Националът Симеон Николов бе избран под номер 7 в класацията „Най-добър млад спортист на България" за 2023 г. в анкетата на сайт за детско-юношески спорт – Viasport.bg. През миналата година 17-годишният разпределител дебютира в мъжкия национален отбор по време на олимпийската квалификация, като капитан стана пети на Световното първенство за мъже под 19 години, спечели Суперкупата на България с клубния си тим Левски и бронзовите медали от Суперлигата, а също така завоюва и няколко индивидуални награди – "Най-полезен играч" на Държавното първенство за момчета под 18 години, "Най-добър разпределител" на Световното под 19 години, "Най-добър разпределител" в престижен международен турнир в Бразилия и награда "Спортен Икар" на Фондация "Български спорт" за 2023 г. в категорията "За заслуги".

 Николов даде интервю за официалния сайт на БФВ, в което сподели за хубавите и трудните моменти през изминалата година, за предстоящата европейска квалификация за мъже под 20 години и за участието си за България през годината.

 Честита награда! Как приемаш оценката да бъдеш сред най-добрите младите спортисти на България?

- За мен това е един огромен успех – да ме съберат заедно с едни млади перфектни спортисти, които едва на 19 години и по-малки са спечелили олимпийски квоти или са спечелили медали на европейски и световни първенства, да знам, че съм се качил на една сцена с тях, че сме били на едно събитие, кара ме да се гордея, да знам, че има една светлина за мен, която мога да преследвам и се надявам скоро да мога да се похваля със същите успехи като тези преди мен.

 Повечето наградени са от индивидуални спортове, но ти идваш от колективен. С какво си отличил, според теб, за да получиш този вот и приз?

- Със сигурност бих казал, че е малко по-трудно за нас в колективните спортове, тъй като има много повече конкуренция, има много други състезатели, които могат да се отличат. Но това, че съм отличен като „Най-добрият разпределител" на Световното първенство за мъже под 19 години е заслуга и на моя отбор, и на моите треньори. Без тях нямаше да е възможно. Много съм благодарен на федерацията. Благодарен съм и на отбора за този дух, който имаме – това се среща един път в този живот. Надявам се скоро да можем да го покажем на европейската и световна сцена.

Каква година изпрати ти?

- В буквалния смисъл - една много динамична година. Много тежка, много емоционална, въобще случиха се такива неща, които не бях планувал за тази година. Като да дебютирам за мъже... Имах и една много нелепа контузия, която буквално ми промени плановете, но пък ми отвори и нови врати – като дебют за мъжкия отбор. Една много успешна година за моята крехка кариера. Надявам се 2024 г. да е още по-успешна и добра от миналата.

 Именно тази нелепа контузия, за която много пъти вече е ставало дума, потвърждава ли за теб поговорката, че "всяко зло е за добро"?

 - Зависи от гледната точка. Без тази контузия най-вероятно сега щях да съм световен шампион. Но пък ако гледаме в бъдеще и правилото, че не може да играеш повече от две възрасти, нямаше да имам право да дебютирам при мъжете през 2023 г. Трябваше да се изчака до следващата година.

 Кое е най-ценното ти професионално постижение през 2023 г.?

- Бих посочил първо нещо, което не е професионален успех. Изпаднах в една ментална дупка след контузията. Беше ми много трудно да изляза от нея. И тогава получих много голяма помощ от моите родители. След като се контузих, знаех колко много хора разчитат на мен, както и аз разчитах на себе си да помогна на България да станем световни шампиони. Излизането от този срив считам за най-голямото ми постижение, с което много се гордея. А за професионален – няколко пъти вече към го казвал: не само дебютът ми при мъжете, а начинът, по който играх в олимпийската квалификация. Само на 16 години да играя до най-добрите в света и да го направя по този начин – бих казал, че това е един доста добър професионален успех.

 Сподели, че си получил подкрепа от семейството след контузията. Кое изречение от родителите ти успя да те мотивира най-силно?

- Едно изречение, което най-ясно си спомням, беше: така е било писано. Когато го чувах непосредствено след контузията, направо полудявах. Но след последвалите събития и сега, като погледна назад, явно наистина така е било писано и така е било най-добре.

 Какво си пожелаваш за 2024 г.? Пред теб има много хоризонти, с различни национални отбори?

- Първо, да съм жив и здрав, да нямам контузии, които да ме спират да взимам участие. Аз знам, че ако с моето желание и моята мотивация продължавам така да тренирам, ме чакат много успехи. Същото пожелавам и за моите съотборници, които винаги са с мен – не само в клубния ми тим, но и в националния. Всички да сме живи и здрави, и успехите ще дойдат.

 Ти имаш ли предпочитания в кой национален отбор да участваш през лятото?

- Ако трябва да съм честен – нищо не зависи от мен. Където ми кажат – там отивам. Каквото мисли федерацията за мен и за националните отбори, че е най-добро, там ще отида. Каквото ми кажат. Тази година моето лято се връзва така, че мога да взема участие и при мъжете, и веднага след това при подрастващите. Но тъй като да участваш на голямо първенство с подрастващите е един път в живота и като минеш тази възраст – никога няма да имаш възможност повече да играеш на това ниво, бих казал, че предпочитам да играя при подрастващите.

 Съвсем скоро ви предстои с отбора под 20 години първа европейска зонална квалификация. Преодолима ли е групата и може ли България да се класира още на турнира в Румъния?

- Със сигурност. Вече сме го правили – побеждавали сме тези отбори. Няма да е лесно. Особено графикът ни с момчетата, които играем в Левски, е много натоварен. Чакат ни много пътувания и мачове. Но отиваме там, за да играем и да се класираме!