Посрещачката е капитан на  националния отбор на България за девойки –старша възраст, а пред нея и съотборничките й предстои голямо изпитание тази седмица. Младите български лъвици ще се изправят в спор за директна европейска квота с отборите на Русия, Австрия и Азербайджан.  България домакинства турнира в Самоков, където се подготвя и националният ни отбор.

Гери, която поведе своите съотборнички към три поредни победи срещу отбора на Румъния в контролни срещи, отговори на нашите въпроси – спомняйки си кога е започнала да се занимава с волейбол и споделяйки за какво мечтае в бъдеще.

-          Как започна да се занимаваш с волейбол и преди колко време?

-          Преди седем години, това е осмата.Първо тренирах в училище тенис на корт, но учителката се отказа да бъде треньор и реших да се занимавам с друг спорт. Избрах това да бъде волейболът.

-          Направо в ЦСКА ли отиде?

-          Живея до „Герена” и реших да избера Левски. В годината, в която отидох там, ми казаха, че няма да формират отбор за моята възраст. Така за мен стана без значение в кой отбор ще играя. И отидох в ЦСКА.

-          Веднага ли откриха ,че имаш талант?

-          Първо тръгнах като т.нар „френски ключ” – там, където има дупка, там съм. Но после започнах да тренирам с по-големите и нещата се наредиха.

-          Кога те извикаха с жените на ЦСКА?

-          Бях на 14 години, когато ме извикаха с жените на ЦСКА. Спомням си, че бях много притеснена и не исках да докосвам топката.

-          А с националния отбор кога получи първа повиквателна?

-          На 16 години, във Варна, не познавах никого . И решиха за един месец работа, че имат нужда от мен. Спомням си, че трябваше да играя мач, който се разви в тайбрек. Съответно  до последната точка не знаех какво се случва. После се развиха по друг начин нещата.

-          Има ли разлика при отговорността  между клубния отбор и националния?

-          Отговорност има във всеки мач. Всеки гони победа, но ако си с националния отбор има малко по-голяма отговорност. Има повече отбори, всеки иска да се представи добре, да отиде на квалификация, да се изкачи на по-високо ниво.

-          Ти си капитан на националния отбор за  девойки –старша възраст- имат ли другите момичета някакви по-специални очаквания от теб?

-          Усещам, че може би разчитат на мен за всяка точка. Засега не мога да направя всичко идеално, но се надявам за квалификациите да успея.

-          Какви са очакванията ти от самата квалификация?

-          Очаквания –нямам. Надявам се да бием, да се класираме и да отидем на Европейското.

-          За какво мечтаеш?

-          Мечтая да играя волейбол на високо ниво, да видя различни маниери и стилове на игра.