Българският национален отбор за мъже до 19 години започна с победа участието си на Европейския младежки фестивал в Тбилиси. В първия си мач от турнира младите „лъвове“ се наложиха над Русия с 3:1 (23:25, 25:21, 21:25, 20:25). 

„Изключително се радвам, че успяхме да победим Русия. За нас това е много важен успех. Винаги е важно да започнеш с победа и мисля, че сега ще бъдем малко по-спокойни в следващите срещи. Русия игра добре днес, но както видяхте това не бе достатъчно, за да ни победят“, заяви след мача старши-треньорът на нашия тим Драган Иванов.

Най-резултатен срещу Русия за „трикольорите“ бе капитанът Радослав Парапунов, който заби 18 точки. Алексей Коконов пък стана топреализатор в срещата с 20 точки.

Във вторник от 15:30 ч.б.в. България ще срещне домакина Грузия във втората си среща от фестивала в Тбилиси.

Повече за България – Русия 3:1 можете да прочетете тук.

Селекционерът на българския национален отбор по волейбол Пламен Константинов даде специално интервю за сайта на БФВолейбол volleyball.bg, в което да направи цялостна оценка за представянето на нашия тим в първата част от сезона и да сподели очакванията си за предстоящото европейско първенство през октомври. „Лъвовете“ участваха в два големи турнира това лято – Европейските игри в Баку и втора дивизия на Световната лига. И в двата случая нашите момчета достигнаха до финалните сблъсъци, където загубиха съответно от Германия с 1:3 и Франция с 0:3. Следващото предизвикателство пред „трикольорите“ е Евроволей 2015 от 9 до 18 октомври, на което България е домакин заедно с Италия. Константинов не пропусна да изрази и своето мнение за състоянието, в което се намират останалите водещи европейски отбори.  

Ето и какво каза Пламен Константинов пред сайта на БФВолейбол volleyball.bg:

-Г-н Константинов, каква е цялостната Ви оценка за представянето на нашия отбор в първия етап от сезона?

-За Европейските игри в Баку според мен оценката е отлична! За мен това бе програма максимум. Беше ясно, че Германия е най-сериозният отбор там, защото само ние и те отидоха в Баку със състезатели от първите отбори. И фактически бе логично да се стигне до един финал между тези два тима. Макар че и другите отбори имаха своите достойнства, но мисля, че двата отбора, които най-много заслужаваха, играха на финал. Германия отиде там почти с първия си отбор. На тях им липсваха само двама човека от първия състав, така че те си бяха фаворит. За Баку оценката е отлична. Максимално добре свършена работа.

В Световната лига, като изключим финала мисля, че отборът тръгна в една възходяща линия. Но за съжаление може би този позитивизъм малко подби финала с Франция. Не защото Франция победи не заслужено. Франция показа, че е в най-добра форма и не случайно спечели Световната лига. Въпросът е, че ние не можахме да влезем в този мач от началото до края. Това е основното, за което съжалявам. В крайна сметка ние имахме поставена цел – да влезем в първата осмица на турнира. За съжаление стигнахме до финала, но не я изпълнихме. Така че оценката за Лигата е по-умерена.

-Като цяло редувахме силни със слаби мачове в Световната лига. На какво го отдавате?

-Първо, аз нито един път не изиграх два мача с един и същ състав. Наблягахме повече на първия двубой и втория отивахме на варианта да дадем повече шанс за изява на по-голям кръг от хора. Така че не сме гонили във всеки един мач задължителна победа с един състав и с възможно най-доброто, което имаме. Исках да дам възможност на повече хора да поиграят. Така че според мен е нормално единият мач да ни е бил винаги по-силен, а другият по-колеблив.

(Нашите момчета спечелиха своята предварителна група във втора дивизия на Светоната лига, а на полуфинал надиграха Белгия с 3:1. За съжаление на финала отстъпиха на Франция с 0:3. Впоследствие "петлите" спечелиха най-комерсиалния турнир след три победи и една загуба на финалите в Рио де Женейро.)

-Оправдаха ли гласуваното доверие тези нови състезатели, които взеха участие?

