Миналия понеделник българският волейбол отпразнува бляскаво своята 100-годишнина. Заради гала вечерта в хотел "Милениум" пристигна лично д-р Ари Граса, президент на световната федерация FIVB.

Преди старта на вечерта бразилската легенда даде интервю за "Код Спорт"

- Вие сте ВИП гост по случай 100 години волейбол в България. Какъв е най-добрият ви спомен от нашата страна?

- Със сигурност най-добрият е от времето, когато започнах работа в бразилската федерация. Бях технически вицепрезидент. По това време ние имахме добри състезатели, но трябваше да играем срещу класните европейски отбори и беше много трудно, защото нямахме достатъчно пари. Тогава ние направихме силен ход като поканихме България да играе с нас с цел да ни научи как да играем. И какво обаче стана? България се оказа адски силен отбор. Повярвайте много, много силен. На терена ни убиха. Наложи се да кажа на треньора ви да забави темпото и да не ни бият толкова. Да ни оставят да направим поне четири-пет точки. После играхме и други мачове. Този момент реално се оказа превратна точка във философията ни. Бяхме в процес на развитие и никога няма да забравим влиянието на България.

- Колко пъти сте посещавал България?

- Пет пъти. Няма да забравя колко хубаво световно първенство организирахте. По това време вече бях президент. И отношението към мен беше повече от прекрасно. Поканиха ме на аудиенция при президента. Станах Доктор хонорис кауза на спортната академия. Да, да. Винаги ми е приятно да посещавам вашата страна. Обичам България! Господи, тя е в моето сърце!

- Каква беше причината да дойдете за първи път от петте визити?

- Опознавателна. Трябваше да направим обмяна на опит между Бразилия и България. Искахме да се учим още от вашите играчи и треньори.

- Президент на Българската федерация е Любомир Ганев. Какви са отношенията ви с него?

- Отношенията ми са много, много ясни. Аз съм фен на Любо Ганев.

- Г-н Ганев е един от най-известните български волейболисти в историята. Помните ли го от терена?

- Да, разбира се! Той беше нещо забележително. Много е трудно да намериш някого, който да прави нещата, които Ганев можеше. Беше абсолютно различен от всички. Невероятен, интелигентен. Много ми беше интересно да го гледам. Имаше огромно самочувствие, разбира се. Но това не е арогантност, а точно обратното. Любо много добре знаеше къде е и какво може. Когато играеше извън терена той също бе прекрасна личност. Говореше с всеки, раздаваше автографи на всеки.

- Помните ли една история от олимпиадата в Рио де Жанейро, вашия роден град? Спортните репортери снимаха как ….. вие фотографирате вашето семейство с Ганев. Тогава обявихте , че той е един от най-добрите нападатели в историята.

 - Както ви казах - това е доказателство колко чисто е отношението ми към него. Просто съм му фен. И исках да го представя на моето семейство. Затова и направихме тези снимки.

- Кои други български волейболисти са ви впечатлявали?

- През цялата си история България е имала великолепни отбори. В момента може би трябва малко да намалим ентусиазма. Трябва да се концентрираме върху мачовете.

- Имало е много мачове между България и Бразилия. Но освен първия, помните ли и някои други?

- Да, много добре ги помня. Например как играх срещу България. Спечелихме един квалификационен турнир с 3:0. Това беше чудо за нас. След това отидохме в друг град и трябваше да се изправим срещу България. Както вече ви казах, разликата в класите бе огромна. Опитахме да се концентрираме, но бързо ни бихте с 3:0. За това искам и сега да говорим - трябва да се фокусираме върху победите.

- Какъв е най-големият ви успех като състезател?

- На първо място бих използвал думата "чудо". И ще го правя винаги. Когато се погледна в огледалото, виждам човек, дошъл от леката атлетика във волейбола. И с това е трябвало да се справям в целия си живот. Впрочем, никога не съм спирал да правя жертви. Никога! И успях да се справя. Два пъти ме избраха за най-добър волейболист на Бразилия.

- В последните години най-добрите бразилски състезатели играят в европейските топ първенства. Каква беше ситуацията, когато вие играехте и кой беше най-силният ви отбор?

- Нека да изясним, че говорим за съвсем различни времена. Когато аз бях спортист, беше съвсем различно. Днес тренират всеки ден. Може би по седем часа на ден. Когато аз бях млад, трябваше да уча, да работя. И три пъти в седмицата тренирах вечерта. А сега - всеки ден. Спортът е съвсем различен. Състезателите са много по-подготвени физически, отколкото ние бяхме. Днес волейболисти могат да изстрелват сервиси като оръдие. А и са много по-високи. При нас рядко се срещаше човек над 190 сантиметра. Затова твърдя, че волейболът по мое време и днес е съвсем различен спорт.

