Николай Иванов е един от новите трима членове на треньорската комисия в Българската федерация по волейбол. Бившият национал даде интервю пред официалния сайт, за да разкрие мотивите да приеме поканата.

- Какво ви накара да влезете в треньорската комисия?

- Получих предложение от президента Любо Ганев. Имахме няколко разговора, за да видим с какво бих могъл да съм полезен. Нека съм по-конкретен - приех заради желанието да развием и поставим българския волейбол на друго ниво. Тук ще отворя една скоба - през годините съм имал разговори и със старото ръководство. Споделял съм, че не използвахме няколко много важни периода. Не материализирахме успеха. Ще дам и примери. През 2006 година станахме трети на световното първенство. Играхме на полуфинал в Полша. По това време се състезавах в полската Плуслига и видях те как печелят от успеха си. Спомням си, че направихме събиране в зала "Универсиада", за да посрещнем отбора. Силните на деня си направиха задължителните пи ар снимки. После всички отидоха по клубовете си. Еуфорията премина и почти всичко продължи по стария начин - без необходимото отразяване, без стратегически спонсори, без идея как да се случват нещата в бъдеще. Дойде 2009 година и нов силен период - бронзови медали от европейското първенство. И отново същата история. 2012 година беше много луда. Станахме четвърти на олимпийските игри в Лондон. През 2015-а България лягаше и ставаше с волейбола. "Арена Армеец" се пръскаше по шефовете от фенове, купили си билети, за да гледат нашия спорт. И отново нищо не направихме. Играчите си отиваха по клубовете и нищо не се промени в статуса на българския волейболист. У нас има огромен дисбаланс между клубния и националния волейбол. Ние сме талантлива нация и въпреки всички проблеми се раждат талантливи момчета и момичета. Заявката на новото ръководство в лицето на Любо Ганев е тази тенденция да се промени към добро. И това е най-важната предпоставка да приема предложението.

- Какви са първите неща, които трябва да се свършат?

- Комисията работи вече повече от година. Най-важната кауза е единната методика. Анонсирал съм това като първа статия в сайта, който създадох през 2015 година - "Волейкомент". Тогава казах, че е задължително, а стана актуална тема 5-6 години по-късно. Всички трябва да са наясно, че създаването на единна програма и работата с нея ще е от огромно значение за младите състезатели и ще е от полза на треньорите. Това ще е основата, върху която ще стъпят. Едно помагало, което ще могат да използват заедно със своята индивидуалност и разбиране. На много места в страната има малки клубове, които се занимават само с детски волейбол. Това най-вече са отбори от млад ентусиазиран волейболист или волейболистка. Човек, който трябва да учи и тренира децата. Реално да прави всичко сам - да организира клуба, да търси партньори. Ако има тази единна методика и я следва, ще пести време. И когато дойде моментът дете да премине в по-голям клуб, което е естественото развитие на нещата, няма да има конфузни ситуации. Имам предвид реплики от типа: "Кой те е учил теб на волейбол?" Напротив - ще има бърза адаптация и децата ще продължат развитието си на друго ниво. Не съм съгласен, че това ограничава креативността на треньорите. Обратното е - ще им помогнат да се фокусират върху екстрата при положение, че имат фундамента. Ще дам примера с масата. Всеки клуб трябва да има една и съща маса. А какво ще сложи на нея, зависи от уменията, желанието и гъвкавостта на хората, които ръководят. Важното е масата да е претрупана. И стигаме до девиза на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече!" Вкарването на единна методика води след себе си контрол и отчетност от научна гледна точка. Най-елементарното е да знаем как се развиват децата през годините. Колко почват от началото и стигат до края. Как растат физически и технически. Знаем, че двама-трима от набор влизат в мъжките женските представителни отбор. Ако има система, която включва селекция, контрол и отчетност, след време може да се прави сравнителен анализ. Някой ден може да станат четирима-петимата в първите тимове. Няма нищо лошо да се следи развитието на децата. Това ще ни подскаже дали вървим по правия път и какво трябва да променим. Всеки уважаващ себе си клуб трябва да име методика за обучаване на подрастващите. Преминавайки в различни възрасти, адаптацията ще е по-лесна. Треньорите няма да губят време да ги учат на фундаментални неща, а ще надграждат допълнителни умения като физика и усъвършенстване.

- В каква насока на първо място трябва да се подобри квалификацията на българските треньорите?

- Комисията вече е започнала да повишава квалификацията - с лекции, беседи, обмяна на опит. Трябва да се отворим малко. Не може всеки да си мисли, че е най-важният и най-главният. Всеки ще получи внимание и уважение.

- Любо Ганев пожела да има треньорска комисия и те работи повече от година. Защо преди нямаше?

- Може би не са я намирали за необходима. Любо иска да успее и хората трябва да се убедят в ползата от неговата политика.

- Вие не сте се занимавал с треньорство в клуб. Мнозина може да възроптаят защо сте в комисията?

- Нямам притеснение за моята компетентност. Мога да говоря и пиша за волейбол, въпреки че не съм водил клубен тим. Но съм бил в национални отбори включително и в чужбина. Взимал съм участие в подготовка и водене на мачове. Наясно съм с механизма. Смея да твърдя, че съм прочел доста спорна литература, свързана с волейбола, а и не само. В час съм с всичко като техника, тактика и подготовка.

- Какво очаквате от българските отбори през годината?

- Въпреки че нашите тимове няма да участват на олимпиадата в Токио, им предстои бурно и динамично лято. Мъжките национали ще играят в Лигата на нациите, после и на европейско първенство. На женските им предстои домакинство на Европейското, Златна лига. Фокусът през годината ще е повече върху дамите, а преди не е било така. Надявам се да бъдат успешни и да оправдаят очакванията.