Каква е ролята на родителя в спорта при подрастващите? За връзката състезател – треньор – родител, както и очакванията, натискът и ангажираността – поглед върху тези теми ще откриете в статията на дългогодишния национал на България и бивш капитан на "трикольорите" Николай Иванов за volleycomment.bg. БФВ ви представя това интересно и полезно четиво без редакторска намеса.

Родителите на младите волейболисти

 Независимо дали го осъзнаваме, или не, родителите играят изключително важна роля в спортните преживявания на децата си по време на формиращите ги младежки години. Макар че целта на младежките спортни програми трябва да бъде развиването на важни житейски умения чрез забавно и приятелско съревнование, неизбежно е участието и степента на ангажираност на родителите да определят в значителна степен спортния път на техните деца.

 Поради времето, енергията и емоциите, които родителите влагат в подкрепа на спортните занимания на децата си, е разбираемо, че много от тях желаят да се чувстват тясно свързани с тази важна част от семейния живот. Въпреки това е изключително важно родителите да разберат финия, но силен ефект, който техните думи, поведение и очаквания могат да имат върху развитието на децата им и удоволствието от спорта.

 Когато родителите осигурят подходяща среда за възпитание, младите спортисти могат да извлекат максимални ползи, които продължават далеч отвъд самата игра. Спортът предлага на младите хора практическа възможност да научат ценни уроци за работа в екип, дисциплина, постоянство пред предизвикателствата и поддържане на положителна нагласа дори при липса на непосредствени награди. Под ръководството на мъдри родители тези житейски умения могат да пуснат корени и да разцъфнат.

 Въпреки това, ако родителското участие се превърне в прекомерна конкуренция или в съпреживяване на постиженията на детето, то рискува да подкопае самото израстване, което спортът цели да насърчи. Подкрепящият дом е това, което позволява на много надарени спортисти да се развиват под напрежение и да се справят с похвалите и неуспехите с хладнокръвие. В тази глава ще бъде разгледана ключовата роля на родителите в подпомагането на деца с всякакви способности да придобият това ниво на развитие на характера чрез волейболния си опит.

 Връзката между родителите, децата и треньорите

В света на младежките спортове децата неизбежно се намират под ръководството и авторитета както на своите родители, така и на треньорите си. Навигацията в тази динамика изисква деликатност и сътрудничество от всички участници, за да се избегнат потенциални капани.

 От една страна, родителите с право се считат за основен авторитет на детето и желаят преди всичко най-доброто за неговото благополучие. На треньорите обаче трябва да се предостави и съответната автономия, за да провеждат тренировките и мачовете по начин, който да третира справедливо всички спортисти в съответствие с техните правила. Докато родителите обичат всяко дете като личност, треньорите трябва да се съобразяват с интересите на целия отбор.

 Идеалните отношения между родителите и треньорите се изразяват в това, че те взаимно признават своите различни, но допълващи се роли в подкрепата на младите спортисти. Родителите трябва да избягват да подкопават авторитета на треньора чрез постоянни непоискани съвети или искания за специално отношение към собственото им дете. По същия начин треньорите трябва да общуват с уважение с родителите, за да обсъждат всякакви притеснения относно развитието на даден играч.

 Доверието и разбирателството между тези ключови фактори позволяват на децата да се развиват безпроблемно в спортно и личностно отношение. Младите волейболисти могат да се съсредоточат изцяло върху усъвършенстването на уменията си и придобиването на увереност, когато не се намират в напрежението между дома и спортната среда. Те усвояват дори трудни уроци като здравословна конкуренция, ако са последователно ръководени от единен фронт от грижовни и разумни възрастни.

 С открита комуникация и споделен приоритет на благосъстоянието на децата над личните планове родителите и треньорите могат да гарантират, че младежкият спорт подпомага, а не пречи на развитието от ранна възраст. Тяхното сътрудничество несъмнено формира възприятия и опит, които остават далеч след детството.

 Управление на очакванията: да позволим на децата

да постигат съвършенство на собственото си ниво

 Малко родителски решения могат да помогнат или навредят на спортното развитие на детето, както очакванията, които родителите поставят пред него. Въпреки че желанието ни да видим децата си успешни е естествено, налагането на амбиции, които далеч надхвърлят собствените им способности, рискува да навреди на самочувствието и любовта към играта.

 Изглежда, че много родители попадат в капана да преживяват собствените си спортни мечти или провали чрез децата си. Но всеки човек притежава уникална комбинация от таланти и прокарването на програми, фокусирани върху резултатите, а не върху процеса, често води до обратен ефект. Младите спортисти усещат този натиск, дори и да не го изразяват, и започват да гледат на спорта като на източник на гордост за родителите си, а не като на собствено удоволствие.

Цялата статия може да прочетете ТУК.