-Мисля, че някои показаха и добри и колебливи игри. Повечето състезатели, които имаха по-малко опит редуваха добри изяви с по-колебливи. Но това е напълно нормално според мен за играчи с по-малко опит. Напълно логично е да правят по-големи амплитуди – много нагоре или много надолу. Мога да кажа, че единственият от хората без опит в мачове за националния отбор, който изигра почти всички срещи на добро ниво бе Любо Агонцев. Всички останали момчета, които имат по-малко опит редуваха колебливи със силни изяви. Но в крайна сметка не можеш да залагаш само на 5-6 човека и да разчиташ, че те ще са железни. Че никой никога няма да се травмира, че никога няма да загубиш никой и вече ако направиш една травма, а никой друг не е припарвал до игрището и въпреки това ти ще постигнеш резултат. Това според мен е по-малко вероятно. И факта, че отборът се държи на прилично ниво въпреки различни ситуации, като липсата на един Матей, който може би е най-добрият ни волейболист в момента, липсата на Цецо Соколов, контузи се Скримов, на Теодор Тодоров му счупиха носа в полуфинала с Аржентина. И въпреки това ние успяхме да играем на едно добро ниво, като изключим финала, в който ни надиграха категорично.

Оказа се, че за всеки един отбор толкова липси са проблем. Давам ви пример с една Русия, която през този сезон в Световната лига направи 11 загуби, а от отбора липсваха един Мусерски и един Гранкин. В крайна сметка ние също нямаме толкова състезатели и е нужно да дадем повече шанс на повече хора, които в такива ситуации евентуално да помогнат. Има един момент, в който грешките и колебанията трябва да бъдат изтърпяни, за да се стигне до едно по-равномерно ниво на игра от тези състезатели. Не трябва да се правят генерални изводи от един мач. Пускаме го и и ако го изиграе: „Да може да играе в националния отбор!“. Ако не го изиграе, да го зачеркваме веднага: „Тоя не може да играе!“ За това нещо трябва малко повече игрови минути и повече време.

-От какво сте доволен в нашата игра и върху какво трябва да се поработи по-сериозно по време на подготовката преди европейското?

-В общи линии, като система на игра се видяха позитивни неща. Този период, в който имаш възможност да играеш повече мачове и да тренираш повече, макар че с тези пътувания в Световната лига не винаги имаш тази възможност, особено след като бяхме в група, в която всички отбори бяха от различни континенти, доста време минаваше в пътуване. Все пак, като игрова система имаше позитиви. Според мен имахме в определена степен и малшанс от една страна и от друга това разделение Баку-Световна лига си оказа влияние най-вече върху сработката на отделните състезатели. Това са общо взето повече минусите, но ние ги приехме такива каквито са.

("Лъвовете" се представиха отлично на първите в историята Европейски игри в Баку, където стигнаха до мача за златните медали. По време на целия турнир "трикольорите" допуснаха само две загуби, като единственият отбор, който успя да ги надиграе бе шампионът Германия.)

-За откритието на сезона бе обявен Любомир Агонцев. Какво различно внася той в играта на тима?

-Всеки един разпределител има определен стил на игра и определени силни и по-слаби страни. Според мен Любо има усета и качествата да играе с всички и всякакъв тип нападатели. И крайни и централни. Винаги е важно един разпределител да внася промяна. И много често не е въпрос само дали един разпределител е играл добре, просто има моменти, в които един противник може да се настрои върху играта на даден състезател. В една такава ситуация промяната води до позитивни резултати. Ако погледнете всички мачове, в които е влезнал или е изиграл Любо, ще видите, че или в повечето случаи сме обърнали гейма, или сме обърнали мача. А и мисля, че той и Андрей Жеков си подхождат като двойка разпределители.

-Има ли някои, от които не сте доволен?

-Не, няма такива. В крайна сметка не искам да конкретизирам, защото ние сме колективен спорт и е по-добре да говорим за колектив, а не за отделни състезатели. Ние си правим някои изводи. Надявам се и състезателите в отбора също да си направят някои изводи, да си вземат някои забележки. Какво трябва, какво не и за в бъдеще да не се повтарят грешките, които са допуснати. Иначе то е неизбежно. Не греши само този, който стои пред телевизора, гледа и коментира.

-В момента отборът е в почивка и ще се събере отново в средата на август. Как ще протече подготовката за европейското първенство?

-Първо ще бъдем в София, след което имаме предвиден 20-дневен лагер на Белмекен. След това моето желание е да има още един. Някъде близо до София. Може би в Правец и Ботевград, ако има възможност разбира се и да влезем в София, когато имаме възможност да тренираме в „Арена Армеец“. Като предвиждаме и поне 7-8 контроли в трите уикенда преди европейското първенство. Така че в общи линии подготовката ни ще продължи около 8 седмици.

