УЧЕНИЕ И СПОРТ

НИНА ТОПАЛОВА

10.07.1933

Макар и оспорвани от някои, определенията „престижни”, „бели”, „елитни”, „студентски” спортове съществуват и да се отрича това е все едно да се отрича социалното разслоение в обществото.

Естествено че най-напред това са трите основни спорта: леката атлетика, плуването и гимнастика. И ако не веднага, то почти веднага след тях са волейболът и баскетболът. Справка – отговорът на въпроса, билетите за кои спортове на олимпийски игри обикновено свършват най-бързо? Далеч не на последно място това е и заради оправдания интерес към ситуации на терена, очевиден резултат от богата мисловна дейност. Която най-често е породена от личностни качества, като възпитание, образование, обща култура…

С такива качества бяха мнозина от волейболните ни националки в началото на втората половина от ХХ век. Макар и без медали, тогава те отбелязаха първите престижни класирания за женския ни волейбол на големите международни прояви. Николина Топалова е между тях, със значителен принос за най-доброто ни и до днес представяне на световен шампионат. Безспорно това е четвъртото място, непосредствено след медалистите СССР, Полша и Чехословакия още на дебютното световно първенство в Москва-1952 г.

Българките дефилират на откриването на СП в Москва-1952 г., от ляво надясно: Йорданка Бончева-капитан, Здравка Асенова, Лиляна Виткова, Нина Топалова, Нели Чакърова, Маргарита Терзиева, Цветана Берковска, Лиляна Райкова и Виктория Лазарова

Водени от треньора Александър Азманов, нашите волейболистки побеждават Унгария с 3:1, Франция с 3:1, Румъния с 3:1 и Индия с 3:0, а отстъпват срещу безспорния фаворит СССР-0:3, вицешампиона Полша-1:3 и бронзовия медалист Чехословакия-2:3.

Момент от мача България-Полша-1:3, от ляво надясно: Ц. Берковска, Л. Райкова /плонжирала/, М. Терзиева, З. Асенова, Йор. Бончева и Н. Топалова.

Нина е една от най-силните ни нападателки – с разнообразна и ефективна атака, но добре е усвоила и останалите елементи. Изпълнява активен страничен сервис, има здрава блокада и самопожертвователна защита. Тя е в основната шестица, заедно с Йорданка Бончева-капитан, Здравка Асенова, Нели Чакърова, Цветана Берковска и Лиляна Райкова. Успешно се включват в игра още Маргарита Терзиева, Лиляна Виткова и Виктория Лазарова. Трябва да се отбележи, че там са само девет наши състезателки, без три от шестте резерви /а непълен – с единадесет души, е и мъжкият ни отбор, бронзов медалист?!.../.

Съществен дял има Нина Топалова и в емблематичното за родния волейбол събитие през втората половина на април 1954 г. в София. За по две приятелски срещи с нашите национални състави, в столицата гостуват представителните отбори на СССР-мъже и жени. Те са безапелационна сила в Европа и света и идват без нито един загубен мач! Игрището е на пистата пред сектор А на стадион „Васил Левски”, където над 20 000 зрители наблюдават първите срещи на 18.04. Тогава мъжкият ни отбор постигна изключително ценната победа с 3:2, защото това бе първата загуба за Сборная, изобщо, а в женския мач – 3:0 за СССР. На реваншите след седмица, обаче, на 25.04. руснаците победиха, но в срещата на женските отбори и българките, с треньор Александър Азманов извоюваха успех с 3:2, а рускините също за първи път познаха вкуса на загубата...

Националките ни преди историческата победа срещу СССР, от ляво надясно: Ц. Берковска, В. Лазарова, Ив. Игнатова, А. Крумова, Л. Райкова, Н. Топалова, Ир. Деветакова, Н. Чакърова, Б. Здравкова, Л. Виткова, З. Асенова и Ек. Янева.

