В последните 18 месеца Владислав Тодоров работи като селекционер при подрастващите национални отбори на България. През месец март 2022 г. той бе утвърден за треньор на състава за жени под 16 години, но след това трябваше да продължи работата си с по-горната възраст. Тази година националките под 17 години спечелиха европейската квалификация в София, заеха трето място на Балканското първенство и завършиха в топ 8 на Европейското.

Тодоров има богат опит като състезател и треньор в чуждестранни клубове. Бивш национал и помощник в щаба на мъжкия национален отбор. Към момента живее и работи в Норвегия.

Г-н Тодоров, през месец март 2022 г. бяхте избран за селекционер на националния отбор за жени (родени през 2008-2009 г.). След това от CEV приравниха възрастта с тази при момчетата и се наложи да работите с по-голямата възраст. Равносметката ви за този период и оценката ви за отбора, с който работихте през последната година?

Лично аз не съм доволен от резултата в последните два турнира – третото място на Балканиадата и осмото на Европейското първенство (изиграно веднага след Балканското). Без да звучи като оправдание по време на двата турнира загубихме няколко състезателки поради травми. Това дестабилизира отбора, намали качеството на играта и попречи за по-добро представяне. През изтеклия период с момичетата и треньорския щаб положихме изключителен труд, усилия, желание и старание за израстването на колектива.

 Както посочихте, участвахте на Европейско и Балканско. Успяхме ли да "сверим часовниците" с другите страни и къде сме като ниво?

Изиграхме две Балкански първенства (второ място след Турция на първото) и (трето място преди Европейският шампионат). Също така спечелихме европейската квалификация в България, оставяйки след нас добре селектирания и талантлив отбор на Германия. А също така и амбициозният отбор на Словакия. Направихме игри с добро качество и показахме израстване през този период. Момичета играеха по-уверено и смятам, че реално класиране по време на Европейското е 3-то до 5-то място. Балканиадите за тази генерация са изключително тежки. Турция, Гърция, България, Сърбия и Румъния бяха 5 от 16-те участника на първенството. Това показва, че на Блканите при девойките на тази възраст се играе качествен волейбол.

 Винаги съм бил самокритичен. Спечелването на титла или медал с недобра игра от моя отбор и поради стечение на обстоятелствата - не ме удовлетворява. Стремя се това да стане факт след резултатна и качествена игра на моите състезатели. Така че на всеки бих казал, че не заслужаваме заемането на това място. Българската поговорка "труда винаги се възнаграждава" не се изрази със спечелването на призово място на последният турнир (Европейското първенство). Но смятам, че нашите състезателки успяха да натрупат опит, да са по-готови за следващите битки. Важно е да отбележим, че стремежът за победи е от голямо значение при спортистите, но това важи в по-голяма степен за професионалистите в мъжкия и женския волейбол. С подрастващите е празнично... Преследването на резултати и победи не върви ръка за ръка с учението и усъвършенстването на младите. Необходимо е търпение към грешките и възможност за отстраняването им в бъдеще, за да бъдат изградени младите поколения волейболисти.

 Какви са перспективите пред този отбор сега?

Най-важно за момичетата е да израстват спортно-технически и физически в отлично здраве. Започват клубните първенства и много труд в залите за волейбол и физическа подготовка. Националният отбор за момичета под 17 години разполага с около 35-40 състезателки, които ще бъдат водени от нов старши-треньор и неговия екип. С труда, който ще положат състезателките и техните треньори, ще се отворят и переспективите пред тях. Мисля, че спортният календар ще бъде подобен на тазгодишния.

 С какви мотиви и амбиции взехте решението да се кандидатирате за поста на селекционер на България преди 18 месеца?

