото място спечелено в последния момент определено ни дойде добре. Ще играем срещу „Славия“ в плейофите. Отбор, който го изпуснахме в собствената ни зала през втория полусезон  и е добър стимул за момчетата. 

Къде според Вас е основната разлика между „Ботев“ и „Инвестбанк Тетевен Волей“, който спечели убедително редовния сезон с преднина от 12 точки пред втория?

-Основната разлика е в това, че имат един младежки национал , който е продукт на тяхната школа (б.а. Мартин Мечкаров част от националния отбор до 21 години), един Емилиан Мирчев и един бивш национален разпределител родом от Тетевен (б.а. Радослав Димитров, който е роден в Тетевен, но като дете заминава за Франция и играе за младежкия нац. отбор на „петлите“). Това е разликата според мен и другата е, че те не са ходили в Суперлигата (смее се). И това още повече ги мотивира. Две години подред стигнаха до второто място. Миналата година играха и загубиха от „Миньор“ (Перник) и това също има своето значение за силното им представяне.

Първият Ви съперник в плейофната фаза е „Славия“. Мнението Ви за „белите“ и очакванията Ви за предстоящите сблъсъци?

-Мнението ми за „Славия“ винаги е било, че този отбор е еталон в българския волейбол! Като започнем със 100-годишната история, която имат като клуб. Състезателите, които са дали на България и националния отбор. Плюс това в Луковит две години начело на „Ботев“ стоеше славистът Цано Цанов. Този клуб за мен винаги е бил една голяма школа за българския волейбол. Настроението е бойко, тъй като имаме да им връщаме за последната загуба и се надявам, че момчетата ще се хвърлят с всички сили, за да се представят добре още в първия плейоф.  

През редовния сезон си разменихте по една победа като гост. Да разбираме ли, че домакинското предимство няма да е от особено значение в предстоящите срещи?

-Нашият отбор е доказал, че домакинският фактор не значи със сигурност победа. Измъкнахме две победи при гостуванията си на „Локомотив“ (Пловдив) и „Славия“, но загубихме мачовете си у дома срещу тях. В последния кръг на първия полусезон изпуснахме като домакин „Виктория“, сега спечелихме в Пловдив. При нас домакинският фактор никога не е бил решаващ. Важно е да се концентрират момчетата преди плейофите и да заиграят така както могат.

Споменахте, че единственият състезател в „Ботев“, който не е местен е Николай Григоров идващ именно от „Славия“. С по-различна мотивация ли играе той срещу „белите“?

-Николай Григоров е тяхна рожба. Той дойде през втория полусезон при нас и в първия си мач срещу „Славия“ показа вълнение и притеснение. Надявам се сега да коригира това с повече точки.

До къде според Вас могат да стигнат силите на „Ботев“?

-Последните четири години показваме, че един отбор от малък град, в това трудно икономическо време, с много желание и ентусиазъм, с подкрепа на община и местен бизнес може да играе в Суперлигата. Това е неоспорим факт! 7 хиляди жители, от които 3 хиляди роми и волейболен отбор, който два пъти играе при най-добрите! Но все пак това е топка и малко психология. Аз предвиждам, че момчетата ще се справят достойно в тези плейофи. 

Влизане в Суперлигата реално постижима цел ли е на този етап?

-Първият път, когато играхме в Суперлигата завършихме на 12-о място, а вторият път на 10-о, като след нас тогава бяха „Дунав“ (Русе) и „Славия“. Аз съм на мнение, че трябва да има повече отбори в тази Суперлига. Да не са само десет, защото виждате и сега какво се случи. Габрово го няма, Перник е на нокти и ако бе със стария формат можехме тази година пак да мечтаем. Целите пред отбора не са задължително връщане на малкия Луковит в Суперлигата. Нека си изиграят момчетата достойно мачовете пък ще видим какво ще стане. Явно във Висшата лига първо, второ и трето място сме ги имали и за напред пак ще ги имаме. 

След 1/4-финалните мачове срещу „Славия“ предстои една почивка от близо месец заради участието на националния отбор за кадети на Европейското първенство до 19 години в Турция. Как ще се отрази тази пауза на „Ботев“, ако отстрани „белите“ и продължи напред?