Активен и резултатен участник в националния тим е Нина Топалова и за следващите две почетни класирания на България. В Париж, на световния шампионат-1956 г. тя е заедно с Цветана Берковска-капитан, Йорданка Бончева, Мария Димчева, Екатерина Янева, Здравка Асенова, Лиляна Виткова, Цветана Паунова, Маргарита Терзиева, Иванка Игнатова и Бистра Здравкова, с треньор Иван Милев. Българките са след СССР, Румъния, Полша и Чехословакия. Същото пето място заемат националките ни, с треньор Костадин Шопов и на европейското първенство в Прага-1958 г., след СССР, Чехословакия, Полша и Румъния. Там Нина Топалова е със съотборничките си Цветана Берковска-капитан, Екатерина Янева, Маргарита Терзиева, Нели Чакърова, Лиляна Виткова, Цветана Паунова, Мария Димчева, Мика Георгиева, Славка Николчева, Иванка Жеровник и Бистра Здравкова.

И за спорта, и за духовното си развитие, още като ученичка Нина Топалова има пред себе си яркия пример на баща си Георги Топалов. Той е френски възпитаник на авторитетния лицей „Галата сарай” в Цариград /подобно на Благой Балъкчиев, бащата на Елена Балъкчиева от предишното поколение националки/. Заедно с усвоените три чужди езика, през 1910 г. той се дипломира и се завръща в родината, освен с широка обща култура и здраво обвързан със спорта и футбола най-вече. Става един от основоположниците на този спорт у нас, активен състезател в отбора на ФК-13, а по-късно в „Славия”.

Въпреки че е пълна отличничка в гимназията на родния си столичен квартал Редута, Нина даде простор и на разностранните си физически качества. Тях ги откри и разви прекрасната преподавателка по физическо възпитание Здравка Нанкова, която я стимулира за успешните й изяви в леката атлетика, волейбола и баскетбола. Тази учителка заслужава да се припомни, че бе един от символите и еманация на най-чиста апостолска всеотдайност в професията. Какъвто бе и нейният съпруг и колега Кирил Нанков, известният учител по физическо възпитание Тарзан. А истинското, спортно начало във волейбола за Нина бе през 1951 г. в девическия отбор на „Червено знаме”, при треньора Николай Вежен.

И още тогава, ненавършила 18 г., националният треньор Александър Азманов видя в нея бъдещата стабилна нападателка, което го накара лично да се заеме с нейната индивидуална подготовка. Тя продължи само 5-6 месеца, но изключително интензивно и резултатно. Толкова, че включването й в националния тим и то в основния състав за предстоящия първи световен шампионат в Москва-1952 г., стана съвсем естествено.

Когато говори за своите треньори, Нина се старае да не пропусне нито едно име, към което е запазила най-дълбока благодарност и признателност. След девойките в „Червено знаме”, в женския отбор тренираше при Емил Мухтарски. Независимо от бързата си и изключително активна спортна кариера тя вече бе и студентка по журналистика в СДУ „Св. Климент Охридски”. Това веднага й осигури място сред основните фигури в силния състав на „Академик”, при висококвалифицирания треньор Методи Стоилов. Съотборнички й бяха националките Цветана Берковска, Бистра Здравкова, Виктория Лазарова, Иванка Игнатова, както и Анка Крумова, Лиляна Каназирева, с които студентките станаха шампионки на България-1952 г. В този състав Нина Топалова има втори златен медал от титлата на „Академик” и за 1954 г. От 1957 г. премина в „Локомотив”, където завърши състезателната си дейност-1964 г., а още 10 години там бе треньор.

Междувременно, тя бе вече дипломиран журналист. Стана отговорник за рекламата в импресарската агенция „София концерт” на тогавашния Комитет за култура. Често бе канена в различни медии да пише или да говори за волейбол: вестниците „Труд”, „Работническо дело” и „Вечерни новини”, БНР, БНТ. А семейството на Нина Топалова е 100 процента спортно, защото съпругът й е известният лекоатлет и треньор Александър Нечев.

............................................. /Асен Минчев/