-Имаме ли вече потвърдени контроли?

-Потвърдили са ни по приницип Словакия. Сега водим разговори с Русия. Евентуално Франция искахме също за втория уикенд и потвърдени са последния уикенд преди европейското двете контроли със Сърбия.

-Как върви индивидуалната подготовка на Боян Йорданов, който остана да тренира в България по време на турнира в Баку и Световната лига?

-С Боян ситуацията е следната. Той идва от една много тежка операция. По принцип е еднотипна, като тази, която направи Цветан Соколов, само че при него бе доста по-сложна като интервенция. Боян има нужда да влезе в игрови ритъм, за да се види до каква степен е възстановен. За съжаление в такъв период е много по-сложно да прецениш. По-лесно е, когато си на клубно ниво и когато имаш един период от 8-9 месеца, в който постепенно да влезеш в игрови ритъм. Сега ситуацията около европейското е такава, че за да се вземе едно решение за Боян е малко рискуво. С оглед на това, че имаш едно първенство, което трае девет дни и трябва там да разбереш дали е готов. Не може да бъде след една седмица или един месец. И това носи определени рискове, но ние сме в контакт с Боян. Той бе и тренира с отбора преди заминаването за Световната лига и Игрите в Баку, когато бяхме тук в София. Беше започнал да напада. Естествено не с максимална сила, а малко по-насочени удари. Нашето желания бе ако може да започне малко по-рано, ако има възможност да поиграе малко волейбол, за да видим в какво състояние е рамото и тогава вече да преценяваме.

-Какви са наблюденията Ви върху формата и представянето на останалите европейски отбори, които евентуално ще срещнем на шампионата през октомври? Три от тях играха на полуфиналите в Световната лига през този сезон.

-Ние играхме в началото на сезона две контроли с единия финалист - Сърбия. И като цяло ги изиграхме добре. Макар и трудно успяхме да спечелим и двата мача. Те тогава бяха без Атанасиевич, но това по никакъв начин не мисля, че омаловажава резултата. Играхме добре в тези срещи. Сърбия е отбор, който има равностойни състезатели на всички постове и това е големият им плюс. Всички играят в сериозни отбори. Сърбия винаги е фактор.

Франция е отборът, който успя да покаже почти максимума от потенциала си в момента. Това, което не можаха да направят останалите отбори.

Двете отстъпления са на Полша и най-вече Русия. Аз очаквах малко повече от поляците, но при всички положения те са световни шампиони и са тежък противник, сериозен отбор.

Като цяло тенденцията е - Европа доминира и диктува световния волейбол при мъжете. А от друга страна е жалко, че бива игнорирана. Знаете, че по новите разпоредби ще бъде отрязана една европейска квота за Олимпийските игри, което според мен не е справедливо. 

(В началото на подготовката за този сезон България изигра две контроли срещу Сърбия. Впоследствие западните ни съседи играха на финал в Световната лига, където загубиха от Франция с 0:3.)

-Колко всъщност е труден пътят до Олимпиадата в Рио де Женейро през следващото лято?

-Олимпийският турнир винаги е много по-сложно да се класираш за него, отколкото да го играеш. Това е основната разлика с европейските и световни първенства, където отиват най-често топ отборите. До като на Олимпиада, тъй като е континентален принципа за класиране и се класират само 12 отбора, по някой път Олимпийският турнир не блести с толкова голямо качество и има една група отбори, които са на много по-високо ниво от други. И много често се получава така, че с една победа да направиш резултат. Примерно да достигнеш до 1/4-финал, където да спечелиш, да влезеш в четворката и да направиш резултат.  

-Както казахме вече Русия записа 11 поредни загуби в Световната лига. От там веднага реагираха и Владимир Алекно отново пое „сборная“. Какво да очакваме от руснаците на европейското първенство през октомври?

-При всички положения на европейското ще дойде една по-мобилизирана и по-озлобена Русия. Сега какъв ще бъде ефектът от връщането на старите пушки в националния отбор, само времето ще покаже. Но при всички положения Русия не може да повтори това, което направи в Световната лига. При всички положения ще има крачка напред. Колко голяма ще бъде тя е въпросително.