След разговор с БФВ си подадох кандидатурата за треньор. Мотив... по-скоро бих го нарекъл мое желание. Да предавам моите знания и опит на младите волейболисти. Магията на волейбола ме хвана, когато бях на 9 години. Вече 44 години е начин на живот за мен. За моята съпруга и деца - също. Любовта към волейбола съм спечелил със знанията, дадени ми от моите треньори в България, които са признати и в чужбина; наблюдавайки някои нашите най-добри и легендарни волейболисти при мъжете и жените; играейки също с част от тях на игрището. Да, мотивиран съм да дам знанията си на младите български волейболисти. "Амбиция" като израз не ми харесва! Не преследвам слава, почести или каквато и да е дефиницията на израза. По-скоро цели, които са свързани с изграждането на младите спортисти и ако успеем по някакъв начин да го постигнем, е удовлетворение от свършената работа.

 Защо искахте тази възраст и защо женското направление?

Не беше обявен конкурс точно за тази възраст. Както споменахме - възрастта беше променена. Но това не е най-важното. Това са млади волейболиски на България и аз имах честа и удоволствието да работя с тях. Изключителни деца (девойки). С жени работя повече от 20 години, не е нещо ново за мен. По принцип работя с жени и мъже едновременно, както и с подрастващи. За мен е волейболът е волейбол - не го деля за мъже и жени. За подрастващи – да.

 Със сигурност има специфики при работата в отделните възрасти. Какви бяха във възрастта, с която вие работихте досега?

Със сигурност има специфики. Имам опит, съпътстващ ежедневието ми с моята дъщеря, която е и част от този отбор. Имам възможност да наблюдавам и изучавам нейното развитие като човек и състезател. Никога не съм имал проблем с комуникацията между мен и състезателите ми, независимо от възраст и пол. Това повишава възможността да имам разбиране за спецификите на възрастта, в която са моите състезатели.

 Кои бяха най-големите предизвикателства пред вас?

Предизвикателство за мен, като треньор и възрастен индивид, е да успявам да се уча от моите състезатели, да се уча какви личности са те, техните възприятия, емоции, техният личен свят в спорта и извън него.

 Какви са плановете ви за следващата година? Ще продължите ли работата с тази възраст?

Тук не помня, дали се повтарям за приравняването на възрастните! Моето желание е да продължа да работя като треньор по волейбол към детско-юношеския волейбол на БФВ с по-младите състезателки, а именно 2009-2010 г. И за която смятам да подам своята кандидатура.

 Като селекционер се налага да подбирате състезатели. Колко богат е този избор?

Винаги се е коментирало, че България е малка страна като население.Това предполага по-малко възможности за селекция на състезатели. Може би е така при вече изградените и завършени професионални състезатели – мъже/жени. При подрастващите може да е малко по-различно. Има деца, които в момента играят на добро ниво и такива, които в скоро време ще са готови да заемат своето място в националните отбори при подрастващите и така докато стигнат мъжките и дамските представителни отбори. Така, може би изборът при подрастващите да е малко голям, но все пак е недостатъчен.

 Селекционерът на женския тим Лоренцо Мичели повика за олимпийската квалификация шест момичета от отборът под 19 години. Как възприемате това решение и справиха ли се момичетата със задачата?

Не желая да коментирам избора на старши треньора на националния отбор - жени. Той най-добре знае мотивите и съображенията за направените избори при селекцията. Мисля, че е съгласувана и с ръководството на БФВ. Ако има толкова много млади състезатели, значи трябва да проявим търпение и да дадем шанс за реализация, съобразени с целите и времето.

 В България и под егидата на БФВ се организират все повече треньорските семинари и конференции. Вие също присъствахте на едно такова събитие. Как се развива професията у нас на база това, което видяхте?

Да, БФВ през последните години организира все повече възможности за усъвършенстване на треньорските кадри. Все повече семинари и беседи с водещи и доказани в световния волейбол български и чуждестранни треньори. Това е пътят! България да има треньори, които със своите знания да подготвят бъдещите състезатели и възвърнат България на челните места в европейския и световен волейбол.