Г-н Братоев, как се чувствате отново в отбор от Суперлигата и променило ли се е българското първенство в сравнение с последния път, когато играхте в него?

-Монтана е един от топ отборите в българското първенство и се чувствам нормално. Не съм играл 20 години навън, за да кажа, че съм забравил какво е в България. Както го оставих първенството, такова го намирам и сега. Може би има някои малки разлики, но това е нещо нормално.

Можем ли да кажем, че за един по-опитен състезател като Вас е „лесна работа“ срещу младите състезатели, на които залагат повечето отбори в шампионата?

-Аз лично не споделям това виждане, защото всеки един мач е достатъчно отговорен, всеки един мач трябва да се печели. Един професионалист трябва да дава максимума от себе си във всяка една среща, а да не разчита на това, че има малко повече опит от другите.

В последния си мач от първенството надиграхте коравия „Арда“ (Кърджали) с 3:1. Вашият коментар за двубоя?

-Важна победа. Въобще всеки успех е важен, защото отборът, който вземе по-предно класиране в първенството ще има домакинско предимство в плейофите, така че всички точки са важни. За отборът на Монтана от тук нататък предстоят важните мачове, защото в първите три кръга от втория полусезон играхме срещу отбори от по-долната част на таблицата. Сега започваме да играем срещу отборите около нас и важните срещи тепърва предстоят.

Вашият отбор се класира директно за финалната осмица на Купа България, като един от първите 4 след първия полусезон в Суперлигата.  Какво мислите Вие за този формат на турнира?

-Ако трябва да съм честен, не съм много запознат с формата на Купата. Чух че първите 4 се класират директно и отборите ще имат право да картотекират по трима състезатели, които са играли извън българското първенство. За мен това ще е интересен вариант, защото при евентуално привличане на повече състезатели, които играят в чужбина, хора от националния отбор и не само от него, би било по-интересно за зрителите, ако има по-силни отбори. Така че според мен това е един плюс. А това, че някои отбори се включват директно във финалната фаза, те са си го заслужили с класирането си през есента и не виждам нищо ненормално.

Ще присъствате ли на жребия за Евроволей 2015, който ще бъде изтеглен в понеделник от 17:00 ч. в Народния театър „Иван Вазов“?

-Поканиха ме и смятам да присъствам, защото това ще е едно интересно събитие. България не е била домакин на европейско първенство за мъже или жени от 2001-а година. Така че това е събитие, което си заслужава да бъде посетено.  

Някои казват, че стените у дома помагат, а други, че пречат, защото домакинството носи със себе си допълнително напрежение и отговорност. Какво мислите Вие?

-Моето лично мнение е, че играейки пред родна публика не виждам какво може да пречи! Тази публика, с която разполагаме ние в България е една от най-колоритните и най-подкрепящите своя отбор. Така че домакинството е само плюс, минуси не виждам.

Какви са вашите амбиции с националната фланелка през 2015-а година?

–Моите амбиции като за начало са първо да я облека, защото за никого няма гаранция, че ще бъде повикан и ще попадне в националния отбор. От там нататък всяко едно добро класиране е както в моите мечти, така и в тези на колегите.

Гледате ли по-различен начин на волейбола и живота като цяло откакто станахте баща?

-Не бих казал. Според мен баща не се става нито за месец, нито за година. Това е път, който е дълъг и трябва да се извърви с времето. Със сигурност откакто го има малкия Георги нещата в моя живот са се променили. Някои коренно, други частично, но за сега не мога да кажа, че усещам някакво чувство на бащинство, което ме е променило напълно.