Да започнем от началото. Как възникна идеята за поява и развитие на клуба?

Връщайки се назад, всичко изглежда някак абсурдно. Аз съм роден в седмия месец и поради това имах много здравословни проблеми. Около 15 – 16 годишна възраст след много консултации с лекар ми казаха, че единственият шанс да преодолея проблемите е да спортувам. За съжаление точно в този момент в Тетевен нямаше нито една спортна организиция или клуб с активна дейност. Аз и част от моите приятели бяхме принудени да практикуваме волейбол като спорт в училище на любителско ниво. Когато бях на 17 години се роди идеята, че е хубаво децата след мен, които биха имали моите проблеми да има къде да спортуват и да имат това, което аз нямах. Исках възроди волейболната слава и да се върнат традициите в града, които бяха останали в миналото. Христо Спасунин също изигра голяма роля, тъй като преди години е бил основна фигура в развитието на този спорт в града. Срещите с него ни дадоха емоционален заряд – на мен, на Димчо Диков, Петър Мечкаров., Димитър Найденов.

Клубът има формална и неформална история. Неформално всичко започна още през 2001 година. След като завършихме образованието си, започнахме да се събираме по площадки и да играем, купихме си една топка и едно въже, което ни служеше за мрежа. След това издействахме разрешение от Общината да влезем в залата в спортния комплекс и се стигна до там, че 2003 година решихме да направим нещо официално и да участваме в състезания, отново на любителско ниво. Тогава започна и втората фаза от развитието на клуба, ако в началото всичко беше просто игра на площадки и в училище, то след това вече имахме отбор, който взе участие на общо 8 турнира на аматьорско ниво, от които спечелихме 4. След като достигнахме на четвърт финал в аматьорската лига, всички бяхме на мнение, че развитието трябва да продължи и така се стигна до 3 юли 2008 година, когато направихме събрание и учредихме волейболен клуб „Тетевен волей”. Още през първата състезателна година (сезон 2008-2009) спечелихме първото място в четвъртата дивизия, като на финала в Казанлък победихме софийския „Септември”.

Каза, че не е имало никакви спортни клубове и организации. Защо избра точно волейбола?

Няма конкретна причина. За мен лично има две неща – първо волейболът е спорт, който се практикува предимно от интелигентни хора, защото не е свързан само със сила, а се изисква и мисъл. Второ - не е необходимо да си много здрав физически, достатъчно е да си в добра кондиция, за да играеш на любителско ниво. Още нещо, това е безконтактен спорт. Реално децата се учат да побеждават на базата на своите качества и умения и как играеш заедно с отбора си. Побеждаваш противника без да имаш директен досег с него и без да се използват „нечисти” способи. Това е чист спорт, който те учи да играеш в екип и да побеждаваш на базата на своите качества.

Развива ли се идеята в момента. Колко деца тренират при вас?

В момента мога да кажа, че целта е частично постигната, тъй като аз съм максималист и винаги искам повече.От създаването на клуба до 2010 година имаше само мъжки отбор, който успя да стане шампион в четвърта и трета дивизия в два последователни сезона и получихме право за учстие в Национална волейболна лига Висша лига. Тогава усетихме, че основите са положени чрез мъжкия отбор и е време да се обърне внимание и на детско-юношеския волейбол. Така стартирахме школата с 40 деца между 5 и 7 клас. От тогава до сега броят расте, диапазонът, в който работим е по-голям и в мемента можем да се похвалим, че в школата има над 100 деца.

Всичко е постигнато не от мен самия, а от всички нас като екип.

Кога се появи и първият спонсор?

Идеята за голям клуб винаги е съществувала, всеки неуспех ни отдалечаваше, а успехите ни ентусиазираха още повече. Първата година във Висшата лига играхме благодарение на помощ от Общината, лични средстава и малки фирми в града, които ни помагаха. Първият спонсор, който дойде през сезон 2011-2012 и за наше щастие все още ни подкрепя, е Инвестбанк АД. Не е тайна, че причината да ни подкрепят не е само прогреса в развитието на мъжката формация, а и развитието на школата. Като всяка уважашаща себе си компания освен от рекламата, Инвестбанк се интересуват от това да подкрепят спорта и развитието на децата

Казвате, че имате един голям спонсор, но на екипите и в сайта си имате много партньори. В ситуация, в която всеки казва, че няма пари за спорт, как постигате това?

