ПЪРВАТА ОТ ГОЛЕМИТЕ

ЕЛЕНА БАЛЪКЧИЕВА

27.04.1922 – 13.08.2006

Бронзовите медали от ОИ в Москва-1980 г., от ЕП в Лион-1979 и Варна-2001 г. и най-вече европейското злато от София-1981 г. безспорно са най-високи върхове в женския ни волейбол.

А това са висини, до които не се стига направо от нищото. Макар и без медали, най-добрите ни волейболистки са започнали с призови места или непосредствено след медалистките на европейски и световни шампионати. Стигали са и до медали, още преди това, въпреки че са балкански, със сравнително по-скромен престиж.

В трудните години веднага след ІІ световна война е времето на онова изключително талантливо и силно поколение български спортистки, с първите ни успешни стъпки в международни прояви. Мнозина от тях имат разностранни възможности и се изявяват в няколко спорта. Такава е най-добрата волейболистка тогава у нас Елена Балъкчиева /лека й пръст, почина 2006 г./. Тя е капитан на националния отбор, с първите ни отличия от официална международна проява. На дебютната Балканиада в Букурещ-1946 г. женският ни състав е 3-ти, с бронзовите медали, след Румъния и Югославия. Другите националки са М. Кирякова, Ф. Колева, Д. Игнатова, Д. Патерова, Ф. Шварц, Цв. Маркова и Ст. Лисичкова. Любопитното е, че там Балъкчиева е националка и по баскетбол, със сребърен медал!

Отборът ни в Букурещ-1946 г. Втората от дясно наляво, прави – капитанът Е. Балъкчиева.

Балъкчиева е изявен лидер в отбора и на следващата Балканиада в Тирана-1947 г., където отново българките са бронзови, след Югославия и Румъния, а игрите са разширени, Балкано-средно-европейски. Елена и там има сребърен медал от баскетбола. Интересно е да се припомни, че в Тирана националки по волейбол са и известните големи баскетболистки К. Симанова и Д. Джамбазова. Те са волейболистки и на игрите през септември 1948 г., на колодрума в София, когато воденият от Балъкчиева тим е на 5-о място, а Чехословакия е шампион. Останалите националки са Ив. Янкова, А. Колчагова, К. Томова, Е. Серафимова, И. Иванова, Хр. Недялкова и Ф. Колева, с треньор Д. Печеняков. Елена има отлични изяви и в баскетбола, където е националка на същите игри, през юни. А преди да бъде голяма волейболистка и баскетболистка тя бе и обещаваща лекоатлетка...

И още нещо интересно. Сегашната журналистическа анкета за най-добрите ни 10 спортисти през годината е имала своя първообраз още през 1949 г. Тогава читателите на в-к „Народен спорт” определят най-популярните състезатели и състезателки в различните спортове, а сред волейболистките победителка е Балъкчиева, следвана на малка разлика от Симанова. При баскетболистките е обратното: първа е Симанова, пред Балъкчиева, а и в двете класирания 3-та е Джамбазова. Не е излишно да се добави, че следващата волейболистка е Ф. Колева. По-късно тя е съпруга на изтъкнатия национал Р. Шаханов /лека му пръст/. Те са основоположници в създаването на златното женско поколение в ЦСКА и националния отбор: М.Стоева, Р. Каишева, В.Стоянова, В. Манова, Е. Шаханова…

Последната и най-голяма международна проява, в която Балъкчиева е капитан на националния отбор е европейският шампионат в София-1950 г., също на колодрума. Тогава основната шестица се допълва от З. Асенова, М. Ненкова, Йор. Бончева, Р. Савова /изтъкната националка и по баскетбол/ и Ц. Берковска, с треньор А. Азманов. Българският състав е веднага след медалистите СССР, Полша и Чехословакия.

Българките преди мача с Румъния/3:1/. От ляво надясно: Балъкчиева-4 капитан, Асенова-6, Ненкова-1, Бончева-7, Савова-3 и Берковска-5.

Преди мача България-СССР/0:3/. Капитаните си разменят поздравления, Балъкчиева-вляво и известната Александра Чудина-със световни рекорди по лека атлетика - скок на височина!

... Генезиса на богатството от спортни заложби у Балъкчиева лесно можем да открием в нейното радословно дърво. Тя е едно от шестте /4 братя и 2 сестри/ деца на открояващия се сред футболните първостроители на спортна България интелектуалци спортисти Бл. Балъкчиев. В края на ХІХ и началото на ХХ в. пловдивският юноша е възпитаник на Имперския лицей „Галатасарай” в Истанбул /заедно с бъдещия политик К. Стоилов/. Край Босфора, от английски военни моряци се запознава с футбола и през 1903 г. създава популярния по-късно ФК ”Галатасарай”. Ползващият 7 езика Балъкчиев е централен нападател на отбора, негов капитан и първи председател на Клуба, официално регистриран-1906 г. През ваканциите си той популяризира футбола и у нас, където през 1913 г. е сред учредителите на Спортен клуб „Футбол”, а по-късно и на военния АС-23. Двама от синовете му, Георги и Никола са футболисти на АС-23 и националния отбор, а Никола е национал и по ски. Портретът на основателя на „Галатасарай” е в клубната му канцелария в Истанбул, а заслужена почит и уважение към него ръководство изразява през 1956 г. На специално тържество в София, на семейството на Балъкчиев /починал 1943 г./ е връчен възпоменателен медал, изпратен от ФК „Галатасарай”, по случай 50 г. от основаването му.

Съвсем естествено е в такова семейство, изпълнената с темперамент ученичка от Класическата гимназия в София Елена да намери пълна подкрепа за спортните си увлечения. А те са по волейбол, баскетбол, хандбал /тогава хазена/, лека атлетика... Сериозните й занимания са по волейбол и баскетбол в АС-23, който след войната-1945 г. става „Чавдар”, където кариерата й продължава и в „Септември” при ЦДВ. Сравнително скромния си ръст волейболистката Балъкчиева компенсира с невероятния си отскок при мрежата. Освен него, в удара по топката тя влага цялата сила на здравата си физика и крайният резултат почти винаги е неспасяем удар в полето на другия отбор.

На мача България-Унгария/3:1/ от ЕП в София-1950 г., атаката на Балъкчиева-4 пробива блокадата на съперника.

Към мощното й ефективно нападение задължително трябва да се припомни и сърцатата й самопожертвователна игра по целия терен. Поради което, а и заради леко матовата й кожа, я наричат Черната пантера... Всичко това я прави наистина безапелационен лидер и в клубния, и в националния отбор. Това е причината коментарите за мачовете с нейно участие в тогавашните вестници преобладаващо да са насочени към играта на „...най-добрия ни забивач Елена Балъкчиева.”.

С това 4-то място на ЕП в София-1950 г. бе изградена здравата връзка със следващото поколение, на Бончева, Асенова, Берковска... По-късно израснаха Топалова, Терзиева, Чакърова, Виткова, Райкова и др., за да се стигне до повторение на това 4-то място, след същите медалисти. Но то бе вече не на ЕП, а на още по-високо ниво, на СП в Москва-1952 г., когато Е. Балъкчиева бе прекратила състезателната си дейност.

................................... /Асен Минчев/