ФЕНОМЕНЪТ

ЦВЕТАНА БЕРКОВСКА

21.03.1933 – 7.03.2003

Всяко друго определение за тази голяма спортистка би било само приблизително. При все по-тясната специализация и изключителните темпове на растеж в майсторството рязко намаляват случаите за равностойни изяви на един човек в два различни спорта. В началото на ХХІ в. у нас имаме само Ев. Раданова с представяне на най-високото възможно равнище, олимпийското, по кънки-шорттрек и колоездене. А в средата и през втората половина на ХХ в. това не бе рядкост. Изтъкнати имена от волейбола бяха в националния тим и по баскетбол, като Е. Балъкчиева, О. Амброзиева, И. Дермонска... И обратно, баскетболистките К. Симанова, Д. Джамбазова, Р. Савова бяха националки и по волейбол. При мъжете най-яркият пример е Ал. Шаламанов, представял България на световен шампионат по футбол и по ски на олимпийски игри /където стартовете им дълго време важаха и за световно първенство/.

Дълбоко преклонение и заслужена почит към делото на тези изключителни български спортистки и спортисти. Но случаят с учудващо скромната и дори свенлива за граовско перничанка Цветана Берковска /лека й пръст/, е малко по-различен. При нея става дума за най-високи /спрямо нашите стандарти/ международни стойности и в двата й спорта!

Тя е първата ни и единствена лекоатлетка на олимпийски игри, в Хелсинки-1952 г. От четиримата ни представители в леката атлетика /най-добрите ни спринтьори А. Колев, А. Гаврилов и Н. Дагоров-троен скок/, само тя успя да подобри личния си резултат. На 200 м финишира 3-а в серията си с 25.2 сек., което бе и нов републикански рекорд. Още по-добре се представи на 100 м, като завърши втора в серията си с 12.2 сек. и достигна до ¼-финал. Малко преди Игрите подобри и националния рекорд с 12.1 сек., а постижение около 12 сек. в средата на миналия век си бе висока международна класа!

1952 е върхова година за уникалния спортист Берковска. Скоро след олимпийските стартове в Хелсинки тя е лидер на основната ни 6-ца в Москва за световния шампионат по волейбол, с треньор Ал. Азманов. Националките ни са веднага след медалистите: СССР, Полша и Чехословакия. Това 4-о място е най-доброто ни класиране за жени на СП изобщо!

Основният ни състав на СП в Москва-1952 г. От дясно наляво: Йор. Бончева-капитан, З. Асенова, Н. Топалова, М. Терзиева, Ц. Берковска и В. Лазарова, а в игра са влизали още Л. Виткова, Н. Чакърова и Л. Райкова.

Само 2 г. по-късно Берковска е централна фигура и в двете приятелски срещи с гостуващата в София Сборная на СССР. Втората от тях, на 25.04.1954 г., се превърна и в историческа. Защото повече от 20 000 зрители видяха на пистата пред централната трибуна на ст. „Васил Левски” българската победа с 3:2. А рускините бяха доказана световна сила и дойдоха в София без нито една международна загуба...

Мачът България-СССР-3:2. Л. Виткова /в гръб/ пробива руската блокада, а Ц. Берковска е крайната вляво.

Пак бе пролет, но след 10 г., когато столичани видяха отново на пистата на националния стадион почетната обиколка на волейболистките, водени от Цветана Берковска. Половината от тях също бяха националки, но заедно с останалите 6 носеха екипите си на „Левски”. Те триумфираха в най-пристижното клубно състезание на континента, турнирът за КЕШ /Купата на европейските шампиони – днешната Шампионска лига/ -1964 г.!

Отборът на „Левски” с първата ни КЕШ по волейбол във фоайето на ст. „Васил Левски”: от ляво надясно, прави, Ц. Берковска-капитан, Я. Радева, А. Торбова, Вл. Прохоров-треньор, Ц. Паунова, Ек. Недкова, Л. Маркова и В. Маркова /по-късно Аспарухова/; клекнали, Л. Танева, Н. Александрова, В. Андонова-Чоко, Е. Дойчева и В. Найденова.

Близо десетилетие и половина Цветана бе капитан и на националния тим, с 3 участия на ЕП, 3 на СП и 2 на универсиади. Естествено, че това е по силите само на безспорно изявена и доказано водеща личност, както спортно-технически, така и духовно. Всичко това неоспоримо оформя логиката, че само срещу нейното име стоеше най-високото звание, Заслужил майстор на спорта /предишната степен бе Майстор на спорта/, по 2 различни вида спорт! Нямаме друг такъв спортист.

В подготовката си за олимпийския дебют на волейбола от Игрите в Токио-1964 г., японките гостуваха за втори път в София-1963 г. В първия мач на ст. „Васил Левски” на 28.VІІІ., България-Япония-1:3, атака на нашия капитан Цв. Берковска. Вдясно – В. Андонова-Чоко, а зад нея Н. Чакърова. Във втората среща, на 30.VІІІ. японките също победиха с 3:1.

...С волейбола Берковска бе още като ученичка в състава на „Рудничар”, открита от бъдещия титан на пернишкия и националния отбор Борис Гюдеров. Към Царицата на спортовете я насочва известният ни лекоатлет Петър Спасов. Големият бегач на дълги разстояния от миньорския град веднага и вярно е забелязал, че бързоногото девойче щедро е надарено Свише. И не се е излъгал, защото още в първия си старт и то без абсолютно никаква подготовка гимназистката Цветана Берковска подобрява републиканския рекорд в бягането на 100 м за девойки с 13.2 сек.-1949 г. Само 20-ина дни по-късно, на двустранната среща с Чехословакия прави рекорд и за жени-12.6 сек.! Рогът на изобилието от Горе не е пестял физическите качества, изсипвани върху сравнително крехката фигура на момичето. А едно от най-ценните между тях е невероятната координация на движенията, която е основата на всичко. То е главната причина Цветана от рано да овладее всички волейболни елементи до степен на съвършенство. Макар и без зрелищни ефекти, по целия терен тя е безценната „работна пчеличка” и затова преждевременно влиза в женския тим на перничанки-1950 г. Националният треньор Д. Печеняков веднага я включва в отбора и тя е в основната ни 6-ца за 4-ото място на ЕП в София същата година, заедно с Е. Балъкчиева, З. Асенова, М. Ненкова, Йор. Бончева и Р. Савова.

За първи път смени клубния си отбор, когато облече светло-синия екип на „Академик”-1951 г., като първокурсничка от ВИФ /сега НСА/, където се дипломира и стана преподавател по физкултура във ВИИ /сега УНСС/-1957 г. Втората смяна на екипа бе с преминаването й в „Левски”, където Цветана прегърна най-ценното европейско клубно отличие, КЕШ. И сигурно е безпрецедентен факт, че тогава бе майка на 2 деца!!! Общо 12 златни медала има за титлите с трите си отбора през 20-годишната си състезателна кариера. После специализира лечебна физкултура и стана методист в столичния Спортен диспансер.

И още нещо интересно. Освен че бяха едно от няколкото ни волейболни семейства, те с известния национал Димитър Захариев започнаха връзката си на СП в Москва-1952 г., а след 10 г. пак там, и пак на СП бяха капитани на представителните ни отбори! Специално внимание заслужават по-късно успехите и на дъщеря им в художествената гимнастика – Мадлен Захариева.

.............................................

/Асен Минчев/