Националите на България се завърнаха у нас след олимпийската квалификация за мъже в Сиан, Китай. На летище София пред чакащите медии капитанът на "трикольорите" Цветан Соколов обяви, че се оттегля от националния отбор. 33-годишният диагонал изигра последната си официална среща с екипа на България при победата над Белгия с 3:2, в която отбеляза 27 точки. Соколов намекна за решението си още преди квалификацията, но сега обяви и мотивите за решението си. Той подчерта, че е време да даде път на по-младите състезатели и вярва, че България има сили да се завърне в топ 10 на света. 

Беше ли това последният турнир за Цветан Николов в националния отбор?

 Да, това беше последният ми турнир. Наистина нямам какво да добавя, защото го приемам емоционално. Беше удоволствие и чест да нося цветовете на България, да защитавам герба и знамето. Благодаря страшно много за всички тези емоции, които ми даде националният отбор. И на всички за извървяния път с националния отбор, но мисля, че вече трябва да кажа "край", защото има други момчета, които трябва да поемат по своя пътя. И аз трябва да направя това нещо – вече да се оттегля. Вече 17 години съм в националния и мисля, че е напълно достатъчно.

 Как се взима такова решение? В кой момент го взе и колко трудно ти беше?

Доста е трудно наистина. Аз от няколко години, от 1-2, вече си го мисля. Тялото ми не издържа на натоварването и не съм това, което мога да бъда. Винаги се старая да давам максикума и да бъда на 100 процента тук, но след един един тежък сезон идвам и някаква контузия ме спира да правя това, което мога - давам всичко от себе си на националния отбор. И сега този сезон се стараеха да бъда на 100 процента. За жалост, опитахме всички да направим тази после последната стъпка и да се класираме на Олимпиадата. Но както винаги нещо малко не ни достигна. Независимо, че мачовете, които загубихме на квалификацията бяха с резултат 0:3, винаги се борихме и се опитвахме да останем в мача. Защото все пак е една мечта, която последно умира. Всеки иска да отида на Олимпийски игри.

 Къде виждаш националния отбор без твоето присъствие през следващата година?

Има изключително талантливи и млади момчета, които според мен трябва да им се даде шанс да минат трудния път. Трябва да изтърпят спадовете, грешките и проблемите, които ще имат. Аз първата си година в националния не бях най-добрия, дори и сега, но всеки трябва да се стреми да постига целите си – като това и да играе в националния отбор на България. Защото все пак е привилегия да представляваш държавата си и да играеш за националния отбор, да си пред всички други. Как го виждам ли? Виждам, че с една добра работа и с едно себеотдаване и раздаване националният отбор отново може да бъде в топ 10 на света.

 С резултатите кои показа националния отбор през лятото – това е лицето на българския тим сега?

Мисля, че не е това реалността. Имахме доста по-големи възможности да направим едно по-добро класиране, най-вече на Европейското първенство. На олимпийския квалификационен турнир е едно малко "убиване" на състезателите, защото за 9 дни трябва да изиграеш 7 мача, в които задължително трябва да спечелиш. И да си винаги на топ ниво, дори и в 10 ч. сутринта да играеш. Никога няма как това да се случи. Всеки един състезател на професионално ниво не може да дава постоянно 100 процента от себе си за 7 поредни мача. Това не е възможно! Както видяхте Полша дойде с 13-14 състезатели, които постоянно играеха и ги сменяха. Но там имаш два еднакви състава. Първа или втора 7-ца, няма никакво значение кой играе. Както видяхте имаше и изненади. Аржентина не се класира. А всеки говореше "Аржентина, Аржентина", а те играха слабо, защото няма как постоянно да поддържаш една топ форма. Ние имахме нашите възможности, но не успяхме да ги използваме. Сега всички си "ближем раните", защото това е една мечта, която всеки един иска да изпълни.

 Какво означава за българския волейбол пропускането на трета поредна Олимпиада?