Мога да кажа, че е клубна тайна, всеки клуб има начини да убеждава своите спонсори и партньори. Ще споделя какво правим ние, защото това може да помогне и на други. За жалост това, че всяка една компания дава средстава за развитието на клуба не е вярно. За съжаление истината е, че пари за спорт в България няма, няма и да има, ако политикана на общините, министерството и държавата остане същата. Единствената причина да имаме толкова партньори е, че не искаме от фирмите конкретни суми пари. Ние искаме съдействие и партньорство, който иска да помогне финансово е добре дошъл. Предлагаме на компаниите да им правим реклама, а те в замяна да направят някакви преференции за нас. По този начин всички печелят. Не натоварваме фирмата финансово, в същото време те имат национална реклама и помагат на клуба.

За пример ще дам транспортна компания, която е наш партньор и ни предоставя отстъпки, когато някой от отборите има нужда от превоз, без значение мъже или деца. Истината е, че успяваме и благодарение на това, че парите отиват там, за където са необходими като екипировка, удовлетворяване нуждите на състезателите и други. Никой от ръководството не взима пари. Този начин е отричан от някои клубове, тъй като е трудоемко, изисква много разговори с различни фирми, докато някои се съгласи, но в крайна, който го е страх от мечки да не ходи в гората.

Говорим за екип, отбор, спонсори, това ли е формулата на успеха?

Да, бих добавил и фенове. Всички трябва да сме обединени, да има общ план за развитие, който да се следва от всички и да се работи в екип, когато единият има затруднения да получи помощ от другия. Ние винаги сме казвали, че всеки е добре дошъл да помогне с каквото може, независимо физически труд, идеи, финансова подкрепа или ще застане в залата до нас. За нас е важна отборната работа и смятаме, че това е правилният път. Грешно е да се смята, че един човек или група от хора могат да направят чудеса. Хората сме социални единици, трябва да живеем в общество и всеки да е полезен с това, с което може, така заедно можем да направим повече отколкото сами. Кубрат го е казал и на синовете си преди да умре, завещавайки посланието и на нас. Това е и причината много от нещата в България да не вървят добре, ние не сме обединени.

Клуба като цяло изглежда доста професионално. Как го постигате? Отново ли разчитате на работата в екип и доброволна работа, т.е без заплащане?

Да. Първо задължителна е работата в екип, защото 2 е повече от 1. Всеки един от нас има различна визия и когато идеите бъдат обсъдени се вижда кое е най-доброто. В 90 % от случаите е безвъзмездно, но се опитваме да компенсираме хората по някакъв начин.

Относно професиоалния изглед, много сме далеч от истинския професионализъм или поне от това, към което се стремим, а именно клубовете в Русия и Западна Европа. Но това няма как да се случи без съдействие от държавата, общините и министерството. Всички институции трябва да седнат на една маса, да се изработят правилата и да се определи посоката и всички да работим като екип, за да се развива не само волейболът, а спортът като цяло.

Каква е ситуацията в клуба в момента? В какви направления се развива детско-юношеската школа?

При нас никога не е имало диференциация на половете. Имаме желание за развитие и в двете направление – момичета и момчета. Проблемът при нас, а и не само е чисто демографски. Развиваме и дамско направление, но за жалост те стигат само до момичета до 15 години. За мен лично може да има няколко причини. Първо, че дамите достигат до една възраст, в която са инертни като поведение. От друга страна голяма част от родителите не отдават голямо значение на спора и държат децата им да учат в езикови гимназии и така те спират с активния спорт. Без наличието на достатъчно средстава не можем да убедим родителите да оставят децата си в града и съответно след 7-ми клас не можем да задържим група, която да участва в първенството. Другата причина да нямаме еднакво добри отбори при момичетата и момчетата е от финансова гледна точка. В момента не е лесно да издържаме тези направлния, а какво да кажем ако има и женски отбор, както и подрастващи девойки.

