Тошко Стоянов се занимава от 20 години с плажен волейбол, а от четири вече се захвана и с неговия събрат снежния. Той беше основният инициатор връх Перелик да приеме първия в историята ни турнир в най-новия спорт от волейболното семейство. Стоянов даде интервю пред официалния сайт на БФ Волейбол.

- Като един от основните мотори в организирането на първия турнир по снежен волейбол от нас от какво сте най-доволен, г-н Стоянов? Какви поуки си взехте?

- Като всяко ново нещо. Вече четири години се занимавам със снежен волейбол. Винаги съм вярвал, че този ден трябва да дойде. Предпоставки в България има – курорти, високи планини, качествен волейбол. Ние сме много волейболна нация и трябва да се развиваме. Президентът на федерацията Любомир Ганев имаше за цел да развие много плажния, а сега и снежния. Всичко това създаде у мен не само очаквания, но и лична амбиция. С моя екип от комисията по снежен волейбол вярвахме, че ще успеем. Няма да крия, че имаше много неизвестни. Направихме проучване през февруари и март и се убедихме, че България има потенциал да развива този спорт, който е много суров. Трябва да се съчетаят много компоненти – пространство, желание на промоутъра да помогне, федерацията да подаде ръка. Всичко това се случи. Предизвикателството е налице и приключението тепърва ще започне. Идеята на федерацията е да се развива професионален волейбол според изискванията на FIVB и CEV. Досега не се познавахме с промоутъра. Аз исках да работя с екипа, с който съм от 20 години в плажния волейбол. Това също беше важно – дали те ще прегърнат идеята и за снежния. Също не знаех дали ще има състезатели, които да приемат предизвикателството, да се доказват, да имат амбиция. Най-сериозното ми опасения дали играчите ще издържат на атмосферните условия, защото никога не са играли на сняг. Спортно-техническото ниво е особено важно.

- Какво стана с очакванията?

- При предварителната ми комуникация с промоутъра говорихме за логистични и организационни въпроси. Разбрах, че федерацията е намерила достоен и ангажиран партньор за снежния волейбол. Идеите ни не само не се отдалечаваха, а напротив. Те искаха да помагат във всичко. Търсиха решения заедно с нас – за табло, съдийски стол, рекламни материали... Осъществихме 90 процента от предвиденото. Приятно съм изненадан и от моите колеги, които пренесоха позитивния дух на плажния волейбол в снежния. Стана един смесен екип, който си помага взаимно. Синхронът беше налице между 15 души. Нямаше недоразумения. Такова човешко поведение е безкрайно важно в подобна работа. Имахме проблеми с времето. Прогнозите се меняха. Имаше възможност да отложим турнира с една седмица, защото за уикенда даваха изключително лошо време. Изчакахме до вторник и решихме да рискуваме. В събота и неделя можеше да е мъгла, дъжд, но вятър… Да, вятърът е твърде важен при снежния волейбол. Заварихме го на 80-100 км/ч, но после падна на 40 км/ч. Рискувахме и започнахме да работим. В събота на обяд видяхме слънце за първи път. Мои приятели не вярваха, че горе бурята е целодневна, а долу е пролет. Въпреки всичко направихме много красив и професионален корт.

- Как се представиха състезателите?

- Говорих с всички капитани. Обясних как да се екипират. И всички бяха готови с документите още в сряда. Усетих заряд и ентусиазъм. Изненадах се, че на техническата конференция нямаше просто ентусиасти, а изключително млади, позитивни състезатели, които искаха да покажат най-доброто в едно ново приключение. Лицата им светеха. От моя страна на конференцията казах един слоган, който ми се иска да остане за снежния волейбол в България – „Една фамилия, работим заедно!“ Ако направим този спорт позитивен и атрактивен, ще има интерес. Ролята на федерацията е особено важна. Административният директор Станислав Николов се включи с пълни сили. Общата цел е една – красив спорт.

- Мачовете бяха много оспорвани. Означава ли това, че имаме добри основи за този нов спорт?

- Признавам, че очакванията ми не бяха високи. Състезателите имаха основна култура за волейбола. Професионалисти са, но винаги са играли със стабилна основа под краката. Сега концепцията се променя. Очаквах мачове, в които отборите да се стремят да се освобождават от топката и да чакат съперникът да сгреши. Но беше съвсем различно. Мачът на откриването беше невероятно красив и накара 200 души да ръкопляскат пламенно. Не забравяйте, че хората за първи път играеха снежен волейбол. Точка за точка, тайбрек, ентусиазирана публика – един спектакъл. Много ми хареса и отношението между състезателите извън корта – приятелско. На терена – борба за всяка топка. Това е истинският спорт. Съдиите също се представиха на високо ниво. Всички те са международни рефери по плажен волейбол.

- Какви бяха условията на връх Перелик и колко други подобни места биха могли да приемат снежен волейбол на високо ниво?

- Когато завършихме окомплектоването на корта, погледнах отстрани и се замислих. Ние създадохме нещо, което се равнява на европейските и световни стандарти. Промоутърът беше купил професионално оборудване. По никакъв начин не се различавахме от Алпите или Турция, където снежният волейбол се развива много бързо. В България има и други места, които могат да бъдат домакини. Още от септември проучвах възможности. Перелик има своите предимства заради равните места. Могат да се направят 3-4 корта, които да не си пречат. Но има потенциал и на други места в Родопите, Рила, Пирин и Стара планина.

- Кога да очакваме втория турнир в България?

- Първо трябва да видим какъв интерес има от възможните локации, които се интересуват от подобно събитие. Федерацията няма да седи със скръстени ръце. Ганев, Николов и аз ще посетим всички възможни места и ще видим какви са предпоставките. Промоутърът в Перелик вече поиска и за следващия сезон да домакинства. Даже започваме по-рано подготовката.

- На първия участваха градове, а не отбори. Така ли ще продължи в бъдеще или волейболните клубове имат намерение да развиват снежен волейбол?

- В цял свят се регистрират отбори по снежен волейбол. В чужбина те представят държава. Едно от предимствата е, че тези, които играят снежен волейбол са на пясъка и за плажния. Концепцията ми е това да е турнир на градовете. Ако в един град има 3-4 клуба, то нека излъчат 3-4 най-добри състезатели. Затова федерацията разпрати покани до клубове, кметове, зам.-кметове по спорта. Когато видят какво се правят, общините ще се запалят. Ще има финансиране.

- Вие сте специалист и в плажния волейбол. Колко голяма е разликата между двата спорта?

- 90 процента правилата съвпадат. Такава беше и концепцията на CEV. Затова и когато ходя на състезания по снежен и плажен волейбол в чужбина, хората са все едни и същи. Говоря за съдии, състезатели. Не всеки може да си позволи да изпраща играчи по плажен волейбол на подготовка в Бразилия през зимата. Затова целта е да играят на снега. Сега направихме хомолегизиран турнир. Състезателите ще получат точки за световната ранглиста. Имаше по четири отбора от двата пола. Всички получиха пари от наградния фонд. Вече имаме първи национални шампиони по снежен волейбол. Основата я поставихме. Сега започваме да развиваме тази голяма атракция, която съм сигурен, че ще грабне много фенове.