-Германия е един от съперниците в нашата група на европейското. Именно срещу немците ще играем в първия мач.

-Германия е може би най-бързо израстващият отбор на европейско ниво за последния олимпийски цикъл според мен. Германия направи огромен скок напред в този цикъл и потвърди това още миналата година с бронзовия медал от световното първенство. Тази година изпълниха поставената им цел в първата част от сезона със спечелването на титлата в Баку. Така че те са един от най-сериозните отбори на европейско ниво. При всички положения независимо от това че разчитаме домакинството да е плюс за нас, не трябва да забравяме, че то винаги има две страни. Подкрепата на феновете може да е плюс, но може и да натежи. И ако не успеем да издържим най-вече психически може да се получи и обратния ефект. Очакванията да натежат. В крайна сметка големите състезатели трябва да могат да носят и големи очаквания.

(Германия е първият съперник на България на Евроволей 2015. Останалите отбори в нашата Група А са Холандия и Чехия.)

-Определено Франция изненада всички в Световната лига. Какъв е вашият коментар за страхотното израстване на „петлите“?

-Франция гради този отбор от края на последния олимпийски цикъл. След този турнир в отбора влязоха някои момчета и Франция гради този отбор вече четири години. Нгапет безспорно им е един изключителен талант, но другите двама състезатели, които направиха едно страхотно израстване са разпределителят Тонюти и Рузие, който изигра една страхотна Световна лига. Над очакванията според мен на всички като диагонал. Стабилизираха проблемните си постове и показаха изключително ниво. Но големият проблем на Франция според мен е, че те не разполагат с повече от 6-7 състезатели от такова ниво. Те имат една шестица от състезатели на изключително ниво и когато са добре, Франция е много тежък противник. Представете се примерно това, което се случи на нас да стане в техния отбор. Нгапет примерно да се разсърди и да откаже да играе в националния отбор, Рузие и Тили да се контузят. Как изглежда Франция примерно, ако извадим тези трима човека. Мисля, че ако играем един такъв мач резултатът ще бъде съвсем различен. Така че тази липса на равностойни състезатели при тях може да се окаже проблем.

-След като този отбор се гради вече три-четири години, най-вероятно голямата цел пред него е Олимпиадата в Рио.

-Точно така. Големи промени и катаклизми преди Олимпиада и преди Олимпийски квалификации не се правят. Според мен правилната стратегия е следната. Залагаш на едни състезатели, включително и опитни, които трябва да завършат олимпийския цикъл. Класирането на Олимпиада е върхът на този цикъл. След Олимпиадата могат да се правят промени. Големи катаклизми поне моята философия е такава, че не трябва да се правят. Трябва да се вземе максимумът от това, което могат да дадат определени състезатели. Защото само с млади момчета можеш да направиш симпатична игра, но винаги няма да ти достигне опит. Само с опит не става също, защото трябва сила, ентусиазъм и желанието на младите играчи. Така че според мен миксът е другият вариант. А вече след Олимпийските квалификации, в зависимост от това класирал ли се е или не се е класирал един отбор, може да се прави едно подмладяване. Да се прецени, кои състезатели могат да изиграят още един Олимпийски цикъл и да се залага на тях и за кои това може би трябва да бъде края на кариерата им в националния отбор. Това според мен са правилните моменти за правенето на промени.

(Франция изненада всички в тазгодишното издание на Световната лига и спечели турнира след само една загуба.)

-Приложим ли един такъв метод и една такава стратегия от Олимпиада до Олимпиада в българския национален отбор?

-Трябва да е приложим! Иначе ще вървим на варианта да залагаме всяка година на едни и същи състезатели до където могат да издържат опитните и по-старите състезатели и да казваме: „Айде още една година.“ Защото съм сигурен, че примерно един Владо Николов може да изиграе още една силна година. Но след като изиграе и нея, ами ако може да изиграе още една и вече не може третата. И тогава решаваме: „Сега ще вкараме един млад.“ Но той няма да бъде готов за предолимпийска година, Олимпийска квалификация и самата Олимпиада, защото сме изпуснали двете години, в които е трябвало да бъде, така да се каже изтърпян. И тогава се получава един омагьосън кръг – нито едното, нито другото . За това си мисля, че най-правилната стратегия е това. Ако се търси подмладяване и промени те трябва да бъдат след Олимпиадата или след Олимпийската година. Тогава се правят основно промените.