В неделния ден, 10 ноември се изиграха последните две срещи от четвърти кръг на женското първенство по волейбол на България, като Казанлък и ЦСКА записаха победи.

Волейболистките на Казанлък се наложиха драматично над Славия с 3:2 (21:25, 25:21, 25:21, 19:25, 16:14) в своята зала „Багира“

В състава на Славия бяха опитните Страшимира Симеонова и Ася Динова, която се завърна след майчинство. Гостенките започнаха ударно, доминираха в първата част поведоха с 1:0 гейма. Волейболистките на домакините обаче намериха своя ритъм и следващите две части бяха в полза на „розите“, които поведоха с 2:1 гейма. Домакините водеха и в четвъртата част с 19:14, като можеха да затворят срещата с 3:1 гейма, но допуснаха отпускане. Славистките се възползваха и доведоха мача до тайбрек. В него драмата бе до последно, като Казанлък наложи волята си с 16:14 и се поздрави с крайния успех.

С това „розите“ записаха трета победа в НВЛ-жени, като заемат третото място във временното класиране със 7 точки (3 победи, 1 загуба). Тимът на Славия е седми с 2 точки (3 поражения).

Разпределителката на Казанлък Александра Колева стана първият носител на Зелен картон (който се дава за феърплей) в НВЛ-жени. Това стана във втория гейм, в ситуация, при която "белите" атакуваха и топката отиде в аут. Съдията отсъди точка за Казанлък, Александра Колева призна за блокада от нейна страна и точката бе за столичния тим.

В другия мач волейболистките на ЦСКА записаха бърза победа над Перун (Варна) с 3:0 (25:15, 25:3, 25:14). Така "червените" записаха трета победа в шампионата, като с една загуба и 7 точки заемат четвърта позиция в класирането. Тимът на Перун е на осмо място без успех до сега.

Армейките доминираха изцяло, като във втория гейм поведоха с 11:0 и оставиха съперничките на едва 3 точки. ЦСКА затвори мача в три гейма за 57 минути игра.

Водачи в класирането на НВЛ-жени са шампионките от Марица (Пловдив) с три чисти победи и мач по-малко, поради отложена среща със Славия. Втори в таблицата са волейболистките на Левски.

Резултати и класиране НВЛ-жени можете да видите тук.

Волейболистите на ЦСКА спечелиха след петгеймова битка гостуването си на Пирин (Разлог) с 3:2 (25:15, 21:25, 25:19, 21:25, 15:12) в последния мач от пети кръг на Суперлигата при мъжете, който се игра в зала "Септември".

Така "червените" отбелязаха втори успех в шампионата, като заемат седмо място във временното класиране с 2 победи, 3 загуби и 6 точки. Тимът на Пирин е на девета позиция с 1 победа, 4 загуби и 5 точки.

Двата отбора направиха равностоен мач, като си размениха по два гейма, след което двубоят влезе в тайбрек. В него ЦСКА взе превес от начало и поддържаше преднината. Домакините от Пирин се опитаха да се върнат в играта, но не успяха и "армейците" се поздравиха с крайната победа след след повече от два часа игра.

Пирин: Николай Манчев, Йордан Желязков, Петър Петров, Тодор Димитров, Костадин Гаджанов, Георги Чалъков - Христо Колев-либеро (Георги Елчинов, Любослав Телкийски, Мартин Юруков)

Старши треньор: Мирослав Живков

ЦСКА: Владимир Станков, Димитър Димитров, Георги Татаров, Мартин Павлов, Христо Цветанов, Теодор Тодоров - Валентин Пейчев-либеро (Андрей Христов, Ивайло Стефанов, Даниел Минков, Симеон Александров)

Старши треньор: Александър Попов

Резултати и класиране в Суперлигата вижте тук.

Волейболистките от Марица (Пловдив) надиграха като домакини Левски (София) с 3:0 (25:21, 25:15, 25:21) в мач от четвърти кръг на НВЛ-жени, който се игра в пловдивската зала „Колодрума“. С това шампионите записаха четвърта поредна победа и с 9 точки и без загубен гейм се върнаха на върха във временното класиране, въпреки че са с един изигран мач по-малко, поради отложена среща със Славия. Съставът на Левски отбеляза първа загуба за сезона и с три победи заема второ място в таблицата с 9 точки.

Реализатор на срещата стана американката Алекс Холстън, която завърши с 15 точки за Марица, следвана от Александра Миланова с 14 и Деси Николова с 11. Най-резултатна за Левски бе Вангелия Рачковска с 12 точки.

Статистика от мача вижте тук.

В другия мач от четвъртия кръг в програмата за съботния ден волейболистките на Берое (Стара Загора) надиграха категорично като гости Раковски (Димитровград) с 3:0 (25:21, 25:23, 25:16) в зала "Младост".

