Всички мои роднини идват да ме гледат на живо в София. Да влезеш в сърцата на дечицата, ти дава сили да играеш още по-добре

Тя е родена на 29 февруари 1996 г. в Бергамо. Родителите й са Атанас Малинов и Камелия Арсенова. Ражда се в момент, в който баща и пише историята на женския "Фопападрети" (Бергамо). Българският старши-треньор първо извежда тима до историческите първа шампионска титла и Купа на Италия, а през сезон 1996/1997 - до грандиозно постижение. Атанас Малинов изстрелва тима от Бергамо до трофея в Шампионската лига, титла, купа и Суперкупа на Италия - 4 трофея в един фантастичен сезон. През 2014 г. българската волейболна династия Малинови пише нова страница в историята на италианския волейбол. Във водения от Атанас тим на Басано в игра се появяват и съпругата му Камелия, и дъщеря им Офелия. Вече родила три деца, Камелия Арсенова се завръща на игрището на 46 г. в мач от Серия В1 и поставя рекорд за най-възрастен състезател в Италия. Но семейното щастие е огромно - баща и съпруг треньор, майка и дъщеря заедно на игрището. 18-годишната тогава Офелия реализира 11 точки, а майка й - 9. Неописуем ден за цялата фамилия. Логично, волейболната кръв тече и във вените на по-малките й сестри - близначките Ема и Микела. Но пътят на Офелия, която близките наричат Лия, вече я е отвел до високо волейболно ниво. Тя е разпределител на националния отбор на Италия за жени - актуален Европейски шампион. В момента Офелия е в София за турнира от Волейболната лига на нациите и й предстои мач срещу България.

Офелия Малинов даде специално интервю за сайта на Българската федерация по волейбол.

- Офелия, след мачовете в София изживяваш много емоционални минути - виждаш се с роднини, близки, приятели, получаваш много подаръци от дечица. Широката ти усмивка говори много. Какво означават тези моменти за теб?

- Много съм щастлива, защото за първи път имам възможността да дойда да играя в България. Затова съм много развълнувана. Второ - много съм щастлива, защото всички мои роднини са дошли да ме гледат през тези дни, а това е първи път, в който всички те имат възможност да ме гледат на живо. Минаха доста години, в които нямахме възможност да се видим, особено след пандемията от коронавирус. Най-малко от 4 години не ги бях виждала и сега наистина съм много щастлива.

- Колко често успяваш да се прибираш до България или това е един от редките случаи?

- Преди години можех да се прибирам всяко лято. Сега, покрай ангажиментите ми с националния отбор, наистина е много трудно, защото винаги имаме мачове, постоянно тренираме, а шампионатът започва веднага след това. Много е трудно, но ако имам време, винаги се връщам в България.

- Дори в момента си получила една специално нарисувана кутийка за "Най-добър играч", на която с детска любов е написано Лия. Какво ти дава тази специална любов, която получаваш в България?

- Много е хубаво. Да влезеш в сърцата на малките деца, ти дава още по-голяма сила за всичко, което правиш. Осъзнавайки, че си пример за малките дечица, наистина дава сила да играеш още по-добре.

- Предстои ти мач срещу България, колко по-различен, колко по-интересен е за теб?

- Мачът с България е много емоционален. Не искам да мисля много, защото е специален мач за мен. Но нямам търпение мачът да започне. Да видя залата, пълна с хора.

- Какво казват мама и тати преди мача с България, за кой отбор ще са те?

- (Смее се.) Мама и тати гледат винаги с интерес, ще следят мача със сигурност. Съжалявам, че не могат да бъдат тук. Трябва да питате тях кого ще подкрепят.

- Какво си пожелаваш да постигнеш с националния отбор на Италия?

- Засега мислим само за Волейболната лига на нациите - ще бъде много хубаво да стигнем финала и да го спечелим. Тази година е годината на Световното първенство, така че е много важна. Преди 4 години стигнахме на финал и за много малко изпуснахме златния медал. За тази година искаме да опитаме пак да сме там и да стигнем по-нависоко. Знаем, че няма да е лесно, че не трябва да подценяваме никой отбор и трябва да се борим от началото до края винаги.

- Какво ти прави впечатление в българския отбор - има и момичета, които познаваш от години, но има и доста млади момичета?

- Ние изиграхме две контроли в Италия. В отбора наистина има млади и талантливи момичета. Трябва да работят много, защото не са постигнали нищо само с факта, че са достигнали до националния отбор. Трябва да имат волята да се подобряват и да искат да стигат все по-нависоко. Това трябва да е моторът, който да ги движи - да се подобряват и да постигнат нещо заедно.

Билети за Волейболната лига на нациите може да закупите от тук:

➡ за VNL жени:                                       https://bit.ly/3lksq7P