-          В последната контрола на България срещу Румъния не играха някои от най-силните ни волейболистки- Гергана Димитрова, Мирослава Паскова. Защо решихте така?

-          Това беше последната от трите проверки срещу този съперник. Бях планирал по този начин да се случват нещата. Първите два дни да намеря някакъв оптимален състав, който ще върши работа за Европейската квалификация и всъщност по време на третата проверка да работим по програма за основните състезателки,за да бъдат те в добра кондиция за трите мача, които ни предстоят. Не е странно това, което се случи. Такава бе програмата, която бях възложил.

-          Досега имаме само победи в контролните срещи- три от три срещу румънките, преди това срещнахте женския тим на Левски и отново победихте. Доволен ли сте от това, което показаха Вашите възпитанички?

-          Като цяло  не ме интересуваше толкова резултатът от тези проверки, а какво ще покажат момичетата като игрова схема, като разбиране, като лични грешки и добри прояви. Категорично съм доволен от това, че от контрола в контрола влизахме все по-убедително и играта се подобряваше. Това в крайна сметка е и целта, която сме си поставили- една оптимална форма за квалификацията.

-          В понеделник предстои още една проверка, отново срещу женската формация на Левски.

-          Точно така. Имаме още една контрола, за да мога да направя още малко ротации с различни състезателки на различни постове. Искам да имам готовност във всяка една ситуация, в която не вървят нещата, да търся промяна, която да е изненада за противника, но не и за нас.  

-          В този ред на мисли, това, че играем две контроли с женски клубен отбор, говори ли добре за нивото на родния шампионат?

-          При всички положения, да. Когато говорим за национален отбор, мисля, че е нормално девически отбори да мерят сили с женски формации. Контролите с женски тимове в никакъв случай не означават, че шампионатът ни е слаб и затова девойки играят срещу жени. Напротив. Плюс това, в българското първенство наистина има страшно много деца от школите, които навлизат в женския волейбол. Естествено, че може да се търси нещо повече, но в крайна сметка, ситуацията е такава.

-          Остават броени дни до Европейската квалификация. Започнахте подготовка в гр.Казанлък, от началото на седмицата сте в гр.Самоков. Доволен ли сте от лагерите, които проведохте?

-          Категорично, да. Като се има предвид, че бяхме събрали 20 момичета в началото , постепенно се отсяваше един оптимален вариант на състав. Мисля, че етапите на подготовката протекоха по начина, по който си представях и се надявам наистина да сме в оптимално състояние за квалификацията.

-          На самата квалификация ще играем срещу отборите на Русия, Австрия и Азербайджан. Кой от тези съперници би могъл да ни създаде най-големи трудности?

-          По принцип трудности могат да ни създадат и трите отбора. Категорично на този етап, с информацията и материалите, с които разполагам, смятам,че руският отбор е може би най-сериозната пречка за влизане директно в Европейското първенство.

-          Каква роля може да има факторът „домакинство” ? Играем в гр. Самоков.

-          Самоков е един по-баскетболен град, но в крайна сметка, тук се проведоха доста волейболни мероприятия – Шампионска лига на ЦСКА и на Марек, женските национални отбори от доста време провеждат тук своите квалификации. Мисля, че залата в Самоков е удобна  – и за женски волейбол, както и за девически, разбира се. Факторът „домакинство” може да играе дотолкова, доколкото сме си вкъщи, ще има страшно много родители. Децата ще имат подкрепа най-малко от близките си хора, а това не е никак маловажно.

-          Последно-  Вашите очаквания от самия турнир?

-          Не бих искал да казвам, че имам очаквания. Очаквам наистина момичетата да се представят на ниво, да играят добър волейбол. На мен ми се иска усилията, които положихме за тези 20 дни, да се покажат като резултат в тези три мача.