Така беройки заемат трета позиция във временното класиране със 7 точки (2 победи, 2 загуби), но преди изиграване на всички срещи от този кръг. Състезателките на Раковски са шести с 4 точки (1 успех, 3 поражения).

В неделя, 10 ноември са останалите две срещи от четвърти кръг. И двата мача с казанлъшката зала „Багира“. От 15:00 часа представителките на Перун (Варна) се изправят срещу ЦСКА. От 18:00 часа волейболистките на Казанлък приемат Славия.

Резултати и класиране в НВЛ-жени вижте тук.

Българският волейбол има една единствена европейска титла при мъжете и жените в историята. През 1981 г. в София момичетата на треньора Васил Симов се окичват със славата, като на 27 септември в зала Универсиада печелят срещу считания за непобедим до момента отбор на СССР с 3:0 (15:6,15:13,15:12). Това е само едно от големите постижения на незабравимия треньор Васил Симов, чието име носи сега залата на ЦСКА. Васо – както го наричат тогава близките му, остава в историята освен като голям състезател и треньор, но и като велик човек, каквито рядко се раждат. За тази европейска титла той успява да обедини 12 момичета с различни и трудни характери в звезден отбор, който реализира една мечта - България е европейски шампион!

Като значима част от историята на волейбола Васил Симов и Борис Гюдеров влизат в Международната зала на славата (IVHF) в град Холиоук, щата Масачузетс (САЩ). Тази година Васил Симов единствен е избран в категория „Треньори“.

За него сайтът на Международната зала на славата пише следното: Състезава се за българския национален отбор на четири световни и две европейски първенства; Извежда като треньор женския национален отбор на България до бронзовите медали на олимпиадата в Москва през 1980 г., както и до третото място на европейското първенство през 1979 г. в Париж и до титлата през 1981 г. в София; Като треньор извежда мъжкия национален отбор до бронзовите медали на европейското първенство в Берлин през 1983 г.; Като треньор на ЦСКА печели с жените четири титли, а с мъжете – три.

Васил Симов е роден на 12 януари 1934 г. в Перник и си отиде от този свят на 61 г. – на 1 февруари 1995 г. Като волейболист облича екипите на „Миньор“ (Перник) и на ЦСКА, дългогодишен национален състезател. Първите му стъпки в професионалния спорт са в баскетбола. Той е високо за възрастта си момче и местните треньори го привличат към играта с оранжевата топка. В тези години обаче местният „Миньор“ е фактор във волейбола, а младият Васил е жаден за победи. И така го завладява магията на волейбола. Капитан на отбора е Борис Гюдеров, а тимът печели отличие след отличие. Амбицията и качествата на Симов пасват на шампионския състав и той попада в състава при мъжете още като юноша. Бързо печели и първите си републикански титли като ученик в гимназията през 1954 г. и 1955-а.

Завършва средното си образование в техникум със специалност Обогатяване на въглищата. Кандидатства в Минно-геоложкия институт, но не го приемат и следва задължителната военна служба. Така попада в ЦСКА, където съдбата го среща с Димитър Захариев, който е играещ треньор. Следват много успешни години за армейския клуб, а Симов печели още 6 републикански титли.

Най-високият връх ЦСКА изкачва през 1969 г., когато отборът печели тогавашния турнир за Купата на европейските шампиони. Във финала ЦСКА печели срещу румънския Стяуа с 3:0 в София и с 3:2 в Букурещ. Капитан на новите европейски шампиони е Васил Симов, който едва издържа до последния съдийски сигнал заради остри болки в крака.

1970-а е последната година, в която Васил Симов е състезател. Тогава той е част от националния отбор, който остава втори на световното първенство в София. Това е и единственият медал за Симов като национален състезател. За 15-годишната си кариера в държавния отбор Васо играе на четири световни първенства (1956 г., четвърто място, 1962 г., четвърто място, 1966 г., седмо място, 1970 г., второ място), две европейски (1958 г., четвърто място, 1967 г., девето място) и една световна купа (1965 г., девето място).

От есента на 1970-а Симов се състезава един сезон в италианското първенство, но година по-късно се завръща в ЦСКА, където започва треньорската си кариера. Първоначално работи с деца в армейската школа, а после поема и мъжкия отбор. През годините е наставник и на жените, а големите му успехи идват с женския ни национален отбор. С мъжете на ЦСКА той печели три републикански титли, три пъти Купата България и отново трофей в Европа – Купата на националните купи (КНК) през 1976 г.

С жените на ЦСКА треньорът Васил Симов печели шест републикански титли (1978, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989). С женския национален отбор идва и бронзът на европейското първенство във Франция през 1979 г. – първи успех на жените от голямо първенство. На следващата година волейболистките дебютират на олимпиадата в Москва, където в мача за бронзовите медали печелят с 3:2 срещу Унгария. Година по-късно България стъпва на върха с титлата на европейското първенство в София.

