КАПИТАНЪТ НА ПЪРВОСТРОИТЕЛИТЕ
КОСТА ШОПОВ |
19.10.1920 – 19.10.2005 |
С най-святи чувства на признателност така наричаме тези, които поставиха здравите темели за високия международен престиж на родния волейбол.
А първият бетон за този фундамент бе излят от българските национали още на дебютния световен шампионат в Прага- 1949 г. Извоюваните от тях бронзови отличия са първите ни световни медали не само за волейбола и игрите, а и за целия ни аматьорски спорт!
Българският отбор на световния шампионат в Прага – 1949 г.: от ляво надясно, Коста Шопов – капитан, Борис Гюлдеров, Георги Коматов, Тодор Симов, Стойчо Кърджиев и Митко Димитров.
До капитаните на безспорните фавори, шампионът СССР и вицешампионът Чехословакия, на почетната стълбичка застава и утвърденият лидер и капитан на третия отбор в света Коста Шопов. Зад него следват другите от основната ни шестица: Борис Гюдеров, Драгомир Стоянов, Георги Коматов, Тодор Симов, Митко Димитров, както и Панайот Пондалов, Гьоко Хаджипетров, Боян Мошелов, Коста Баджаков, Стойчо Кърджиев и Борис Владимиров.
Българският отбор, трети на световното първенство в Прага – 1949 г.: в средата с купата – К. Шопов, третият от дясно Валентин Анков – старши треньор.
Най-силното качество на българския капитан е великолепната му игра при мрежата. Той е от малцината нападатели с лявата ръка и затова е труден за блокиране. А става още по-труден с изключително богатия си технически арсенал, който му позволява почти винаги по различен начин успешно да преодолява блокадата. Дори и в най-малкия детайл от играта му личи неговият природен и придобит интелект, личи мисловна дейност, която прави действията му максимално ефективни по целия терен.
Коста Шопов добре помнеше, че голям дял за отличното представяне в Прага има помощта на известния руски специалист Александър Аникин и съвместната подготовка с него в София. А в Прага Аникин помага и на нашия треньор Валентин Анков.
На следващата година България за първи път е домакин на голямо официално състезание /освен балканиада/. На столичния колодрум се провежда европейското първенство по волейбол, на което нашите национали се класират веднага след медалистите - ІV, а с капитанската лента отново е Коста Шопов.
Националите, водени от него на следващия европейски шампионат, в Париж-1951 г. достигнаха до най-високото и до днес българско класиране в първенство на континента – ІІ място и сребърни медали! Отново медали, бронзови, извоюваха те на световното първенство в Москва-1952 г.
Българският отбор трети на световния шампионат в Москва – 1952 г.: от ляво надясно, Борис Гюлдеров, Деньо Денев, Панайот Пондалов, Драгомир Стоянов, Димитър Захариев, Коста Баджаков, Коста Шопов, Людмил Гюлдеров, Борис Владимиров, Боян Мошелов и Тодор Симов.
...Неговото начало във волейбола е в далечната 1937 г., на игрището на “Славия” в столицата /на мястото на болницата на МВР/ до Руския паметник. Скоро след това 16-годишният ученик в Техническото училище „Цар Борис ІІІ” /днешната гимназия по строителство „Христо Ботев”/ е привлечен в най-силния ни отбор, офицерският АС-23, където е най-младият. Освен с волейбол, разностранният спортист практикува още плуване и лека атлетика. Упорито усъвършества всички елементи на волейболната игра, а като войник е в Санитарната школа, 1944-1945 г.
След войната е първата му международна изява. Включен е в националния отбор за Балканиадата в Букурещ-1946 г., откъдето има бронзов медал. За високоинтелектуалната си игра Шопов получава там няколко предложения, но приема да следва медицина в Румъния, с осигурена стипендия, квартира и храна, като играе в студентския отбор “Медичина”. И следва 2 семестъра в Медицинската академия, през целия сезон на румънския шампионат по волейбол, което го прави първия ни спортист-професионалист след 1944 година. Въпреки всичко, младият съпруг и баща се връща и остава при семейството си в София, където завършва треньорската школа на ВИФ /сега НСА/. През 1947 г. отново е във военния отбор, вече “Чавдар”.
В онези години нападателите във волейбола традиционно отскачаха с един крак за атака при мрежата. Той е един от първите, които започнаха да отскачат с двата крака и това рязко увеличи отскока, а оттам и силата на нападението. На следващата година отборът се обединява със “Септември” и се създава “Септември” при ЦДВ, където Шопов остана до края на състезателната си кариера, след световното първенство в Москва-1952 г.
Богатият му опит и знания определиха бъдещето му за близо четвърт век напред. И той има заслуга, като помощник на треньора Димитър Еленков, за големия български успех в София-1957 г. По време на 53-ата сесия на МОК националите ни спечелиха силния демонстративен турнир, който извоюва мястото на волейбола в олимпийската програма.
Като старши-треньор на мъжкия отбор, най-големият му успех е четвъртото място на световното първенство в Москва-1962 г. Треньорските му умения намериха висока оценка и във ФИВБ /ползваше немски и френски език/, където бе член на треньорския съвет от 1964 до 1968 г., а в БФВ бе съюзен треньор до 1976 г.
Огромният му международен авторитет бе оценен и с покана в Турция, където остана от 1976 до 1992 г. Освен на националния и на отбора на “Гюней Санай” в Адана, най-дълго време бе начело на мъжкия състав на “Екзашибаши” в Истанбул, като го направи 5 години шампион.
Отборът на „Екзашибаши”. Първият от ляво надясно, прави – Коста Шопов (треньор). Безспорният му връх е ІІІ място с този отбор на най-престижния клубен турнир в Европа, за КЕШ /днешният “Шампионска лига”/-1980 г. За Коста Шопов там казват, че той е създателят на модерния волейбол вТурция.
................................ /Асен Минчев/