-На нито един отбор няма да се отрази добре. Това не бе догледано още в началните програми. Действително уважаваме „Виктория“, като клуб, който винаги е бил гръбнакът на националния отбор, а и селекционер на тима е Драган Иванов (б.а. „Виктория Волей“ има 5 състезатели в нац. отбор за кадети, а наставникът на тима Драган Иванов е селекционер на младите „лъвове“). Но мисля, че може да се направи някакво компромисно решение и тези клубове да не стоят толкова време без официални мачове. Затова смятам, че след първите плейофи ще се преразгледа това решение, тъй като то удължава с около един месец първенството. Период, в който играчите освен, че нямат мачове, няма да могат да водят и нормален тренировъчен процес. Но всъщност щом е решено ние винаги се съобразяваме.

Имате ли проблеми с контузени състезатели преди решителните битки този сезон?

-Имаме. Капитанът, който сякаш по традиция в нашия клуб е и президент (смее се), Теодор Чепилов е с контузия вече дълго време, но най-вероятно ще бъде готов за мачовете срещу „Славия“. Иначе нямаме други проблеми.

Във времена, в които грандове като „Левски“ и „Габрово“ се намират в тежки финансови кризи и поне на този етап не успяват да открият стабилен спонсор, как отбор от малък град като Луковит намира средства и се представя успешно вече толкова години?

-Формулата съм я казвал винаги. Общински клуб – 100 процента оцеляване. Местен бизнес, хубаво ръководство, качествена подготовка и да не забравяме дозата късмет, която е задължителна. Просто това се получи през последните години. И детската школа, от която дадохме доста таланти, които да вървят в големите клубове. Разменихме опит с добри треньори като Цано Цанов, Петьо Драгиев. Като прибавим големия ентусиазъм и желание, които са традиция в Луковит, може би се получи добре. През последните години винаги ми е било притеснение, че като специалист в друга професия (б.а. по професия Валери Върбанов е ветеринарен лекар) ми се наложи да поема клуба и за мое морално удовлетворение и радост нещата се получиха и се надявам, че това ще бъде оценено правилно. С Българската федерация по волейбол винаги сме били в много добри отношения и винаги е оценявала този успех на Луковит. Действително нова промоция в Суперлигата може и да не се повтори, но е факт, че сме я имали. Поех клуба 2001 година с бюджет 1500 лева и зала, в която съблекалните нямаха стъкла на прозорците. И лека полека  през годините от национална волейболна лига, минахме в елитната група, класирахме се във Висшата лига, а от там намерихме място на два пъти и в Суперлигата.

Какво означава и как се приема отборът от местните жители?

-Ще дам само един пример. За първи път, когато влязохме в Суперлигата през 2011 година Общинският съвет на Община Луковит награди всички състезатели с почетната значка на град Луковит. Общинският съвет предприе абсолютно веднага бързи мерки за ремонтиране на залата, модификация на съоръжението, поправяне на покрива и т.н. Но имайте предвид и че Луковит е със 70 годишна история във волейбола. Тук е била Балканиадата по волейбол през 1971-а година. Дали сме доста кадри, така че волейболът винаги е бил на почит. През последните 2-3 години се наблюдава и друга тенденция, към другите масови спортове. Но по-обичан спорт от волейбола в Луковит няма и ви гарантирам, че няма някой от града, който да не е преминал през местната школа.

Какви са вижданията Ви за развитието на „Ботев“ през следващите години?

-Очаквам тази традиция да продължи. Да продължи този ентусиазъм и в новото ръководство. Младите състезатели в отбора да завършат Националната спортна академия. През последните две години имахме пропуски в юношеските групи – категории младша, старша възраст, които ще се наваксат. С подрастващите работим добре и през миналата година бяхме шампиони при скаути, 12-годишни при регионалните състезания. Смятам, че ще продължат така бойко да се справят. Градът е волейболен и се надявам, че Общината, която пое един ангажимент за модернизирането на спортната зала и спортния комплекс по европейски проекти, ще се справи и развитието на „Ботев“ ще продължи. А с това отборът ще радва Луковит с волейбола и ще прославя града.