В следващите три години Васил Симов е начело на мъжкия национален отбор, който печели бронз на европейското първенство в Берлин през 1983 г. Симов има основен принос за изграждането като състезатели на Борислав Кьосев, Любомир Ганев, Стоян Гунчев, Йордан Ангелов, Митко Тодоров…

Симов е бил и треньор в Италия, където е начело на Бари, а негов помощник е бившата националка и европейска шампионка от София - Ани Узунова. За него тя си спомня: „Васо дойде в Бари с всичките си съмнения и притеснения, със своята пословична вглъбеност и уединеност, които пообъркаха не малко всички. Но нещата така добре потръгнаха, настроението и самочувствието на всички започна да се вдига и постепенно италианците започнаха да откриват истинския Васил Симов. Завършихме сезон 1990/91 г. на второ място и това бе последната успешна година в кариерата му. После шефовете започнаха много да му се бъркат в работата и още преди края на сезона го освободиха, а това вече бе началото на края. Краят в буквалния смисъл за нашия единствен Васо“.

След освобождаването му от Бари Васил Симов се връща в родния Перник, където остава до края на дните си.

Българското присъствие в Международната зала на славата (IVHF) в град Холиоук, щата Масачузетс (САЩ) през тази година се увеличава с две български легенди – Борис Гюдеров, избран в категорията „Играчи“, както и Васил Симов в категория „Треньори“. Досега единственото българско име бе това на Димитър Златанов, получил признание през 2007 година.

Официалната церемония е на 9 ноември, когато пред гостите с видео и информация ще бъдат представени постиженията на двамата легендарни българи.

Сайтът на Международната зала на славата пише за Гюдеров: Състезава се през 1964 г. на игрите в Токио, когато волейболът е за първи път олимпийски спорт; Капитан е на българския национален отбор 15 години и играе професионално 21 години; Помага на българския отбор да спечели бронзов медал на световните първенства през 1949 г. и 1952 г.; Избран е в идеалния отбор на световното първенство през 1952 г. и става най-добър нападател в шампионата на планетата през 1956 г.; Играе на пет европейски първенства, включително и при среброто през 1951 г.

Борис Гюдеров е роден на 12 февруари 1927 г. в Перник и живее 74 години - до 21 май 2001 г. Трудностите в живота му започват да го преследват още от малък, като едва 15-годишен остава без баща с тримата си братя. Следва нов тежък удар на съдбата, единият му брат Митко се удавя в река Струма. Като всяко момче на тази възраст се интересува от спорт - тренира лека атлетика и ски, но е запален по футбола. Записва се като бригадир на строежа на железопътната линия Перник - Волуяк, за да изкарва пари. И този ход променя основно неговия живот. Защото там среща Никифор Стоичков-Фоката - командир на младежката бригада, който на практика го тласка към волейбола. Годините са тежки както за живот, така и за спорт – хората тренират с цървули или боси, няма екипировка... Фоката задължава всеки един от бригадата да се запише в сформиран спортен отбор. И Гюдеров избира волейбола.

Животът след това показва, че Борис е роден за лидер и никога не се крие, а напротив - винаги поема отговорност. В състезателната си кариера е обличал само две фланелки - на „Миньор“, където е капитан 20 години, и на националния отбор, на който също е капитан 15 години. Приема без колебание да бъде част от „Миньор“, където сред най-близките му приятели е Тодор Симов-Тошара, с когото впоследствие стават впечатляващ тандем на игрището. Седем пъти е печелил титлата на България с „Миньор“ и 2 пъти купата на страната.

Един от най-силните състави на „Миньор”. От ляво на дясно, прави: Б. Гюдеров-капитан, Н. Тасков, Л. Гюдеров, Сл. Жотев, Мл. Гоцев и Ст. Велев; клекнали, Е. Димитров, А. Коритаров, Д. Вучков и Ст. Георгиев.

 На 21 години за първи път викат Гюдеров в националния отбор. Треньор тогава е Валентин Анков, който събира отбора през 1948-а за Балкано-средноевропейското първенство в София, на което нашите стават трети. На първия му мач срещу Полша треньорът оставя Гюдеров резерва. След това го пуска в игра, но опитните Коста Шопов и Драго Стоянов го игнорират в играта. За този момент Гюдеров е разказвал: „Реших да действам. Тръгнах към една топка, вдигната на Шопов, и докато с дясната ръка я треснах в полето на поляците, с лакътя на лявата съм халосал Шопов в корема. Той рухна на игрището, съдията спря мача и започнаха да му правят изкуствено дишане. Знаех, че Анков ще ме смени - това беше в реда на нещата, но той не го направи. „Хареса ми, че беше нахакан“, каза ми треньорът“.

