Българското присъствие в Международната зала на славата (IVHF) в град Холиоук, щата Масачузетс (САЩ) през тази година се увеличава с две български легенди – Борис Гюдеров, избран в категорията „Играчи“, както и Васил Симов в категория „Треньори“. Досега единственото българско име бе това на Димитър Златанов, получил признание през 2007 година.

Официалната церемония е на 9 ноември, когато пред гостите с видео и информация ще бъдат представени постиженията на двамата легендарни българи.

Сайтът на Международната зала на славата пише за Гюдеров: Състезава се през 1964 г. на игрите в Токио, когато волейболът е за първи път олимпийски спорт; Капитан е на българския национален отбор 15 години и играе професионално 21 години; Помага на българския отбор да спечели бронзов медал на световните първенства през 1949 г. и 1952 г.; Избран е в идеалния отбор на световното първенство през 1952 г. и става най-добър нападател в шампионата на планетата през 1956 г.; Играе на пет европейски първенства, включително и при среброто през 1951 г.

Борис Гюдеров е роден на 12 февруари 1927 г. в Перник и живее 74 години - до 21 май 2001 г. Трудностите в живота му започват да го преследват още от малък, като едва 15-годишен остава без баща с тримата си братя. Следва нов тежък удар на съдбата, единият му брат Митко се удавя в река Струма. Като всяко момче на тази възраст се интересува от спорт - тренира лека атлетика и ски, но е запален по футбола. Записва се като бригадир на строежа на железопътната линия Перник - Волуяк, за да изкарва пари. И този ход променя основно неговия живот. Защото там среща Никифор Стоичков-Фоката - командир на младежката бригада, който на практика го тласка към волейбола. Годините са тежки както за живот, така и за спорт – хората тренират с цървули или боси, няма екипировка... Фоката задължава всеки един от бригадата да се запише в сформиран спортен отбор. И Гюдеров избира волейбола.

Животът след това показва, че Борис е роден за лидер и никога не се крие, а напротив - винаги поема отговорност. В състезателната си кариера е обличал само две фланелки - на „Миньор“, където е капитан 20 години, и на националния отбор, на който също е капитан 15 години. Приема без колебание да бъде част от „Миньор“, където сред най-близките му приятели е Тодор Симов-Тошара, с когото впоследствие стават впечатляващ тандем на игрището. Седем пъти е печелил титлата на България с „Миньор“ и 2 пъти купата на страната.

Един от най-силните състави на „Миньор”. От ляво на дясно, прави: Б. Гюдеров-капитан, Н. Тасков, Л. Гюдеров, Сл. Жотев, Мл. Гоцев и Ст. Велев; клекнали, Е. Димитров, А. Коритаров, Д. Вучков и Ст. Георгиев.

 На 21 години за първи път викат Гюдеров в националния отбор. Треньор тогава е Валентин Анков, който събира отбора през 1948-а за Балкано-средноевропейското първенство в София, на което нашите стават трети. На първия му мач срещу Полша треньорът оставя Гюдеров резерва. След това го пуска в игра, но опитните Коста Шопов и Драго Стоянов го игнорират в играта. За този момент Гюдеров е разказвал: „Реших да действам. Тръгнах към една топка, вдигната на Шопов, и докато с дясната ръка я треснах в полето на поляците, с лакътя на лявата съм халосал Шопов в корема. Той рухна на игрището, съдията спря мача и започнаха да му правят изкуствено дишане. Знаех, че Анков ще ме смени - това беше в реда на нещата, но той не го направи. „Хареса ми, че беше нахакан“, каза ми треньорът“.

Тази черта от характера не само му гарантира титулярно място, но след едва две години вече е и капитан. Още на първото си голямо първенство - световното в Прага през 1949-а, Гюдеров се завръща с медал - бронзов. На европейското в Париж през 1951-ва тимът ни е изключителен, а там изгрява и звездата на Гюдеров. С отлична игра той попада в идеалния отбор. Обявен е за почетен гражданин на Париж и получава предложение да остане във Франция, което обаче отказва. Следва бронзов медал и на европейския шампионат в Румъния през 1955 г.

За волята и духа на капитана е показателна и следната история. При едно от поредните пътувания зад граница негов приятел поръчва да му купи автомобил от Италия, но това така и не става. Гюдеров има много пари в джоба и съотборниците го молят за заеми, за да купят подаръци на близки и приятели. Когато се прибират, връщат парите, а Гюдеров - сумата на приятеля си. Историята обаче има тъжно продължение – не след дълго време волейболистът е на море със семейството - съпругата Бистра и дъщерята Ваня, когато идват милиционери и го арестуват. Оказва се, че някой го е наклеветил и той е обвинен във валутно престъпление. Следва дело и капитанът влиза в пазарджишкия затвор. Но и там продължава да тренира, а след поредица обжалвания е пуснат на свобода. Естествено, същата година никой не слага перничани в сметките за шампионската титла. Освен Гюдеров. Той е категоричен: „Ние ще сме първи“. И в края на сезона Миньор е шампион.

Борис Гюдеров (първият от ляво на дясно) 

Друг висок връх за Гюдеров е през 1957 г., когато в София извежда националите до победата на демонстративния турнир, с който волейболът става олимпийски спорт. Тогава, по време на 53-ата сесия на Международния олимпийски комитет (МОК) в нашата столица, високата класа на силния международен турнир и на победителите убеждава членовете на МОК да приемат волейбола в олимпийската програма. На самата олимпиада, където тимът ни остава пети, освен капитан, Гюдеров е и играещ помощник на треньора Димитър Захариев. Бил е също така треньор на „Торпедо“ (Перник), на „Левски Спартак“ и в Кувейт. Спира да се състезава през 1967 г.

Като треньор Гюдеров е категоричен - дисциплината и феърплеят са задължителни. Девет години работи в „Левски Спартак“ и често се сблъсква с напрежението в големите мачове. В едно от изданията на „вечното дерби“ с ЦСКА страстите се разгорещяват до крайност и през мрежата се чуват псувни и ругатни, а волейболистите едва не се сбиват. Гюдеров на няколко пъти предупреждава своите играчи, че няма да търпи повече такова тяхно поведение. Но резултат няма. След поредните словесни сблъсъци за пореден път се чува гласът на „синия“ треньор, който вади отбора от игрището и мачът не се доиграва. „Левски“ губи служебно с 0:3 гейма, а клубното ръководство наказва треньора за поражението.

Гюдеров работи 3 години като треньор в Кувейт, където пари за спорт има и то много. Условията, в които тренират местните волейболисти, са мечта за България по това време – екипи, маратонки, топки, мрежи от най-високо качество. В Кувейт обаче Гюдеров така и не успява да се почувства на мястото си. Амбицията му е огромна, но състезателите приемат тренировките като развлечение. Там се лишава от един от най-скъпите си спомени - сувенир от олимпийския дебют на волейбола на игрите в Токио, където всеки национал получава часовник. Кувейтски състезател обаче открадва този ценен за българина спомен. Гюдеров събира отбора за случая, но часовникът така и не се намира.

От 16 октомври 2010 г. спортната зала на „Миньор“ в Перник се казва „Борис Гюдеров“, а всяка година се организират турнири, носещи неговото име.