- Как се стигна до решението да облечеш отново екипа на родния си клуб?

- Продиктува го безизходицата, в която се намираме в момента. Единствената опция бе да търсим играч от чужбина, но аз предпочитам да решаваме проблемите си по вътрешен начин. Поемам известен риск, но ако трябва да перефразирам думите на нашия патрон Васил Левски, бих казал: Ако се контузя, губя само аз, ако спечеля, ще спечели целият отбор.

- Не си играл от 2 години и половина. Липсваше ли ти това и усещаш ли тръпка от предстоящия сблъсък с ЦСКА?

- Със сигурност ми е липсвал волейболът на моменти, а ако не усешах тръпка сега, въобще нямаше да се събличам. За мен мачовете с ЦСКА винаги са били по-специални.

- В каква форма се намираш и притеснява ли те, че състоянието ти в момента се разминава с онова, което хората помнят за състезателя Владо Николов?

- Няма какво да се лъжем - не съм същият играч. Най-добре е хората да нямат особени очаквания. Аз самият винаги съм бил максималист към себе си и сега си давам сметка, че съм далече от истината. Въпреки това се надявам моето присъствие на полето да се отрази положително на останалите играчи, повечето от които са млади. В условия на война нерядко старци и жени са се сражавали, за да отстояват дома и позициите си. Да кажем, че и аз като един волейболен старец ще застана до моите момчета в събота.

- Ще бъдеш рамо до рамо с най-големия си син Александър. Мислил ли си някога, че ще се случи подобно нещо?

- Не, никога. Когато преди две години и половина се отказах, предадох щафетата на Алекс и Мони. Сега просто обстоятелствата са такива, не се връщам, за да изпълня някаква лична мечта, а за да помогна, доколкото съм в състояние.

- Колко мача планираш да изиграеш?

- Надявам се да не са много. До завръщането на някой от диагоналите ни.