Тази черта от характера не само му гарантира титулярно място, но след едва две години вече е и капитан. Още на първото си голямо първенство - световното в Прага през 1949-а, Гюдеров се завръща с медал - бронзов. На европейското в Париж през 1951-ва тимът ни е изключителен, а там изгрява и звездата на Гюдеров. С отлична игра той попада в идеалния отбор. Обявен е за почетен гражданин на Париж и получава предложение да остане във Франция, което обаче отказва. Следва бронзов медал и на европейския шампионат в Румъния през 1955 г.

За волята и духа на капитана е показателна и следната история. При едно от поредните пътувания зад граница негов приятел поръчва да му купи автомобил от Италия, но това така и не става. Гюдеров има много пари в джоба и съотборниците го молят за заеми, за да купят подаръци на близки и приятели. Когато се прибират, връщат парите, а Гюдеров - сумата на приятеля си. Историята обаче има тъжно продължение – не след дълго време волейболистът е на море със семейството - съпругата Бистра и дъщерята Ваня, когато идват милиционери и го арестуват. Оказва се, че някой го е наклеветил и той е обвинен във валутно престъпление. Следва дело и капитанът влиза в пазарджишкия затвор. Но и там продължава да тренира, а след поредица обжалвания е пуснат на свобода. Естествено, същата година никой не слага перничани в сметките за шампионската титла. Освен Гюдеров. Той е категоричен: „Ние ще сме първи“. И в края на сезона Миньор е шампион.

Борис Гюдеров (първият от ляво на дясно) 

Друг висок връх за Гюдеров е през 1957 г., когато в София извежда националите до победата на демонстративния турнир, с който волейболът става олимпийски спорт. Тогава, по време на 53-ата сесия на Международния олимпийски комитет (МОК) в нашата столица, високата класа на силния международен турнир и на победителите убеждава членовете на МОК да приемат волейбола в олимпийската програма. На самата олимпиада, където тимът ни остава пети, освен капитан, Гюдеров е и играещ помощник на треньора Димитър Захариев. Бил е също така треньор на „Торпедо“ (Перник), на „Левски Спартак“ и в Кувейт. Спира да се състезава през 1967 г.

Като треньор Гюдеров е категоричен - дисциплината и феърплеят са задължителни. Девет години работи в „Левски Спартак“ и често се сблъсква с напрежението в големите мачове. В едно от изданията на „вечното дерби“ с ЦСКА страстите се разгорещяват до крайност и през мрежата се чуват псувни и ругатни, а волейболистите едва не се сбиват. Гюдеров на няколко пъти предупреждава своите играчи, че няма да търпи повече такова тяхно поведение. Но резултат няма. След поредните словесни сблъсъци за пореден път се чува гласът на „синия“ треньор, който вади отбора от игрището и мачът не се доиграва. „Левски“ губи служебно с 0:3 гейма, а клубното ръководство наказва треньора за поражението.

Гюдеров работи 3 години като треньор в Кувейт, където пари за спорт има и то много. Условията, в които тренират местните волейболисти, са мечта за България по това време – екипи, маратонки, топки, мрежи от най-високо качество. В Кувейт обаче Гюдеров така и не успява да се почувства на мястото си. Амбицията му е огромна, но състезателите приемат тренировките като развлечение. Там се лишава от един от най-скъпите си спомени - сувенир от олимпийския дебют на волейбола на игрите в Токио, където всеки национал получава часовник. Кувейтски състезател обаче открадва този ценен за българина спомен. Гюдеров събира отбора за случая, но часовникът така и не се намира.

От 16 октомври 2010 г. спортната зала на „Миньор“ в Перник се казва „Борис Гюдеров“, а всяка година се организират турнири, носещи неговото име.

Пети кръг от първенството по волейбол в първата група при мъжете – Суперлигата на България ще бъде изигран в два дни, 8 и 9 ноември (петък и събота).

Истински волейболен маратон се очертава в днешния ден, 8 ноември (петък), като програмата предвижда пет срещи. Телевизионен е сблъсъка в Пазарджик, в който волейболистите на Хебър домакинстват на Монтана. Двубоят е от 18:30 часа и ще бъде предаван пряко по Diema Sport 2.

Програма на пети кръг в Суперлигата

08-11-2019 

18:00ч: Черно море (Варна) - Нефтохимик 2010 (Бургас), Варна, зала „Христо Борисов“

18:00ч: Славия –Дунав (Русе), София, зала„Панайот Пондалов“

18:15ч: Марек Юнион-Ивкони (Дупница) –Арда (Кърджали), Дупница зала„Спортна“

18:30ч: Хебър (Пазарджик) – Монтана, Пазарджик, зала„Васил Левски“

18:30ч: Левски София -Добруджа 07 (Добрич), София, зала „Универсиада“

09-11-2019 

18:00Пирин (Разлог) -ЦСКА, Разог, зала „Септември“