- Бразилия е силна във всички спортове. Вие харесвате ли друг?

- Разбира се. На първо място е волейболът. На второ е …. плажният волейбол. Това е моят живот. Естествено, аз дойдох от леката атлетика. Бях спринтьор на 100 метра в младежкия национален отбор. Състезавах се също и на хвърляне на копие. Затова много обичам атлетиката. Но сега вече като един стар човек, обичам да играя тенис.

 - Как волейболът спечели сърцето ви?

- Не е шега, а въпрос на факти. Играех във "Флуминензе" волейбол, но тренирах лека атлетика в друг голям клуб - "Ботафого". Една неделя имаше парти и всички момичета, които харесвах бяха там. Трябваше да скоча високо, за да премина оградата. Тогава един от компанията ме попита: "Защо не започнеш да играеш волейбол?" Тогава нямаше да има нужда да подскачаш. И така точно заради неделните партита стартирах с волейбола.

- Имал ли сте планове да станете треньор. Вашият колега и приятел Александър Боричич мина по този път.

- Не, никога не съм мислил да бъда треньор. Не ми е идвало в главата. Исках единствено да участвам в менажирането на волейбола и да му дам това, което ние нямахме. Точно като за онзи мач срещу България, за който вече говорихме. Разказах ви и за леката атлетика. В един момент спортните ми обувките така се разшиха, че заприличаха едва ли не на устата на алигатор. И тогава дори заиграх без обувки. Толкова бедни бяхме по онова време. А отношението към спортистите определено беше лошо. И още тогава си казах си, обещах си, че един ден ще помогна това да се промени. И мисля, че успях.

- Преди да станете президент на FIVB, сте оглавявал бразилската федерация и южноамериканската конфедерация. Колко трудно е да си шеф на такива организации?

- Отговорът в някаква степен се крие и в предишния ви въпрос. Работих в банка и не можех постоянно да се показвам пред обществеността. Първо бях директор, после вицепрезидент. Моят бос ми каза, че не мога да се показвам по телевизията, по вестниците. Налагаше се да бъда дискретен. Там научих много от администрацията. Трябваше да мога да отивам до други организации и да правя сделки. Придобих опит като банкер и във времето използвах натрупаните знания и във волейбола. В този момент вече можех както аз, така и хората около мен да видят реалните резултати от работата ми.

- Преди десет години ви избраха за президент на световния волейбол. Какъв беше ключът във вашата програма?

 - Обещах иновация и възможности! Иновация за страните, които вече се бяха развили. Те бяха малко по това време. Възможностите трябваше да са за бедните държани, които тепърва искаха да се развият. Днес мога смело да обявя, че когато поех длъжността, имаше 30 страни, които наистина играеха волейбол и бяха отдадени на спорта. Сега има най-малко 132 държави в света, които предават пряко волейбол и го развиват. Имаме нова програма за развитие и нейното първо ниво е насочено към бедните. В нея има разбира се и следващи нива. За всеки целта е да се качи от първо до пето. Ние разширяваме непрекъснато тази програма. Инвестирали сме общо 11 милиона долара за миналата и за тази година.

- Когато започнахте да управлявате, какво липсваше на волейбола? И какво ви прави горд, че направихте за играта?

- Много съм горд, че изпълних обещанието си към състезателите! Днес те си дават сметка какво се случваше в миналото и какви несправедливости имаше. Нямате представа с колко трудности сме се сблъскали, но си струваше, защото в момента състезателите са крале! Особено в Европа. Имат всичко. Могат да живеят добре само от волейбола. И този статут наистина трябва да се оценява и да се пази.

- Колко още ще навлизат технологиите във волейбола?

- На първо място са все още в дневния ред на промените. Вие като медии разбирате прекрасно защо е така. Наясно съм, че едно от най-трудните неща е да се промени нечие разбиране. Почти е невъзможно. Така казват хората. Но въпреки това в последните 4 години аз се старая да направя тази промяна. Да убедя хората да приемат технологията, което е много трудно. Представяте ли си например колко е тежко да кажеш на съдиите, че те вече нямат последната дума на терена? Винаги е било много трудно. Но напоследък технологиите навлизат все повече и са водещи както като употреба, така и като неизменна част от вездесъщите вече социалните мрежи. Това със сигурност много ни липсваше в миналото. Но ето – сега вече мачовете се решават от състезателите, а не от съдиите. Видео системата, която изградихме във волейбола, е напълно различна от тази в тениса. Много по-сложна е, но работи отлично.