Наистина е много болно да гледаш Олимпийските игри от вкъщи, от дивана, както се казва. Като знаеш, че винаги си имал тази възможност да се класираш – както ние имахме във Варна, след това в Германия, където изиграхме едни добри квалификации, но малко не ни достигна. Точно на това трябва да се обърне внимание – на тези малките детайли, които "ни изяждат главата". Трябва да работим! Трябва да го искаме! Трябва да имаме една цел и тя да играем все по-добре.

 Една от идеите на БФВ е да националните състезатели да имат 5-годишни договори, в които да нямат право да избират турнирите, в които да участват. Как виждаш подобно решение?

Според мен, няма смисъл от такива договори, защото всеки един състезател трябва да се радва, ако получи повиквателна от националния отбор. Дали ще е с договор, или без – лично за мен винаги е било удоволствие като ме повикат в националния отбор. И с най-голямо удоволствие съм се явявал. Никога не ме е интересувало дали ще ми предложат някакъв договор. Ти играеш за родината си.

 Самият ти си молил да почиваш в някои от турнирите поради ангажиментите, които си имал. Може ли такива договори да афектират част от състезателите?

Това не е вярно. Аз съм отсъствал от Лигата на нациите не поради ангажименти с клубния ми отбор, а поради медицински причини. В повечето случаи, когато съм отсъствал от националния отбор, е било защото е трябвало да си лекувам някакви травми. Тази година лекувах нова травма, която не ми позволяваше да играя, както трябва. Имах изтръпване на ръката, посиняваха ми пръстите на ръката и нямаше как да играя. Трябваше да ходя да се лекувам, за да мога да продължа да играя волейбол. Не бих казал, че някои от младите състезатели няма да иска да играе за България и дори да си помисли да откаже на националния отбор. Имало го е в годините. Не мисля, че някое от тези момчета, които са сега в националния отбор, би отказал да се яви на повиквателна.

 Имаше една изкуствена еуфория в началото на лятото покрай евентуалното завръщане на Матей Казийски в националния отбор. Повлия ли ви неговото крайно решение да не играе за България?

Няма какво да си кривим душите – Матей си е Матей. Той е един състезател, който винаги би помогнал на националния отбор. Така че дали ще коментираме или не, това нещо не се случи. Ние гледаме само това, с което разполагаме сега. Много пъти сме, че ние не сме Бразилия, Русия или САЩ, които могат да избират от 300 000 волейболисти. Ние разполагаме с това, което имаме и трябва да се напаснем с този материал.

 Как ви въздейства, когато всяка година се говори за Матей Казийски и националния отбор, а не се акцентира върху вас, които сте в отбора?

Това е негово решение и ние трябва да го зачитаме. Той е човек, който знае какво прави. И разбира се, може на по-малки да влияе, но аз го познавам. Като дойда в националния отбор, съм се старал да правя моите неща и да помагам на отбора. Но Матей винаги е бил човек, който ще помогне, можеш да гледаш от него и можеш да "откраднеш" нещо от него в занаята. Той е един от най-добрите волейболисти и да го гледаш как играе или тренира – винаги можеш да вземеш нещо от него.

 Как ти подейства да играеш с 16-годишен разпределител? Като че ли се получи?

Да, получи се! Той е един стрхотен талант. Въобще няма какво да ви изненадва, че той беше на олимпийската квалификация, че игра добре и се справи страхотно. Той има уникално и светло бъдеще пред себе си в националния отбор, което може само да ни радва, че имаме един такъв състезател, който е само на 16 години и се представя по този начин?

 Трябва ли да остане Пламен Константинов начело на националния отбор?

Тези въпроси трябва да ги зададете другаде. Наистина много треньори се смениха последните години. Дали трябва той да остане, дали не трябва, това решение той трябва да си го вземе. Ние, като национални състезатели, идваме в националния отбор и работим, с който ни е треньор. Никога не сме тръгвали да казваме кой да е треньор, да правим бойкоти или да сменяме треньори. Който дойде или ако той остане мисля, че всички момчета ще са доволни просто да тренират и да играят.