В сайта си имате опция „стани част от нас” ориентирана към състезатели в мъжкия отбор, юноши и спонсори. Как всъщност се случва това?

Отворени сме към всеки един човек или организация, който иска да работи с нас или да бъде част от нас. Както и Вие посочихте ориентирани сме към няколко звена. На първо място към евентуални партньори и спонсори. Имаме презентации, пакети за всяка фирма, която би искала да помогне. Отворени сме както за хора, които искат да работят с нас на довроволни начала, така и за такива, които искат да продължат професионалната си кариера при нас. Отворени сме към привличането на деца от цялата страна. През тази година тук ще играе едно момче от София, чиито родители са преценили, че искат той да продължи да се развива при нас, след препоръка от хора, които ни познават. Както и състезател на Ябланица, като смея да твърдя, че е един от най-добрите кадри на ябланския клуб, като за наша радост той бе повикан и в националния отбор.

Работим и мислим как да бъдат създадени условия, които да бъдат добри за развитието на млади състезатели не само от града, но за сега всичко е само идея.

С какъв треньорски състав разполагате?

Към момента може да се каже, че от 5 до 7 човека са ангажирани по някакъв начин с различните гарнитури. Разчитаме, както на хора с доказан професионален опит, така и на състезатели от мъжкия отбор, които имат желание да се занимават с деца. Най-важно е треньорът да има желание да работи с децата. Понякога хората с по-голям опит искат да постигнат повече с малко усилия, а младите са нахъсани да доказват себе си и в други сфери.

Каква е вашата визия за развитие на клуба?

Сложно е да говоря от сегашна гледна точка. Всичко, което ни е в главата е много хубаво, но аз не обичам да говоря, ако не съм сигурен.

От гледна точка на това, че се надявах, че за тези години клубът ще разполага с повече финанси и ще се развива, мога да кажа, че нивото е горе-долу същото, а разходите ни постоянно растат.

Нашето желание е да достигнем клубовете в Западна Европа, но няма как да се случи без собствена база и финансова устойчивост, която да осигурява клуба не за една година, а за поне 5 напред. Само така може да бъде направен някакъв план и да бъде очертана визия. За жалост не можем да се похвалим с яснота за бъдещето, искаме да се развиваме, но е безсмислено да коментираме, ако не сме сигурни, че ще се случи.

Иван Цветков е председател на клуба и е една от движещите сили в „Тетевен волей”.

Малко хора знаят каква е работата на председателя на клуб. В какво се състои твоята дейност?

В момента се занимавам с много неща, като това понякога ми пречи в професионално отношение. В момента се опитвам да стане така, че да има деференциация на ангажиментите на всеки един в екипа, да има оперативна самостоятелност. Така не само моята работа ще се намали, но ще има възможност повече хора да бъдат имплантирани и да се работи по-лесно в екип. Работим усилено в тази насока и резултатът е доста добър.

Преди правех всичко – картотеки, организация на мачовете, отношения с федерация, с Община, търсене на състезатели, търсене на спонсори. Сега нещата са разслоени. В момента се занимавам предимно с търсенето на спонсори и партньори, с отношенията с Българската федерация по волейбол, Министерството на младежта и спорта, Общината и частично със селекцията в мъжкия отбор.

Казахте, че Ви е трудно да съчетавате работата за клуба с останалите Ви ангажименти, не смятат ли, че това може да ви попречи и на двете места?

Да, пречи. Нещата са многопластови – това нещо изисква страшно много концентрация и време, което чисто физически не стига. За да си добър на едно място трябва да бъдеш концентриран. Надявам се, че с времето екипът ще бъде изграден и допълнен от още можещи и знаещи хора и по този начин и част от моята рабора ще бъде намалена. Ако това, което имаме като идеи се осъществи и клубът стане по-професионален тази работа ще намалее и всички ще имат повече време за другите си дейности.

Освен време се жертват и много лични средства. Никой от ръководството не е тук, за да се подобрява личното си състояние и да печели дивиденти, дори всеки е дал много лични средства в различните етапи, защото всички засъпваме идеята, че личният пример е важен и за да получиш, първо трябва да дадеш.

Какво би си пожелал?

Здраве.

Евелина Ковачева