- Какво е най-трудното нещо, с което сте се сблъскал като президент? Какво ви е направило нещастен?

- Още от началото е едно и също - всички политически неща. Аз съм обективен човек. Знам какво искам да направя. Имам моя програма, мои планове, стратегия. Най-трудно ми е било да се боря да променя администрацията. Мнозина са ми казвали, че е невъзможно, защото реално съм нямал тази власт. Президентите на конфедерациите в миналото имаха формална власт, защото са нямаха възможност да променят съществено нищо. А всеки уважаващ се ръководител желае да свърши най-доброто в името на новите идеи, на технологиите, иновациите. Но аз проявих воля и твърдост направих тези реформи. Приключих с тази мисия и най-накрая сме концентрирани най-вече в това да правим забавление и да сме напълно различни от онова, което ни е дърпало назад преди.

- Когато гледате националния отбор на Бразилия, можете ли да останете неутрален?

- Искам да съм много ясен. Аз съм от Обединените нации и … нямам любим отбор.

- Как пандемията от коронавирус навреди на спорта?

- Много, много злини причини на всички. Във волейбола сме потърпевши като останалите спортове. Разликата обаче е, че ние никога не спряхме. Всички турнири продължаваха, въпреки че губихме много пари. Аз реших да инвестираме 7 милиона долара само за идеята. Направихме балон - на турнири в Италия, в Германия. Продължихме и с плажния волейбол. Сторихме всичко за да запазим нивото си. Инвестирахме пари, но не спряхме. Не се предадохме. Аз също не се предадох. По време на пандемията ходих до Ню Йорк, до Лондон, до Япония… Исках да покажа моите нови идеи на нови компании ио да ги привлека като партньори на волейбола. И успях. Продадохме телевизионните си права с 33 процента ръст за 100 милиона долара. С това сме напълно различни от останалите международни федерации.

- Какво ви впечатли на завършилите наскоро световни първенства?

- На първо място, че научихме какво не сме направили, а трябва. Разбрахме къде сме бъркали. И къде се налага да се подобрим за следващите световни шампионати. Това е важно за нас. Публиката беше фантастична. Но също така зад кулисите ние знаем и си даваме сметка какво точно не направихме и къде трябва да се подобрим.

 - На 79 години изглеждаше отлично. Колко време се виждате активен в управлението на спорта?

- Аз никога не спирам да играя и да правя онези жертви, за които ви говорих. Времето ще даде отговор на този въпрос. В момента тичам, играя тенис, живея активно. Продължавам и да поигравам волейбол след като прекратих кариерата си. Участвам в тимове на ветерани. С моя отбор участваме в най-различни турнири и дори сме двукратни световни шампиони. Всички сме бразилци и не се спираме!

- Къде живеете? В Бразилия или Швейцария, където е седалището на ФИВБ? Или може би някъде другаде?

- Живея в Бразилия. Щастлив съм, защото там е семейството ми. Живея и в Швейцария, но там какъв живот е? Полудявам от работа. Но това си е мой избор - аз съм работохолик. Да, обичам да работя. А когато стане много студено през зимата се оттеглям да зараедя батериите в моята къща в Португалия.

- Къде ви е най-приятно?

- Със сигурност в Португалия. Там е най-хубаво. В тази страна говорят моят език и хората са много забавни. Чувствам се прекрасно в тази държава.

- Има ли други волейболисти в семейството ви?

- Факт е, че цялото ми семейство играе волейбол. Не на спортно ниво, защото вие виждате - и аз съм твърде нисък за днешния волейбол. Дъщерите ми и внуците ми също не са достатъчно високи за професионални състезатели. Но играем. В лятната ми вила дори имаме корт, където този спорт никога не спира.

- Имате ли хобита извън волейбола?

- Да, обичам... волейбол на плажа. Играя постоянно тенис както ви признах, но не ви казах, че … не съм лош. Но всъщност изцяло съм отдаден на семейството ми. Хобито ми е моята фамилия.

- Последен въпрос. България е много уважавана и успешна волейболна нация. Какъв съвет бихте дали на Любо Ганев и на федерацията ни?

- Мисля, че Любо е най-доброто, което може да ви се случи. Имате 100-годишна традиция и отлични специалисти и отбори. В последните години обаче претърпяхте някои загуби. Затова казах на Ганев, че можем да ви включим в програма за развитие, която да ви помогне да си върнете позициите. Можем да пратим треньори на обучение на най-високо ниво. Световният волейбол определено се нуждае от България, защото България е традиционна сила. А ние имаме нужда от традиции за да говорим за бъдеще!